Решение № 660 от 04.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20258002102784 по описа за 2025 година

Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1, пр.2 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 115112 от 01.04.2025 г., допълнена и уточнена с молба, озаглавена „отговор на указания“ с вх. № 185001 от 28.05.2025 г., подадена от И. Т. Д. и Д. Д. Д., чрез адв. К. Д., за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 2871 от 15.05.2024г. по в.гр.д.№2862/2023г. на СГС, с което е потвърдено решение № 10531 от 29.09.2022 г., постановено по гр. д. № 39188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 59 ЗЗД, че И. Т. Д. и Д. Д. Д. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, разделно при квоти от 1/2 (една втора) за всеки, сумата в размер на 671,11 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], магазин № ..., аб. № 367913, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2021 г. по ч. гр. д. № 56762/2020 г. на Софийски районен съд.

Молителите излагат твърдение, че е налице ново доказателство със съществено значение за изхода на спора . Като такова представят Справка на „Софийска вода“ АД, издадена на 04.02.2025г., удостоверяваща наличието на монтиран индивидуален топъл водомер и липсата на консумация на топла вода в имота за процесния период от време 01.05.2018г. – 30.04.2019г. Поддържат, че справката е изискана от настоящия наемател на 1 имота, който е и титуляр на партидата в „Софийска вода“ АД, с писмо от 10.12.2024г.; че по време на гледане на делото не са били титуляри на партидата, поради което и не са могли да се снабдят те с тази справка, за да я представят пред съда; че поради непълен и неточен доклад по делото, противоречиви твърдения на ищеца и последващи нови открития на вещото лице, са били поставени в състояние на процесуална изненада в напреднал етап на производството и така са били лишени от възможността да се защитят срещу новото обстоятелство, посочено от вещото лице.

В молбата за отмяна и уточнението на същата молителите И. Т. Д. и Д. Д. Д. обосновават отмяна на влязлото в сила решение и с твърдения, с които на практика излагат факти по съществото на спора, които според тях са релевантни. Твърдят, че за процесния период в имота не е извършен нито един реален отчет на потребена топлинна енергия и че почти цялата дължима сума е тази за отопление на вода. Сочат също така, че в имота през процесния период е имало законосъобразно монтиран водомер за топла вода, който периодично е бил отчитан от оператора по водоподаване „Софийска вода“ АД. Излагат съображения, че при наличието на новото доказателство -справка от дружеството с реални отчетени данни за липсата на консумация на топла вода, то следва извод, че ищецът не е извършвал разходи за отопление на вода за процесния имот и служебните изчисления за такива разходи в хипотезата на липсващ топъл водомер, не са приложими. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

В проведеното открито съдебно заседание молителката И. Т. Д. не се явява, но се представлява от адвокат Д..

Молителят Д. Д. Д. се явява лично и с адвокат Д..

Процесуалният представител - адвокат Д., от името на двамата си доверители, поддържа молбата за отмяна с искане да бъде уважена. Излага подробни доводи за допуснати от първоинстанционния и от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и анализа на доказателствата, по-конкретно заключението на съдебната експертиза, както и нарушения на материалния закон. Посочва, че при изслушване на СТЕ и по данни на вещото лице се установява, че всъщност в имота няма осигурен достъп – вещото лице цитира протокол за неосигурен достъп, който индивидуализира само по дата, а този документ не е представен по делото, не е приложен, но въпреки това е коментиран и от двете инстанции като годно доказателство; че в заключенията и на двете инстанции, те напълно неоснователно приравняват обекта и доверителите му като да са битови клиенти, обаче е неоспоримо ясно, че в случая не се касае за битов абонат и Наредбата за топлоснабдяването е неприложима; че за обект със застроена площ от 14 квадрата е начислено на годишна база потребление от 102 кубика и то само върху твърдения, че не е осигурен достъп за имота, а от представената с молбата за отмяна справка от „Софийска вода“ става ясно, че от 2018 г. до настоящия момент, макар и при промяна на собственика, там има реален отчет на служителите на „Софийска вода“, има водомери и достъп до имота се осигурява. В този смисъл счита, че това решение е от значение и за развитие на правото, доколкото променя изначало концепцията по искове за неоснователно обогатяване, както и, че е напълно недопустимо, при подобен иск да се презюмира топлинна енергия, която 2 евентуално е била потребена, без да е доказано по несъмнен начин това обогатяване и обедняване от страна на Топлофикация. Претендира сторените по делото съдебноделоводни разноски.

Молителят Д. Д. Д. в допълнение на пледоарията на своя адвокат посочва, че от счетоводната експертиза е разбрал, че вещото лице е изготвило заключението без да му е осигурен достъп до имота; че двамата молители нямат писмен договор с ответната страна, по който да дължат; че не му е известно защо вещото лице прилага общи условия за битови абонати, по които се изчислява голяма сума потребление на база, че в имота няма топъл водомер, какъвто реално има, а също така няма и радиатори в имота.

Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД, както и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразяват становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание не изпращат представител. По делото е приложено писмено становище от „Топлофикация София“ ЕАД, подадено чрез юрисконсулт Т., в което изразява становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д..

Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - установяване на задължения за неоснователно обогатяване от използвана от ответниците ТЕ за стопански нужди и лихви върху задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2021 г. по гр. д. № 56762/2020 г. на 2 СРС, 29 с – в. Производството е образувано след подадени от двамата ответници възражения в заповедното производство, в срока по чл. 414 ГПК.

Инстанциите по същество на спора са приели като безспорно, че ответниците имат качеството на небитови клиенти на топлинна енергия; че процесният имот се използва за магазин, който по съществото си не служи за задоволяване на битови нужди и според предназначението си е имот за стопански нужди; че в процесния период 05.2018 г. 30.04.2019 г. ответниците са съсобственици на процесния имот, като са продали същия на трето за процеса лице с нотариален акт от 27.09.2019 г.; че по делото не се твърди, нито се установява ответниците да са сключвали писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция. Обосновали са извода, че при липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – да претендира установяване на дължимите суми за използвана ТЕ на извъндоговорно такова - правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

3

След анализ на доказателствата е прието за установено, че в процесния период ищецът е подавал в сградата, в която се намира процесния обект, топлоенергия, която е начислявана съгласно ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.; че от СТЕ се установява, че за имота е имало реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период 01.05.2018 г. - м. 30.04.2019 г. ; че вещото лице по СТЕ изрично е посочило, че количествата ТЕ са определяни съгласно действащите Наредби за топлоснабдяването в периода, като за имота е начислявана единствено ТЕ за сградна инсталация и за подгряване на топла вода, ТЕ за отопление и общи части не е начислявана; че според данните на фирмата за ДР, в имота се ползва топла вода, но поради неосигурен достъп, за което е представен протокол, и липса на монтиран водомер за топла вода, ТЕ е начислена на база 2 потребители; че съгласно заключението на СТЕ енергията за сградна инсталация е изчислена съобразно изискванията на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. на база отопляемият обем на обекта, като вещото лице е посочило, че за процесния период задълженията са в размер на общо 689, 86 лв. В заключение въззивният състав е споделил изводите, до които е достигнал СРС, че по делото е установено, че за процесния период в имота е ползвана топлинна енергия за сградна инсталация и подгряване на топла вода, предоставяни от ищцовото дружество и е установено неоснователно разместване на блага до размера, посочен от вещото лице.

Следва да бъде посочено, че видно от данните по делото заключенията по изготвените съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертизи са приети от първата инстанция, като не са били оспорени от страните. В съдебното заседание, проведено пред първата инстанция на 29.06.2022г., ответникът Д. Д. е заявил искане за приемане като доказателство по делото на фактура от 04.09.2019г. за установяване на обстоятелството, че в имота е имало монтирани водомери за топла и за студена вода. Искането е оставено без уважение като преклудирано. С въззивната си жалба жалбоподателите – молители в настоящото производство, са заявили искане да бъде прието като доказателство по делото писмо изх.

№ЗИ -673 от 31.10.2022г., издадено от Софийска вода по искане на Д. Д. от 20.10.2022г., адресирано до последния, съдържащо информация за показанията на измервателния уред за топла вода в процесния имот в периода 18.04.2017г. до 30.09.2019г. Искането е оставено без уважение поради липса на предпоставките по чл.266 ГПК за това, както ипоради обстоятелството, че наличието на водомери в процесния имот не е спорно обстоятелство.

При така установените данни молбата за отмяна се явява неоснователна по следните съображения:

На първо място молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти), тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителите в случая релевират именно такива оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.По тези оплаквания съдът в отменителното 4 производство не дължи произнасяне.

На следващо място, отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителите излагат твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК.