Решение № 260001 от 04.06.2026, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260001 гр. Р., 04.06.2026 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: А.А. при секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия А. гр. д. № 240 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявените от „Мюсюлманско настоятелство“ Р. против „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“, „Фанагория 68“ ООД и

„ДМВ Петрол“ЕООД ревандикационни искове по чл.108 ЗС за предаване владението на недв. имот, находящ се в гр. Р. по бул. “Г.Д.“ **, представляващ поземлен имот с идентификатор *********с площ 5374 кв. м., заедно с построения в него автокомплекс, състоящ се от автомивка и бензиностанция, който имот ответниците владеят без основание. Ищецът твърди, че правото на собственост върху този имот му е признато на придобивно основание – собственост на местно поделение, именувано към онзи момент като Турска мюсюлманска изповедна община Р.. Заявява, че на 29.12.2003 г. Община Р. издала Разрешение № 710/29.12.2003 г. на титуляра на собствеността

Мюсюлманско настоятелство Р. за изграждане на обект – първа категория – Бензиностанция, търговска сграда/кафе-бар с щанд за промишлени стоки по одобрени архитектурни проекти на основание Заповед № 3306/13.11.2003 г. на Община Р. в имот № І-****, кв. ***на ул. „Г.Д.“ ** в гр. Р.. Твърди още, че със Заповед № 2634/15.07.2003 г. на Кмета на Община Р. му е признато правото на собственост на имот № І-****, кв. ***– процесният недв. имот по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 16, ал. 4 ЗУТ. На 13.03.2007 г. от

ДНСК Р. е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-20 и обектът е въведен в експлоатация.

Ищецът заявява, че на 3.01.2006 г. председателят на Мюсюлманско настоятелство Р. като упълномощен представител на Мюсюлманско изповедание * сключил договор за наем за процесния имот с „Ойл Комерс“ ООД Р., вписан в СВ Р. за срок от 5 години. По този договор наемателят приел и се задължил да не го преотдава без писмено съгласие на собственика. До 19.03.2016 г. М.К., който бил представител, както на отв. „Фанагория

68“ ООД, така и на наемателя заплащал договорените наемни вноски в полза на собственика на имота - Мюсюлманско настоятелство Р. и Районното мюфтийство. Ищецът твърди още, че с влязло в сила Решение по гр. д. № 973/2014 г. на РОС осъдил „Ойл Комерс Рим“ ООД да му предаде процесния имот. По време на висящността на това производство, отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ /МСХИ/ предявил срещу ищеца Мюсюлманско настоятелство Р. /МН/ отрицателен установителен иск за собственост относно процесния недв. имот, по който е образувано по гр. д. **42/2016 г. по описа на РОС.

След влизане в сила на решението по гр. д. № 973/2014 г. на РОС пристъпил към принудителното му изпълнение. Бил извършен въвод на 10.04.2017 г., при който в имота било намерено трето лице – отв. „ДМВ Петрол“ ООД – пренаемател на длъжника „Ойл Комерс Рим“ ООД. Този въвод е отменен от РОС и фактическото положение възстановено от съдебния изпълнител на 19.06.2017 г. На 26.06.2017 г. е насрочен нов въвод, който не е извършен, тъй като в имота е намерен отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“, който заявил самостоятелни права върху него.

Ищецът твърди още, че след постановен отказ от съдия по вписванията от 6.10.2017 г., на 9.10.2017 г. отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ сключило договор за наем на процесния имот с отв.

„Фанагория 68“ ООД, който бил за срок от 5 години и към настоящия момент „Фанагория 68“ ООД държи имота.

На 12.02.2018 г. нотариус Л.Ш.признал отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ за собственик на процесния имот по давност. Ищецът твърди, че този ответник не може да се легитимира като собственик на имота, тъй като не е упражнявал собственическо отношение, не е заплащал данъци и такси за имота, вкл. не го е декларирал в Общината. Не е изтекла нито кратката 5-годишна, нито дългата 10-год. давност, за да бъде признат за собственик. Поради това твърди, че така издаденият нот. акт засяга правата му на собственик и претендира отмяната му. Заявява още, че освен вписаните искови молби по производствата по гр. д. № № 973/2014 и

142/2016 г. на РОС, в имотния регистър е вписана възбрана по искане на отв. МСХИ като обезпечение на иска по гр. д. **42/2016 г.

Твърди, че в СГКК като собственик на имота е вписано Мюсюлманско настоятелство- Р., което добросъвестно декларирало имота в общината и до настоящия момент заплаща следващите му се данъци и такси.

Заявява, че ответникът никога не е демонстрирал собственическо поведение върху имота. Ищецът твърди, че владението му върху имота било пряко и чрез трети лица, явно и несъмнено. То датирало от 50-те/60 –те години на миналия век, като в това време имотът се ползвал като турски гробища и на 9.07.1976 г. се снабдил с нот. акт по давност.

Заявява още, че физ. лице М.К. в качеството си на представляващ „Ойл Комерс Рим“ ООД го уведомил през 2014 г., че сключил договор за наем от 2011 г. с Н.Г.като представител на Мюсюлманско изповедание - принципал на ищеца в настоящото производство. Твърди, че понастоящем в имота е отв.

„ДМВ Петрол“ ЕООД“, с което дружество ищецът не се намира в търговски/граждански отношения.

При така изложеното заявява, че е придобил имота и по давност, вкл. с издаденото разрешение за строеж. Построените върху имота сгради също били негова собственост по силата на приращението.

Поради това предявява ревандикационен иск по отношение на тримата ответници и искане по чл. 537, ал. ГПК за отмяна на нот. акт за право на собственост, издаден по обстоятелствена проверка № 60, том 1, рег. № 871, дело **5 от 12.02.2018 г. по описа на Нотариус рег. № *** с район на действие РРС, с който отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ * е признат за собственик на процесния имот. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. „Фанагория 68“ ООД, с който взема становище за неоснователност на предявения против него иск.

Заявява, че държи имота на правно основание – сключен договор за наем с отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“, вписан в СВ преди предявяването на иска. Оспорва твърденията на ищеца за осъществявано явно, несъмнено, необезпокоявано владение, датиращо от 50-те/60-те години на миналия век. Оспорва и твърденията, че М.К. е плащал наем на ищеца за имота от името на „Ойл Комерс“. От представените вносни бележки било видно, че са превеждани суми по сметка на Районно мюфтийство Добрич без посочени дата на договор и неговия предмет.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. „ДМВ

Петрол“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Възразява, че не владее процесния имот, а е негов държател на основание сключен договор за наем с „Фанагория 68“

ООД. Твърди, че не е заявявал и упражнявал владелчески претенции, поради което не може да бъде ответник по предявения ревандикационен иск, нито по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв.

„Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“, с който взема становище за неоснователност на иска.

Оспорва, че ищецът е осъществявал явно, несъмнено, необезпокоявано владение върху процесния имот, което датира от 50-те/60-те години на миналия век, както и че е собственик на сградите по приращение. Твърди, че ищецът никога не е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, нито лично, нито чрез другиго. Твърденията му пък, че фактическата власт върху имота не е прекъсвана се опровергавали и от обстоятелството, че МН Р. предявило против „Ойл Комерс Рим“ ООД ревандикационен иск, предмет на гр. д. № 973/2014 г. по описа на ОС Р., което приключило с осъдителен диспозитив. Намира, че плащането или опитът да бъдат плащани данъци за имота касае неизпълнение на публичноправни задължения с други санкционни последици. Заявява, че ответникът МСХИ в РБ е признат за собственик на процесните имоти с нот. акт от 12.02.2018 г., издаден по обстоятелствена проверка. Той е владелец на поземления имот още от 2006 г. и упражнява непрекъсната фактическа власт върху процесните имоти лично и чрез другиго – негови наематели. Претендира отхвърляне на иска по чл.

108 ЗС, в т. ч. и на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ е предявило против Мюсюлманско настоятелство Р. насрещен иск в условията на евентуалност спрямо първоначалния, ако ищецът бъде признат за собственик да му заплати направените подобрения в размер на 26 000 лв., частично предявени от 206478,30 лв. В исковата молба по насрещния иск са изложени твърдения, че МСХИ упражнява владение върху процесния имот и сгради, считано от м. март, 2006 г. до момента. В периода от м. март, 2006 г. до м. март, 2007 г. в имота са построени две сгради за търговия. С нот. акт от 2018 г. МСХИ е признато за собственик по давностно владение на поземления имот с идентификатор *********като върху този имот попадат и двете сгради. Извършените от него подобрения в поземления имот се изразявали в построяването им- сгради с идентификатори съответно **********и **********.

В периода на осъществяваното владение владелецът МСХИ извършил разходи за запазването на сградите. Твърди, че общата стойност на извършените подобрения и разходи е в размер на 206 478,30 лева. Поддържа, че подобренията са извършени със знанието на Мюсюлманско настоятелство- Р. и без неговото противопоставяне. С молба-уточнение изрично заявява, че през 2013 г. е извършена пълна реконструкция и основен ремонт на целия автокомплекс, построен в ПИ с идентификатор 634**.4.302, а именно: реконструкция на двете сгради –автомивка и бензиностанция, подмяна на козирка, подмяна на бензиноколонки, ремонт на покриви, изграждане на дренажна система на терена, полагане на нови настилки на паркинга, площадката, пътните връзки – асфалт и шлайф бетон и др. Описани са и подробно извършените през 2013 г. СМР.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск Мюсюлманско настоятелство- Р., с който се взема становище за неговата недопустимост и неоснователност. Възразява, че ищецът по насрещния иск никога не е владял или държал процесния имот, заедно с построените в него сгради. Поддържа, че те са негова собстевонст и на 03.01.2006 г. ги отдал под наем за срок от 5 години като страните се споразумели имотът да не се преотдава без писмено съгласие на собственика. Заема позиция, че изграждането на описаните в насрещния иск самостоятелни обекти и подобрения в имота е извършено по поети от наемателя договорни задължения за негова сметка, като ищецът по насрещния иск не е страна по този договор. Въвежда и възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Заявява, че не е давал съгласие МСХИ да ползва имота, тъй като там се намирало друго лице с поети към него договорни задължения, а именно „Ойл Комерс“ ООД. Оспорва изцяло договорите за наем от 3.01.2011 г. и 01.09.2013 г., сключени съответно между „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ и „Ойл Комерс

Рим“ ООД и между „Ойл Комерс Рим“ ООД и „ДМВ Петрол“ ЕООД като твърди, че тези договори са нищожни поради противоречия със закона и не са вписани в СВ Р. по предвидения ред.

След преЦ. на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Приложените на л. 668 от делото удостоверение от 15.05.2014 г. по ф. д. № 61/2009 г. на ОС-Р., удостоверение за регистрация № 98/28.05.2003 г. /л.828/ и писмо изх.№ 75-02-602/21.10.2016 г. на Община Р. /л.825/ установяват, че „Мюсюлманско настоятелство- Р.“ е регистрирано на основание § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ – като заварено местно поделение на вероизповеданието, вписано преди 1.01.2003 г., т. е. на основание чл.16 ЗИ /отм./. Мюсюлманско вероизповедание Р. е местно поделение на религиозната институция Мюсюлманско изповедание, вписано служебно в регистъра на вероизповеданията при СГС по ф.д.**659/2003 г., на основание чл. 18 от ЗВ.