Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 897 от 19.08.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 970/2026
Вид
Решение № 897
Подписан
19.08.2026
В сила
19.08.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 230, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 230, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 231 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 231, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 231, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. Варна, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело №**263100500970 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Л., гражданин на Република У., роден на ********* год., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № ********** год., постановено по гр. дело № ******** год. по описа на РС-В., с което са отхвърлени предявени от ищеца, настоящ въззивник, В. Л. срещу С. Г. А. от гр. В. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 232 ЗЗД и чл. 231 , вр. чл.

230, ал. 2 ЗЗД, за осъждане то на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за наем на недвижим имот (апартамент) от 09.03.2024 год.: сумата о т 1199, 72 евро, представляваща невъзстановен депозит, предоставен от ищеца на основание чл. 18 от договора за наем и подлежащ на възстановяване при прекратяване м у , съгласно чл. 21 от договора; сумата о т 112, 48 евро, представляваща обезщетение поради неизпълнение на чл. 10 от договора от страна на наемодателя, съставляващ о извършените от наемателя разходи за поправка на пералня, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на п одаването на исковата молба в съда – ********* год., до окончателното им изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че са се сбъднали предвидените в чл. 19, б. "а" и б. "ж" от договора за наем от 09.03.2024 год. условия, поради което и наемодателят не дължи връщането на получения при сключването на договора от наемателя депозит. Неправилно е 1 прието, че имотъ т с е нуждаел от цялостно почистване, ремонт на столове и други дейности като: машинно пране на диван и столове, почистване на шкафове в кухнята и н а аспиратора, полиране на шкафове във всички стаи, почистване на врати, пране на матраци, измиване на паркет, измиване и дезинфекция на баня и тоалетна и други. Не е съобразено, че в приемопредавателния протокол от 07.03.2025 год., подписан при освобождаването на наетия апартамент, възраженията, респ. забележките на наемодателя С. А. относно състоянието на апартамента при освобождаването му, са по – малко и различни. Липсват възражения (забележки) от страна на наемодателя, че апартаментът се нуждае от цялостно почистване. Възраженията му се свеждат до цялостно почистване на стъкла и прозорци, пране на пердета, н а килим, н а калъфки на столове, н а протектори на матраци – вписани в приемопредавателния протокол от 07.03.2025 год. лично от наемодателя-въззиваем, с които според жалбоподателя се изчерпват възраженията (забележките) относно хигиената и поддръжката на апартамента, респ. относно състоянието, в което апартаментът е предавден обратно на наемодателя. Не е съобразено от районния съд, че едва с възражение от 15.04.2025 год., т. е., около 40 дни след подписване на приемо-предавателния протокол от 07.03.2025 и след като въззивникът В. Л. е поканил наемодателя С. А. да му възстанови депозита, С.

А. с електронно писмо е представил списък от дейности по почистване, закупуване на консумативи, ремонт на столове и др., които е счел, че следва да бъдат извършени за сметка на наемателя във вече освободения от последния имот, което възражение освен, че не е прието и подписано от наемателя, е оспорено от него с имейл от 16.04.2025г. Според жалбоподателя анализът на доказателствата по делото сочи на извод, че възраженията и претенциите на наемодателя относно необходимостта от извършване на допълнителни дейности по почистване и ремонт на столове, както и претендирането на разходи за тях, които да бъдат покрити от депозита, са формулирани значително време след освобождаването на апартамента и след като страните вече са удостоверили в приемо-предавателния протокол от 07.03.2025г. състоянието му към момента на връщането му от наемателя на наемодателя.

Счита, че ответникът (наемодател) не е доказал необходимостта от извършването на следните дейности: машинно пране на диван и н а столове; почистване на шкафове в кухнята и на аспиратора; полиране на шкафове във всички стаи; почистване на врати, пране на матраци; измиване на паркет; измиване и дезинфекция на баня и тоалетна – подробно описани в представения от наемодателя Договор от 20.04.2025г. ; не е доказана и необходимостта от извършване на ремонт на столове, за което е представен договор на стойност от 250 лева и които дейности да са пряка последица от поведението на наемателя, нито е установено защо разходите за тези дейности трябва да бъдат покрити от депозита, при условие, че тези дейности не са били изобщо отразени в приемо-предавателния протокол от 07.03.2025 год., т. е., к ъ м релевантния момент на връщането на апартамента обратно на наемодателя.

Поради изложеното въззивникът счита, че изводът на първоинстанционния съд, че апартаментът се нуждаел от цялостно

2 почистване и ремонт на столове и че направените впоследствие разходи са пряка последица от поведението на наемателя, не се подкрепя от събраните по делото доказателства и е необоснован. Отделно от това в приемо – предавателния протокол от 07.03.2025 год. липсва констатация, че климатикът не работи, респ., че е повреден – отбелязано е, че „не духа топло“ и дистанционното изписва грешка. От представените от ответника доказателства н е се установява д а л и действително е имало повреда в климатика, както и дали документите се отнасят до същия климатик.

Неправилни са и изводите на районния съд, че повредата в пералнята е в резултат от неправилната й употреба и експлоатация от наемателя и членовете на семейството му.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в цялост, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ответник по предявените искове С.

А. оспорва жалбата. Счита, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на материалния закон и на процесуалните правила относно преценката и анализа на доказателствата. Счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена. Претдира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемият лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба от 05.06.2025 год. ищецът В. Л., гражданин на Р У. е навел следните твърдения:

Въз основа на сключен между него и ответника С. Г. А. на 09.03.2024 г. договор за наем, ответникът, в качеството му на наемодател, е отдал за временно и възмездно ползване на ищеца – наемател недвижим имот, апартамент № 9, находящ се в гр. В., ул.*. № 8, ет.**, с площ от 100 кв. м., състоящ се от входно антре с коридор; кухня; дневен тракт; спалня, детска стая; две тераси; баня с тоалет, ведно с прилежащото паркомясто в подземен паркинг, срещу месечна наемна цена от 1600 лева, платима от 01 -во до 05 то число на всеки календарен месец, за следващия наемен месец. Срокът на договора бил дванадесет месеца, считано от датата на подписването му до 08.03.2025г.. В чл. 18 от договора страните са постигнали съгласие наемателят да предостави на наемодателя депозит в размер на 2400 лева (един и половина месчни наеми), като гаранция за точното изпълнение на задълженията на наемателя, който депозит служел за обезпечение в случай на извършване на нарушенията, описани в чл. 19 от договора за наем. Депозитът бил предаден на наемодателя при подписване на договора. На 12.03.2024г. при нанасяне в апартамента ищецът установил, че общото му състояние не отговаря на 3 описаното в приемо-предавателен протокол от 09.03.2024г. към Договор за наем на недвижими имот. Наемодателят бил уведомен за констатираните щети. Договорът за наем бил прекратен с изтичане на срока, за който бил сключен, като въпреки изправността на ищеца-наемател, наемодателят в нарушение на клаузата на чл. 2 1 от договора не е възстановил на ищеца депозита. Към момента на прекратяването на договора за наем дължимите от наемателя консумативни разходи за апартамента са в размер на 53, 55 лева, при което наемодателят му дължи остатъка от внесения депозит в размер на сумата от 2346, 45 лева. Твърди се още, че в нарушение на задълженията си по договора (чл.10) наемодателят не извършил ремонт на пералнята, като повредата не е причинена виновно от наемателя. Състоянието на пералнята още при наемането на жилището било лошо, за което обстоятелство наемодателят бил уведомен. Когато пералнята спряла да работи съобщил на наемодателя, който от своя страна се обадил в сервиз и насрочили дата за ремонт (18.12.2024г.). Техникът при огледа установил, че пералнята е много стара, с износени части и нямало никакъв смисъл да бъде ремонтирана.

Наемодателят настоял да бъде извършен ремонт, изразяващ се в подмяна на счупени лагери, семеринги и маншон и с л е д извършването на ремонта наемодателят отказал категорично да го заплати. Стойността на ремонта в размер на 220 лева била заплатена от наемателя и тъй като не се касае за дребни повреди, наемодателят следва да му възстанови платената за ремонта на пералнята сума от 220 лева. След отправена покана до наемодателя същият отказал да върне гаранционния депозит с възражения, че е налице необходимост от цялостно почистване на апартамента и ремонт на някои уреди, като претендирал и допълнителен наем с твърдението, че наемателят бил преотстъпил имота за съвместно ползване на друго лице, майка му И. Л., въпреки че с подписване на договора за наем е дал съгласието си същата да го ползва.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: за осъждането на ответника да му заплати следните суми: сумата от 2346, 45 лева (1199, 72 евро), представляваща неизпълнено парично задължение по договор за наем от 09.03.2024 год. – невъзстановен депозит, предоставен от ищеца на ответника на основание чл. 18 от договора за наем от 09.03.2024 год. и подлежащ на възстановяване при прекратяването му, съгласно чл. 21 от договора, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и сумата от 220 лева (112, 48 евро) – стойността на извършените от наемателя – ищец разходи за поправка на пералня в предоставеното под наем жилище, на основание чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от подаването на исковата молба ********* год. до окончателното им изплащане.

В писмен отговори, подадени в срока по чл. 131 от ГПК лично от страната и чрез процесуален представител, ответникът С. А. оспорва исковете.

Н е оспорва, че между него и ищеца е съществувало валидно наемно правоотношение по силата на сключен на 09.03.2024г. договор за наем, прекратен с изтичане на договорения срок. Твърди, ч е апартамента е предоставен в изрядно състояние – почистен и с изправни и работщи 4 електроуреди, вкл. и пералнята. Навежда, че съгласно чл. 13 от договора, наемателят е поел задължение да заплаща за своя сметка разходите по отстраняването на всички щети и повреди, които се дължат на обикновеното ползване и амортизиране на имота. Излага, че пералнята е била повредена вследствие на интензивното й, ежедневно и многократно ползване от лицата, които наемателят е допуснал да обитават наетия от него имот. Пералнята била използвана без да се спазват инструкциите за нейната експлоатация, като по този начин ищецът е допринесъл за всички описани повреди. Твърди още, че при освобождаването на апартамента на дата 07.03.2025 год., е подписан приемо-предавателен протокол, съгласно условията на договора за наем, от съпругата на наемателя А. Л., в който са отразени състоянието на имота и възраженията на наемодателя. Счита, че посредством двустранно подписаният на 07.03.2025 год. приемо-предаватален протокол при връщането на апартамента от наемателя на наемодателя, наемателят е приел отразените в протокола възражения и забележки на наемодателя относно състоянието, в което му се връща жилището и необходимостта от привеждането му в състоянието, в което е бил предаден на наемателя при сключването на договора чрез извършването на редица дейности по почистване на апартамента и ремонт на електроуреди и др. вещи, описани от наемодателя в изпратения до наемателя имейл от 15.04.2025 год. Сочи, че неизпълнението на задължението на наемателя за връщане на имота в състоянието, в което му бил предоставен за ползване при склюючването на договора, поражда правото му да задържи депозита, с оглед привеждането на апартамента в състоянието, в което е бил предаден на наемателя. Счита, че е изправна страна по договора и не дължи връщане на депозита.