Решение № 256 от 23.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. С.З., 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900271 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от Изложено е в исковата молба, че на 05.01.2022 г., в 6,30 часа, на път ІІ-55 км.98.100, в землището на село Р., община Н.З., при управление на МПС автобус марка „СЕТРА С215ХД” с peг. № ***, собственост на ЕТ „З.**”, водачът М.М.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:

2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение”; чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва, е длъжен:

2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея”; чл. 43, т. 1 от ЗДвП - „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:

1

1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение” и по непредпазливост причинил смъртта на П. Г. Р., на 57 г. - водач на влекач м. „Скания Р 124” с peг. № ***, ведно с полуремарке с peг. № ***, собственост на ЕТ „П.П.-Б.” и средна телесна повреда на А.В.А., на 56 г. от град Н.З., изразяваща се в „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” предл. 1 вр. чл. 343, ал. 1 б. „в” предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1 ат НК вр. чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК. С. окръжен съд, по НОХД № 62/2023 г., признал подсъдимия М.М.М. за виновен и му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия М.М.М. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 години. Присъдата на наказателния съд влязла в сила на 15.06.2023 г.

Посочено е, че съгласно постоянната съдебна практика, влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Твърди, че с влязлата в сила присъда на наказателния съд - по НОХД № 62/2023г. на СлОС, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, се установява безспорно извършването на деянието и авторството на водача М.М.М., неговата противоправност и вината на извършителя. Установено е също настъпването на вредата, доколкото престъплението е резултатно по правната си същност, както и причинната й връзка с противоправните действия на извършителя. Поради това са налице законовите предпоставки за възникване на задължение за обезвреда.

Ищецът твърди, че в резултат на противоправното си деяние водачът М.М.М. му е причинил неимуществени вреди под формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на неговия брат - П. Г. Р., с който се намирал в отношения 2 на взаимна обич, доверие и привързаност и от който получавал житейска подкрепа и опора.

Сочи, че отношенията между него и починалия му брат П. са били особено близки, като между тях имало трайна и дълбока емоционална връзка.

Ищецът сочи, че той, П. и Р., са трима братя, родени и израснали в село З., община М.. Посочва, че големият му брат Р. К. е роден през 1953 г., оженил се рано и се преместил да живее в град К.. Ищецът сочи, че е средния брат, а П.

Р. е най-малкия брат и е роден през 1964г.

Заявява, че с П. така и не създали семейства и останали да живеят заедно в бащината им къща в село З.. Ищецът сочи, че брат му Р. починал твърде млад през 2003 г. и оставил съпруга Р. и син Г. на 16 г. тогава. След смъртта на Р. двамата с П. приели Г. като техен син и заедно с майка му, като членове на семейството.

Сочи, че през 1986г. е починал баща им и с П. останали да се грижат за къщата и за майка им. Заявява, че и двамата ходели на работа в гр.К.. Заедно ходели на работа и заедно вечер се прибиР. в село З.. Твърди, че са били неразделни един от друг. През 2012 г. П. си намерил работа в град С.З.. Той си наел квартира в града, тъй като бил шофьор и работел на смени и на ненормирано работно време. През този период от време обаче, нито за миг не са прекъсвали връзка. Всяко свободно за него време прекарвали заедно в село З.. Когато се е случвало да ходи в С.З. задължително се чували с П., а при възможност и се виждали. Обичта и привързаността им един към друг била истинска и братска. През 2012 г. той заживял на съпружески начала с жена на име Р., но това по никакъв начин не променило отношенията им един към друг. Твърди, че братската обич между тях продължила да бъде все така силна и истинска. Посочва, че са си били опора един на друг във всяко едно начинание. Загубата на П. била внезапна и неочаквана за ищеца. С неговата смърт сякаш си отишла и част от него. Посочва, че човекът, с който повече от петдесет години са били неразделни, с който се обичали истински и делели един покрив, вече го няма и никога повече няма да го види. Заявено е, че тази смърт му е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания.

Преживял е силен емоционален стрес. Бил подтиснат и разстроен. Избягвал контакти с други хора и се затворил в себе си. Заявява, че от този свят си е отишъл най-близкия му човек. Единствената му утеха останала неговия 3 племенник Г. - синът на другия му брат Р..

Посочено е, че към момента на извършване на деянието - 05.01.2022г. за управлявания от виновния водач М.М.М. автобус марка „СЕТРА С215ХД” с peг. № ***, собственост на ЕТ „З.**”, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество ЗК „Л.И.” град С.. Същата покрива отговорността на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС.

Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или престой. Сочи се, че в т.1 на същия този чл. 493, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. От 07.12.2018 г. лимитът на отговорност на автомобилистите по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

Заявява, че за причинените му от виновния водач М.М.М. неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на брат му П.

Г. Р., депозирал в ЗК „Л.И.” град С. молба за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди. Въз основа на молбата му с вх. № 0001/08.02.2022г. при ответника е образувана щета № 0000-1000-01-22-7094. С писмо, изх. № 1101/ 23.02.2022 г., ответното дружество отказва да му плати застрахователно обезщетение.

Ищецът сочи, че претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на брат му П. Г. Р., в резултат на ПТП, предизвикано на 05.01.2022 г. от М.М.М., оценява на сумата от 50 000 лева. Освен това, за периода от 14.02.2022г. /датата, на която по негова молба е образувана щета при ответното дружество/ до датата на предявяване на исковата молба в съда, 4 на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответното дружество му дължи и законна лихва за забава върху претендираната главница, в размер на 6972, 22 лева.

Посочва, че с оглед на постановения отказ от ЗК „Л.И.” град С. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на настъпилата смърт на брат му П. Г. Р. и предвид разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ и тълкуванията на ВКС, дадени в Тълкувателно решение от 21.06.2016 г. по т.д. № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за него се явява правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли, да се постанови решение, с което:

1/ за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на брат му П. Г. Р., в резултат на ПТП, предизвикано на 05.01.2022г. от М.М.М., на основание чл. 493а, ал. 4 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, да се осъди ЗК „Л.И.” град С. да му заплати обезщетение в размер на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателно изплащане на същата;

2/ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се осъди ЗК „Л.И.” град С. да му заплати сумата от 6 972, 22 /шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 50 000 лева, считано от 14.02.2022 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Посочена е банкова сметка за изплащане на присъдените суми.

Ищецът заявява, че на основание чл.115, ал.2 от ГПК предявява настоящата искова претенция пред СтОС, тъй като към момента на настъпване на застрахователното събитие, включително и към настоящия момент, настоящият и постоянният му адрес е на територията на област С.З..

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК представя исковата молба без внасяне на държавна такса.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на искова молба, с който оспорва така предявените обективно съединени искове и счита, че са допустими, но едновременно с това са неоснователни и ги оспорва, както 5 по основание, така и по размер.

Намира, че процесната искова молба е нередовна, предвид на следното:

Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по делото без движение, по следните съображения:

Исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Повод за тази позиция дава безспорно наложеното изискване на закона, ищецът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава исковете си и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира, което разбира се следва да бъде сторено по начин, за да може ответникът да има достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. В тази посока сочи позицията на ВКС - Определение № 75 от 23.03.2016год. по т. д. № 1310/2015год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010год. по ч. т. д.

№ 455/2010год., II т. о. Заявява, че в исковата молба има едно единствено изречение, с което процесуалния представител на ищеца обхваща „цялата фактическа обстановка и механизъм на ПТП“. Счита, че в същата не е описан изобщо механизма на настъпилото ПТП, липсват подробности за това, каква е била пътната обстановка преди и към момента на осъществяване на ПТП-то, какви маневри са предприети от МПС-та, участници в инцидента, къде се е намирал пострадалия към момента на инцидента (върху пътното платно и/или на какво разстояние от тротоара, пътния банкет) и в какво е било състоянието непосредствено след пътния инцидент. Счита за абсолютно нередно ответникът да извлича и да предполага, каква е твърдяната фактическа обстановка от ищците единствено на база представен от тях Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който счита, че не е съставен съгласно законовите изисквания (въпросният протокол е съставен на 04.01.2022г т.е. ден преди пътния инцидент). Твърди, че от този документ не става и ясно причината за реализиране на произшествието и дали действията извършени от водача М.М. са неправомерни. Също така сочи, че не е посочено, какво е било поведението на пострадалия, респ. шофьора на второто МПС, участник в пътния инцидент. Не е посочен и механизма на получаване на травмите от пострадалия - дали същите са вследствие на удара с тежкотоварния автомобил, 6 пътната настилка или друг обект, вследствие на и от кои части, детайли на автомобила (вътре в купето и/или извън него), какво е било състоянието му непосредствено след инцидента, изобщо липсва каквото и да е посочване на релевантни за спора факти и обстоятелства.