Решение № 136 от 10.06.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 136 10.06.2020 година Град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав, на …19 май…………..…………………………….…2020 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА

МИШОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРЯНА ХРИСТОВА

Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………

Прокурор…………………………………………………………………….. като разгледа докладваното от……………………съдията В.

МИШОВА въззивно гражданско дело номер…1144…….по описа за

2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.С.Г., против решение № 135 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 5281/2019 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Въззивникът изразява несъгласие с убеждението и мотивите на първоинстанционния съд. Излага съображения по правото. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция.

Въззиваемият ГД „Национална полиция“ оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът

(сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че е бил служител на МВР от 1998 г., като от април месец 2014 г. бил служител на сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“ гр. Стара Загора като „Младши инспектор - полицай/старши полицай“.

През трите предхождащи исковата претенция години бил изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като бил полагал труд на смени по график с продължителност от 12 часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта - от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Отработеното време се изчислявало сумарно. Твърдял е, че отношенията му с работодателя би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Твърдял е, че за периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г.

- Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., а от 02.08.2016 г. и понастоящем - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични и предвиждали, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143. В следващите две наредби обаче (приложими към процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.) липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Затова следвало да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване с 50%, , както и мораторна лихва, и затова е искал съдът да го осъди да му заплати общо

1451,53 лв. за положен труд над установеното за времето от м. октомври 2016 г. до м. юни 2019 г. включително, както и обезщетение за забава в размер на 204,44 лв. общо.

Ответникът

(сега въззиваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане. Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3