Решение № 4 от 10.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Разград, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно административно наказателно дело № 20243300600376 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С решение № 123/08.10.2024 г. постановено по а.н. дело № 526/2024 г., РС-Разград признал обвиняемата Е. А. Ю. за виновна в това, че: на 18.07.2022г., в гр.Разград, потвърдила неистина в писмена декларацияДекларация от 18.07.2022г., приложена към Заявление №3208/18.07.2022г. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин, като е посочила в нея, че е установила обичайното си пребИ.ване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата: "Обичайно пребИ.ване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребИ.ване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребИ.ва на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребИ.ва в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.

Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребИ.ване.“, подадена по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от 1

Закона за движение по пътищата:" Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребИ.ване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, пред орган на властта - Началник Сектор “Пътна полиция“ при ОД МВР - Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното й пребИ.ване е в Република България - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С решението си съдът постановил писмените документи: декларацияоригинал от 18.07.2022 г. и заявление-оригинал вх. № 3208/18.07.2022 г., предоставени от ОДМВР - Разград, след влизане в сила на решението, да се върнат на ОДМВР - Разград, като заверени копия останат по делото.

С оглед изхода на делото съдът осъдил обвиняемата Ю. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата 150 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

Недоволна от решението останала обвиняемата Ю., която го обжалва чрез защитника си адв. Е. С.. Във въззивната жалба се развИ.т доводи, че обвинението не е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Макар и да били налице предпоставките за това, съдът не приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като е посочена и съдебна практика. В заключение от въззивната инстанция се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемата да бъде призната за невиновна и оправдана по възведеното й обвинение.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Писмени възражения срещу въззивната жалба не са постъпвали.

В съдебно заседание защитника на обвиняемата Е. А. Ю. адв. С. подържа въззивната жалба на същото основание и със същото искане като допълнително излага и съображения за несъставомерност на деянието.

Участващия по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за основателни поради което предлага съдебният акт да бъде потвърден.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършена служебна проверка изцяло на атакуваното решение намира, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, което налага неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е постановено при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 3 т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от НПК, приложима и в 2 производството по глава двадесет и осма от НПК, съдът, след изслушване последната дума на подсъдимия, респ. обвиняемия, се оттегля на тайно съвещание за да постанови присъдата, респ. решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК, също приложима и в производството по глава двадесет и осма от НПК, присъдата, респ. решението, се изготвя в ЕИСС и се обявява от председателя на съдебния състав незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на съдебния състав. В случая съдебния състав се състои от един съдия.

Съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в протокола за съдебното заседание се вписва обявяването на присъдата, респ. решението, по съответния ред, като председателя на съдебния състав разяснява на страните реда и срока за обжалването на съдебния акт.

В настоящия случай е допуснато нарушение на горните правила.

Доколкото протоколите от проведените съдебни заседания имат характер на доказателствено средство за извършените действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства, то видно от изготвения по делото протокол № 493/08.10.2024 г., след изслушване пледоариите на прокурора и защитника, съдът се оттеглил на тайно съвещание и обявил, че ще се произнесе с решение в 10:55 часа. След това в същия протокол е отразено, че след проведено тайно съвещание в 10:57 часа съдът обявил решението си.

При внимателния прочит на решението се установява, че същото е подписано от председателя и единствен член на съдебния състав с КЕП на 08.10.2024 г. в 13:42:00 часа.

При тези обстоятелства в 10:57 часа на 08.10.2024 г. съдът е обявил решение, което не е било изготвено и подписано по предвидения в НПК ред.

По същество това се приравнява на липса на съдебен акт към момента, в който е посочено, че той е обявен и представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, и е абсолютно основание за отмяна на решението, защото е ограничило правата на обвиняемата и на прокурора тъй като делото е приключило в посочения час в съдебно заседание на 08.10.2024 г. с неподписано по предвидения за това ред решение. По този начин не става ясно какво е било съдържанието на решението към момента, за който е посочено, че то е обявено – 08.10.2024 г. в 10:57 часа.

Приложеното решение, подписано с мастилена паста, но без електронен подпис не може да валидира допуснатото процесуално нарушение.

За пълнота на изложението, макар и да не представлява съществено процесуално нарушение, следва да се отбележи, че в протокол от 09.04.2024 г. не се съдържа разяснението по чл. 311, ал. 1, т. 7 от НПК.

Допуснатото процесуално нарушение от първостепенния съд води до невъзможност на въззивната инстанция да осъществи проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си. Касае се за съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними в хода на въззивното производство, 3 които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото.

Предвид резултата от настоящото производство, обсъждането по същество на изложените от жалбоподателката доводи се явява безпредметно.

Съобразявайки изложеното въззивния съд прие, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

Воден от горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 123/08.10.2024 г., постановено по а.н. дело № 20243330200526, по описа за 2024 г. на Районен съд - Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4