Решение № 3184 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3184 гр. С., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело № 20231110106943 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР от Й. Ц. М., Ц. Й.

М. и И. Й. М. срещу Т. П. Г., Г. П. Г. и Й. П. Г. за признаване за установено по отношение на ответната страна, че ищците, при квота съответно 4/10, 3/10, 3/10, са собственици на реална част с площ 69 кв. м от поземлен имот с идентификатор №*********** по КК и КР гр. С., заснети поради грешка в КК на гр. С. като част от поземлен имот с идентификатор №*********** вместо като част от собствения им имот с идентификатор №***********.

В искова молба са изложени твърдения, че ищците притежават дворно място с площ 725 кв.м , заснето като Поземлен имот с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед №РД-1861/27.09.2010 г. на ИД АГКК, находящ се в ***********, и с площ по кад. карта - 656 кв.м, при съседни имот, един от които е Поземлен имот с идентификатор №*********** - притежание на наследниците на А.Т.А. . Основание на правото на собственост на ищците е наследствено правоприемство и договор за продажба; а именно по Нотариален акт №15, т. XVII, дело №2945/1972 г. на I нотариус -СРС, съгласно който техния общ наследодател П. Ц. М. е закупил от ТКЗС „Ш.к.“ дворно място с площ 725 кв.м в землището на *********, представляващ парцел I от кв. 84 по РП на с. К..

Ищците твърдят, че границите на имота им не са отразени вярно в действащата КК на гр. С., тъй като част от имота, който не е отчуждаван, е нанесен погрешно като част имота на ответниците с идент. №*47. Поясняват, че в административна процедура за изменение на кад. карта за отстраняване на грешката ответниците са настоявали, че са собственици на спорните 69 кв. м.

Ищците не са съгласни, вкл. с оглед на титула за собственост на ответниците – Нот. акт №24, т. VII, дело №1000/1976 г., според който имота им е с площ 667 кв. м, а към настоящия момент е 768 кв.м.

Ответната страна оспорва иска с довод, че имотната основа е вярна по 1 действащата КК и общата граница между двата съседни имота е отразена коректно, а през годините никога не е променяна. Ответниците са във владение на имот №47, с площ 768 кв. м повече от 10 г. и заявяват придобивно основание на спорния имот по наследство и давност. Твърди се, че за процесните имоти е приложена дворищна регулация и отчуждително действия на РП е настъпило през 60-те г. и при условията на чл. 39 ЗИПНМ (отм.), евент. чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Регулационните линии са нанесени за спорната имотна граница по реда на пар. 40 ППЗПИНМ (отм.). Твърдят, че за кв. 84 няма изработен стар КП и законосъобразно е използван за основа действащия РП. Поддържат, че през 2007 г. собствениците на процесните имоти, на осн. чл. 15, ал. 3 от ЗУТ(границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи), са променили дворищно-регулационната граница, съгласно Заповед №РД-09-50-71/30.08.2007 г. на кмета на р-н „К.“.

Ищецът оспорва, че вътрешната граница между двата имота е изменена по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ поради неосъществен фактически състав – неучастие на всички собственици в процедурата и липса на сключен между тях предварителен и окончателен договор.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че поземлен имот с идентификатор №*********** по действащите КК и КР на гр. С. е собствен на ищците, а поземлен имот с идентификатор №*********** по действащите КК и КР на гр. С. на ответниците.

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №15, т. XVII, дело №2945/22.06.1972 г. на I Нотариус при СРС се установява, че П. Ц. М. е придобил от ТКЗС „Ш.к.“ правото на собственост върху празно дворно място с площ от 725 кв. м в землището на село К., местността „Р.“, представляващо парцел I от кв. 84 по Регулационния план село К., при съседи: от две страни улица, парцел II на ТКЗС „Ш.к.“ и И. А.И..

От Удостоверение за наследници изх. №121 и 122/13.07.2020 г., издадено от Столична Община, район „К.“, се установява, че П. Ц. М. е починал на 02.02.1983 г. и оставил наследници по закон Ц. Г. М. – баща, починал на 18.06.1991 г.; С. Ц. Г.-брат; Н.Ц.А.-сестра, починала 27.03.1997г., която е оставила за наследници по закон деца Л.Т.И. и Р.Т.К.; ищеца Й. Ц. М. – брат; и М. Ц.а Й. – сестра.

С нотариално завещание №138 от 05.11.1987 г. по нот. дело №2586/1987 г., Ц. Г. М. е завещал на внуците си Ц. Й. И. и И. Й. М. 6/10 ид.ч. от правото на собственост, придобити по наследство от сина му, върху дворното място от 725 кв.м, ведно с жилищната сграда. Видно от Нот. акт №194/08.08.2002 г. по нот. дело №729/2002 г. на Нотариус рег. № 263 на НК С. Ц. Г., Л.Т.И., Р.Т.К. и М.

Ц.а Й. продават на Й. Ц. М. общо 3/10 ид. ч. от дворното място от 725 кв.м.

Предвид това, съдът приема, че по силата на универсалното и частно правоприемство ищците Й. Ц. М., Ц. Й. М. и И. Й. М. се легитимират като собственици на дворно място с площ 725 кв.м, заснето като Поземлен имот с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. С., при квота в съсобствеността съответно: 4/10, 3/10,3/10.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез НС №24, 2 т. VII, дело №1000/19.03.1976 г. на Нотариус Н. Г. се установява, че А.Т.А. е закупила дворно място с площ от 667 кв.м в село К., представляващо парцел XVI от кв. 84 по Регулационния план село К., при съседи: улица, Христо Крумов Кацарски, П. Ц. М. и А.Д.В.. Не се спори, че А.Т.А. е общ наследодател на братята Г. П. Г., Т. П. Г. и Й. П. Г., които съпритежават имота по наследство от родителите им.

От преписка по издаване на Заповед РД-09-50-71/30.08.2007 г. на Кмета на р-н „К.“, Столична Община, се установява, че със същата заповед на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134 от ЗУТ се одобрява Протокол №1/26.01.2007 г. на Районен експертен съвет при р-н „К.“, статия №14; попълване на кадастрална основа-имотни граници с пл. №46, кв. 84 по плана на гр. С., м. „В.“; проект за ИПРЗ за УПИ I-46, III-47, XXIII, кв.84 по плана на гр. С., м. „К.“. Според съобщение от чл. 128, ал. 3 и 130 (отм.) от ЗУТ, ведно с разписен лист, проектът и заповедта са връчени и запознати срещу подпис всеки един ищец за ПИ I-46, и наследодателя на ответниците -А. Т.ова Т.ова за ПИ III-47, от длъжностното лице инж. М. Х.. Във връзка с липсата на вписана дата, на която е съобщена заповедта е прието удостоверение от р-н „К.“, СО, на гл. арх. К., че в архива на района по преписката не е открито отбелязване, от което да е видно датата на влизане в сила на заповедта; няма отбелязване в разписния лист; няма постъпили възражение, а инж. М. Х. е с прекратено трудово правоотношение със Заповед №РД-15-07/04.01.2010 г.

Видно от Молба за изменение на дворищнорегулационен план по взаимно съгласие с вх. рег. № СА-09-7/28.03.2005 г. на Й. Ц. М., като собственик на УПИ №I-1014, кв. 84, и А.Т.Т., като собственик на УПИ XVI, кв. 84, същите заявяват, че са съгласни да бъде одобрено изменението на план за регулация на кв. 84, УПИ №I-1014 и III-1015 по плана на гр. С., м. „К.“. Заявлението е подписано от всеки заявител, като от предметното съдържание не се установява нотариално удостоверяване на подписи. По тази молба кметът на района е разрешил на Й.

Цв. М. и А. Т. Т.ова изработване на проект за изменението на ПУП- частично изменение на ПРЗ; представени са титули за собственост и заявление по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, подписано от двамата, с което като собственици на двата имота заявяват съгласието си да се промени дворищнорегулационната граница. Ищецът представя Молба за допълване (поправка) на одобрен кадастрален план и изменение на подробен градоустройствен план с рег. №СА-08-181/15.11.2005 г. по описа на р-н „К.“, СО, се установява, че до кмета на района ищеца Й. Ц. М. и наследодателя на ответниците А.Т.Т. правят искане да се проведе истинската (същесвуваща) имотна граница между ПИ 46 и ПИ 47. От предметното съдържание на молбата не се установява положени подписи на лицата, посочени в нея. Представено е заявление по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ на ищеца Й. Ц. М. и наследодателя на ответниците А.Т.Т., с което заявяват, че като собственици съответно на УПИ I-1014 и III-1015 желаят да променят дворищнорегулационната граница между двата имота, като същото е подписано от заявителите.

Видно от Заповед №218/24.06.1966 г. на зам.-председателя на ИК на СГНС, на осн. пар. 60, т. 2 от ППЗПИНМ (отм.) е одобрен идейнозастроителния, регулационния, идейно-нивелетния планове на с. К.; като страните по спора са придобили правото на собственост върху съседните имоти при действието на РП от 1966 г.

Със Заповед №316/30.09.1977 г. на ИК на СГНС по реда на чл. 74, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) е одобрен застроителният план, регулационният план с кадастрален план и разписен лист, с идеен проект на вертикална планировка, на ж.к. „К.“ в граници: от изток – регулацията на с. Селславци, като квартали 13 и 34 се включват в новия план, от юг – шосейна връзка К.-С., от запад – 3 регулацията на съществуващия ж.к. „К.“, а конкретно регулацията на с. К., кв. 84 се включва в новия план.

Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнота или грешка в кадастралната карта е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Искът правно средство, чрез което носителя на правото на собственост върху определен недвижим имот оборва презумцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР, че до доказване на противното кадастралните данни са верни за обстоятелствата, до които се отнасят. Следва да се съобрази, че действието на така вписаните в кадастралния регистър данни е оповестително, но никога конститутивно, тъй като с вписването не се създават вещни права.

Съгласно § 1, т. 16. ЗКИР, „непълноти или грешки” са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е положителен установителен за собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените предели на правото на собственост, с оглед правилното му и актуално отразяване в кадастралната карта. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, като се произнaся и относно принадлежността на правото на собственост на спорната площ. В този смисъл, с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се цели да се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него основание.

Отчуждителното действие на регулацията от 1977 г. е неотносимо като отпаднало, съгласно § 8 от ЗУТ, предвид изтичане на сроковете по § 6 от ЗУТ, като не се твърди и доказва друго за приложението на този регулационен план, което се подкрепя и от приетото заключение на СТЕ, т. 1.2, с което се установява, че не са реализирани предвижданията /разширение/ за улична регулация и е приложен РП от 1966 г. Предвид това следва да се зачетат регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищно регулационни планове като имотни граници, като в случая това е РП от 1966 г.

Oдобрените по ЗУТ планове, включително и подробният устройствен план, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 от с.з.