Решение № 5481 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5481 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110146513 по описа за 2025 година

М. В. Г., Г. В. Г. и В. В. Г. са предявили срещу „* ЕАД искове с правно основание чл.

439 ГПК за признаване за установено недължимостта на по 1/3 част, а именно на следните суми: 1819,57 лева – главница за потребена топлинна енергия, 654,76 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2003 г. – 03.11.2009 г., 170,38 лева – сторени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 16.02.2011 г. по гр. д. № 228/2010 г. на СРС, 80 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № * на *, поради погасяването им по давност.

Ищците сочат, че са наследници на *, който бил осъден по гр. д. № 228/2010 г. на СРС, 80 състав, да заплати на ответника следните суми: 5458,71 лева – главница за потребена топлинна енергия, 1964,29 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2003 г. – 03.11.2009 г., 511,15 лева – разноски по делото, за които бил издаден изпълнителен лист. Сочат, че са наследили по 1/3 от процесното вземане, което е погасено по давност, доколкото не са извършвани изпълнителни действия повече от 5 г. и към 09.02.2018 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за недопустим и неоснователен.

Излага, че по изп. дело са извършвани множество изпълнителни действия, като докато е траел изпълнителният процес давността е била спряна и е започнала да тече на 26.06.2015 г.

Излага, че давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК, е винаги 5 годишна и същата не е изтекла към настоящия момент. Сочи и е давността е била спряна по време на извънредното положение в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредиторавзискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, 2 поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.

С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 16.02.2011 г. по гр. д. № 228/2010 г. на СРС, 80 състав, с който * е осъден да заплати на „* ЕАД следните суми: 5458,71 лева – главница за потребена топлинна енергия, 1964,29 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2003 г. – 03.11.2009 г., 511,15 лева – разноски по делото.

От удостоверение за наследници на *, починал на 11.01.2017 г., се установява, че негови наследници са М. В. Г. (съпруга), Г. В. Г. (син) и В. В. Г. (син).

Въз основа на него на 20.05.2011 г. е образувано изп. д. № * на *. С молбата за образуване на делото взискателят е възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 27.05.2011 г. са изпратени запорни съобщения. С молба от 09.02.2016 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжниците и налагане на запор върху трудовите им възнаграждения/пенсии. С молба от 16.04.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжниците и налагане на запор върху трудовите им възнаграждения. С молба от 17.06.2025 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки и пенсия на длъжниците и насрочване на опис на движимите им вещи.

Не се установява в рамките на двугодишния период от изпълнителното действие, извършено на 27.05.2011 г., да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № * на * се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 27.05.2013 г. (с изтичането на две години).

С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траело изп. д. № * на * давността относно вземането не е текла и същата е продължила да тече след перемирането му на 27.05.2013 г. Последващите искания за извършване на изпълнителни действия са правени по вече перемирано изп. дело и не са от естество да прекъснат давността. Така към настоящия момент са изтекли повече от 5 години, поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 16.02.2011 г., е изтекла. Приложимата в случая е именно 5-годишната давност, тъй като при установяване на вземане със съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, давността върху вземането е винаги 5-годишна, независимо от вида на вземането.

Действително в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. В определение по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено 3 нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Следователно вземанията, предмет на издадения на 16.02.2011 г. изпълнителен лист, са се погасили по давност. Поради изложеното предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъдат уважени като основателни.

При този изход на спора право на разноски имат ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които претендират такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 419,26 евро (820 лева).

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. В. Г., ЕГН **********, Г. В.

Г., ЕГН ********** и В. В. Г., ЕГН **********, срещу „* ЕАД, ЕИК *, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че М. В. Г., Г. В. Г. и В. В. Г. не дължат на „* ЕАД по 1/3 от сумите по изпълнителен лист от 16.02.2011 г. по гр. д. № 228/2010 г. на СРС, 80 състав, а именно следните суми: 1819,57 лева – главница за потребена топлинна енергия, 654,76 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2003 г. – 03.11.2009 г., 170,38 лева – сторени съдебни разноски, въз основа на който е образувано изп. д. № * на *, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „* ЕАД, ЕИК *, да заплати на М. В. Г., ЕГН **********, Г. В. Г., ЕГН ********** и В. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 419,26 евро (820 лева) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4