Решение № 16514 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16514 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Г. З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110171183 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД против „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1027,27 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 29.11.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2198,27 лева и направени ликвидационни разходи в размер на 15 лева във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.04.2023 г. в гр. София, на кръстовище при бул. „Христо Ботев“ и ул. „Александър Стамболийски“, между застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“ лек автомобил с марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. № *** и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, чийто водач бил в правоотношение с ответника по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и сумата в размер на 136,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.12.2023 г. до 15.11.2024 г. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че стойността на действително нанесените вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, възлиза на 1

1186 лева, която е изцяло погасена от ответника. Процесуалният представител на страната поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на действително претърпените вреди. В допълнение са изложени твърдения, че ищецът претендира заплащане на стойността на естествено износени детайли на автомобила, които не са увредени от настъпилия пътен инцидент. С отговора изрично е оспорено увреждания по позиции 7,8,9 и 10 от калкулация на ищеца да се намират в пряка връзка с процесното произшествие. Оспорена е и акцесорната претенция за обезщетение за забава. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца.

Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е 2 поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размера на обезщетението.

Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,че на 13.04.2023 г. в гр. София, на кръстовище при бул. „Христо Ботев“ и ул. „Александър Стамболийски“, между лек автомобил с марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. № *** и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *** е настъпило пътнотранспортно произшествие, че към момента на настъпване на пътния инцидент между ищеца и собственика на лек автомобил с марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. № *** е съществувало валидно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“, а между ответното дружество и водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *** е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че произшествието е възникнало по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в посочения в исковата молба размер и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Спорният по делото въпрос се поставя върху размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника.

Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ ( отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение № 265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за 3 да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие. Изчислението на необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният критерий за действително причинените вреди, тъй като определената по този начин стойност е посочена на база проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на лек автомобил с марка „Шевролет“, модел „Каптива“ В. П., който разкрива, че процесното пътнотранспортно произшествие възникнало на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Христо Ботев“ при движение по бул. „Христо Ботев“ в посока бул.

„Сливница“. От свидетелските показания с категоричност се установява, че към датата на инцидента процесното моторно превозно средство е било в движение и изправност. В. П. разкрива, че водач на лек автомобил с марка „Опел“ предприел рязка маневра и ударил управляваното от свидетеля моторно превозно средство в предната дясна гума, като за произшествието бил съставен двустранен протокол от двамата водачи. Свидетелят сочи, че след произшествието процесния автомобил не е бил в движение заради нарушена ходова част.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че щетите по описа на ищеца и отразените в протокола за пътнотранспортно произшествие видими увреждания по процесния лек автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба произшествие. Вещото лице изрично разяснява, че уврежданията на детайли, посочени в т. 7,8,9 и 10 от калкулацията на застрахователя, а именно „носач преден десен, шенкел преден десен, шарнир преден долен десен, спирачен диск преден десен“, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие, като от техническа гледна точка, причина за увреждането им е съприкосновението между предна дясна джанта на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. № *** с предна лява част на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***. От извършеното в открито съдебно заседание разяснение на експертизата от вещото лице, се установява, при процесното ПТП е налице директен удар в предна дясна джанта на увредения автомобил, която е част от предно дясно окачване, като експертът сочи, че при такъв удар е напълно възможно вследствие на ударните сили да се увредят части от окачването, които са непосредствено зад гумата - спирачния апарат, диск, шарнир, шенкел и носач, т.е. въпросните детайли посочени от ответника. Във връзка с направено от ответника възражение, че е извършен ремонт на увредени от друго събитие детайли, вещото лице изрично посочва, че с такива увреждания моторното превозно средство застраховано при ищеца не би могло да се придвижва в права линия. Вещото лице разяснява, че стойността 4 необходима за възстановяване на процесното моторно-превозно средство към датата на пътния инцидент изчислена на база средни пазарни цени възлиза на 2384,58 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че всички щети по увредения лек автомобил „Шевролет“, модел „Каптива“, рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното транспортно произшествие. Следва да бъде посочено, че дори да е било налице известно овехтяване на детайлите по увредения автомобил към датата на инцидента, дължащо се на употреба на вещта, причина за увреждането им, обусловило необходимостта от извършване на ремонтни работи и подмяна, се дължи именно на процесното събитие.