Решение № 578 от 23.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Варна, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110114907 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от

П. А. Т. ЕГН:

**********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес **, чрез пълномощника си адвокат Т. Г.- АК-Варна, с адрес: *** против Н. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес **, иск с правно основание чл.415, ал.1,т.2 във вр. с чл.415, ал.4 и чл.422 от ГПК, с който ищеца претендира от съда да бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи 5000лева на основание издаден запис на заповед от 14.11.2019г., с падеж 14.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в МРС и до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение и изп.лист в производството по ч.гр.дело №2599/2020год. на РС –Монтана.

Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

1

На 14.11.2020г. ответникът издава запис на заповед, с който като издател по ценната книга се задължава да заплати на ищеца, сумата от 5000 лева.

Въз основа на записа на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист в производството по ч.гр.дело №2599/2020год. на РС – Монтана.

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид на това и заповедният съд указва на ищеца, като заявител за възможността му да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.В указания от заповедния съд срок депозира настоящия иск.

По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК, от адвокат С. К. от Адвокатска колегия Варна,като особен представител.

Намира иска за допустим.

Намира иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли, по следните съображения:

Представеният запис на заповед е недействителен, тъй като не отговарят на изискванията за форма.

Ответникът не е получил сумата, която е посочена в представения запис на заповед, тъй като не съществува основание за плащане по документа.

Между ответника и ищецът не съществува каузално правоотношение, за чиято цел е издаден записа на заповед.

Подписите на лицето, посочено за издател не е на ответника.

В съдебно заседание , ищецът , чрез процесуален представител –адв. Т.

Г. от ВАК , поддържа иска . В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. С. К. е редовно призован за открито съдебно заседание. Не се явяват.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено следното от фактическа и 2 правна страна :

Видно от ч. гр. дело № 2599/2020 година по описа на Районен съд Монтана със заявление вх.№262291 от 20.11.2020год. П. А. Т. е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.10 от ГПК срещу Н.

П. Н..

Въз основа на подаденото заявление МРС е издал заповед за изпълнение и изп.лист в полза на заявителя , като е постановил длъжникът Н. П. Н., ЕГН********** да заплати на кредитора П. А. Т., ЕГН**********, сумата от 5000лева-главница, ведно със законната лихва от 20.11.2020год. до изплащане на вземането, 100лева-държавна такса и 300лева адв.възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от запис на заповед от 14.11.2019год.

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК.

С разпореждане №260299/14.07.2022год. заповедният съд указва на заявителя за възможността му да предяви иск в едноседмичен срок от съобщаването. Така постановеното разпореждане е редовно връчено на заявителя на 01.08.2022год. В указания срок на 24.08.2022год. заявителят предявява иска.

Приобщен към доказателствата по делото е процесният запис на заповед в оригинал, ведно с ч.гр. №2599/2020год. на ВРС.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:

Касае се за иск по чл.415, ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК,в хипотезата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, когато длъжникът е уведомен при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът указва на заявителя че може да предяви иск относно вземането си , като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Видно от приетото по делото ч.гр.д.№2599/2020год. на ВРС, разглеждания в настоящото производство иск е подаден в законовия едномесечен срок, ищецът има правен интерес да установи вземането с оглед на което искът като допустим, подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумата,за която е 3 издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането в това число и по редовността на записа на заповед от външна страна, по които, съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

Записът на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане и едностранна абстрактна и формална правна сделка, от която се поражда задължение за неговия издател, като основанието за плащане, наречено още и кауза, не е съставна част от съдържанието му и не е условие за действителността му. Чрез ЗЗ издателят на документа обещава безусловно да плати на падежа определена парична сума на бенефициента – чл. 535 ТЗ. В качеството си на ценна книга – документ, в който е материализирано правото да се получи паричната сума по такъв начин, че упражняването на това облигационно право не може да стане без притежаване и предявяване на документа. ЗЗ има задължителни реквизити, посочени в закона – чл. 535 ТЗ, без които той няма характер на такъв. Затова и първото основно правно положение, което акцептира ВКС в своята безспорна практика е, че ако притежава законовите реквизити, ЗЗ е редовен. Редовен е, когато формата е спазена и съдържанието отговаря на определените в закона реквизити. Тогава поемателят – кредитор разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга – р. 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр.д. 314/2011 г., Трето г.о., ГК .

С оглед горното в настоящото производство съдът следва да направи проверка дали са спазени изискванията на закона, досежно формалните реквизити на записа на заповед. При извършената проверка настоящият състав намира , че представения запис на заповед от 04.11.2019год.съдържа изискуемите от закона реквизити, обуславящи неговата валидност. В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието,така и в съдържанието на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на парична сума в размер на 5000лв . Конкретизирано е мястото на плащане град Балчик. Посочен е ремитентът по ценната книга, а именно: заявителят. Менителничният ефект е издаден на 04.11.2019год. в град Монтана. Представената ценна книга е с падеж 14.11.2020год. Записът на заповед е издаден и подписан от ответника Н. П. Н.. Т.е. от формална гледна 4 точка записът на заповед е редовен от външна страна и поражда задължение за неговия издател и авалист.

Сред законовите реквизити не фигурира изискване да бъде записано основанието, заради което се издава записът.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 17 вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. С въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

В настоящия случай не са наведени твърдения или възражения, че процесният запис на заповед е обвързан от някакво основание. Напротив с отговора на исковата молба, особеният представител на ответника навежда доводи, че между ищеца и ответника не съществува каузално правоотношение, за чиято цел да е издаден записа на заповед.Т.е. след като не съществува каузално отношение между издателя и поемателя по ЗЗ, то и претенцията на поемателя произтича единствено и само от записа на заповед, като абстрактна сделка. С оглед на това и възражението на ответника, че не е получил сумата, която е посочена в представения запис на заповед, тъй като не съществува основание за плащане по документа се явява неотносимо.

По отношение на възражението, че подписите на лицето, посочено за издател не са на ответника, същото остана недоказано по делото. Ответникът който носи тежестта да го докаже не установи това обстоятелство. Това е така, защото след като в записа на заповед има подпис, положен като такъв на ответника , на който той се противопоставя, то той трябва да докаже, че този документ е неистински,включително, че подписът не е негов. В този смисъл чл.193,ал.3 от ГПК съдържа своеобразна презумция за истинност на подписания частен документ./Решение №91/01.04.2015год. по гр.дело 5

№5960/2014год. на IV г.о./

С оглед гореизложените мотивите,настоящият съдебен състав извежда извод ,че ищецът в настоящото производсгво има изискуемо вземано по запис на заповед за сумата от 5000лева, издаден от ответника на 14.11.2019год. ,въз основа на който запис на заповед е издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в производство по ч.гр.дело №2599/2020год. на РС-Монтана. Предвид на това и съдът постановява решение с което уважава иска в цялост, като основателен и доказан.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013год. по ТД №4/2013год. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска по чл.415,ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.Предвид на това на ищеца съдът присъжда разноски в общ размер от 2200лева, от които 1800лв. разноски за настоящото производство /800лв. адв.възнаграждение, 200лв. държавна такса, 800лв. депозит за особен представител / и 400лв. разноски за заповедното производство / 100лв. държавна такса и 300лв.адв.възнаграждение/.

Водим от горните съображения, Варненския районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Н. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Монтана, ул.

Елтепе" № 8 ДЪЛЖИ на ищеца П. А. Т. ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес **, чрез пълномощника си - адвокат Т. Г.- АК-Варна, с адрес:***, сумата от 5000лева, на основание издаден запис на заповед от 14.11.2019г., с падеж 14.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в МРС до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение и изп.лист в производството по ч.гр.дело №2599/2020год. на РС –Монтана, на основание чл.415, ал.1,т.2 във вр. с чл.415, ал.4 и чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ** ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Т. ЕГН: **********, с постоянен адрес **, съдебен адрес 6

**, чрез пълномощника си - адвокат Т. Г.- АК-Варна, с адрес: **, сумата от 2200лева, от която 1800лв. разноски за настоящото производство /800лв. адв.възнаграждение, 200лв. държавна такса, 800лв. депозит за особен представител / и 400лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.дело №2599/2020год. на РС –Монтана /100лв. държавна такса и 300лв.адв.възнаграждение/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.