Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 07.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 57/2022
Вид
Решение № 59
Подписан
07.05.2022
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова, Елена Русева Арнаучкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.165 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско дело № 20225000500057 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба 3***/07.12.2021 г. от „Т. - М.“ООД – гр.Ч. против решение,постановено по гр.д 422/2020г. по описа на ОС – Смолян ,в частта ,в която е признато за установено по отношение на жалбоподателя ,че СТ. ЕН. К.,ЕГН********** е собственик на основание Договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от движими вещи вместо изпълнение на парично задължение,с нотариална заверека на подписите рег.№947/14.Ш.2014год. на нотариус М. М.,с рег.№*** по РНК,на следните движими вещи: Фадрома УНК -челен товарач, Два бр.портални крана – 8 тона ,.Коробелачна машина/Коробелачка , Два бр. портални крана – 5 тона и Слитъци стомана и е осъден да предаде владението на тези вещи на СТ. ЕН. К.,ЕГН**********. По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба,жалбоподателят заявява искане решението в обжалваната от него част да бъде отменено като неправилно поради нарушаване на материалния закон ,съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост и да бъде постановено друго ,с което този иск да бъде отхвърлен .Претендира присъждане на разноски.

По тази жалба е постъпил отговор от въззиваемият СТ. ЕН. К. , с който оспорва същата ,счита решението в обжалваната от дружеството част за правилно и заявява искане същото да бъде потвърдено.

Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 3531/13.12.2021 г. от СТ. ЕН. К. против решение ,постановено по гр.д 422/2020г. по описа на ОС – Смолян,в частта ,в която е отхвърлен ,предявеният от него иск срещу “Т. М.“ООД гр.Ч.,ЕИК******,представлявано от управителя МНБ, с правно основание чл.59ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 37 422лв.,представляваща частично заведена претенция от общо дължимата сума от 54 000лв.,представляваща парично обезщетение за периода от 07.08.2016год. до 07.08,2019год.

1 за невъзможността на СТ. ЕН. К. да ползва собствените му движими вещи,поради незаконното им задържане от „Т. М.“ООДгр.Ч. .По съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба ,счита решението в тази му част за неправилно и заявява искане същото да бъде отменено и искот му да бъде уважен.Претендира присъждане на разноски.

От въззиваемата страна „Т. М. „ ООД е постъпил отговор по тази въззивна жалба , с който се оспорва същата и се заяваве искане решението в обжалваната от К. част като правилно да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като допустими следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на разглеждане в производството ,по което е постановено обжалваното решение е ревандикационен иск ,предявен от СТ. ЕН. К. против дружеството „ Т. М.“ ООД по отношение на 7 броя движими вещи ,предмет на договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от движими вещи вместо изпълнение на парично задължение,с нотариална заверка на подписите рег.№947/14.Ш.2014год. на нотариус М. М.,с рег.№*** по РНК,сключен между ищеца и „В. - 9“ ,по силата на който договор ищецът е твърдял да е станал собственик на тези вещи ,които без основание се владеят от ответника.Предмет на разглеждане и е иск за присъждане на обезщетение за ползване без основание за посочен период.

Ответникът ,от своя страна, е оспорил исковете като е поддържал ,че договорът да даване вместо изпълнение не е породил правно действие ,тъй като не е налице друго задължение ,в изпълнение на което същият да е сключен .Поддържал е също така ,че договорът е симулативен ,тъй като страните по него не са желали настъпване на правните му последици.Възразил е ,че ищецът не е собственик на вещите ,предмет на договора и поради това ,че неговият праводател не е .

Ищецът,по повод възраженията на ответника ,е заявил лично ,че договорът за прехвърляне на собствеността върху вещите вместо изпълнение на парично задължение е сключен по повод задължение на дружеството „В. 9 „ ,произтичащо от запис на заповед от 28.01.2008 г. ,който е издаден като обезпечение на паричен заем в размер на сумата по записа.

Съдът с обжалваното решение е приел ,че доколкото по делото е 2 установено ,че записът на заповед ,от който произтича паричното задължение на „В. - 9 „АД е изгубен не по вина на ищеца,то няма пречка това задължение ,включително и каузалното правоотношение ,от което произтича ,да бъдат установени със свидетелски показания ,поради което е кредититра изложеното от самия ищец и потвърдено от свидетелят А. А. ,изпълнителен директор на „В. - 9 „АД в посока на това ,че ищецът е предоставил заем на дружеството в размер на 156 400 лв. ,за което е издаден запис на заповед ,в изпълнение на което парично задължение е сключен договора за прехвърляне на движими вещи вместо изпълнение на парично задължение от 14.0.2014 г. и същият легитимира ищеца като собственик на тез вещи.Изложил е аргументи ,че не е установено този договор да е симулативен нито в хипотезата на абсолютна симулация ,нито на хипотезата на относителна такава.Не е приел за основателно и поддържаното от ответника ,че ищецът не е собственик на вещите ,тъй като неговия праводател „В. - 9 „АД не е бил ,тъй като по делото е установено точно обратното.Приел е също ,че ответникът държи процесните вещи , които са били в имота при закупуването от последния ,както и че същият по посочено изпълнително дело,по което той е взискател , е определен за пазач на тези вещи ,какъвто е бил до прекратяване на изпълнителното производство- 28.04.2021 г. При тези мотиви е приел иска за ревандикиране на процесните 7 броя движими вещи за основателен и е уважил същия като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за ползване без основание за периода 07.08.2018 г. – 07.08.2019 г. ,тъй като е приел ,че за този период вещите не са били държани без основание от ответника ,доколкото в този времеви период същият е бил назначен за техен пазач от ЧСИ.

Решението е обжалвано в неговата цялост като ищецът обжалва същото в частта ,в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за ползване без основание на процесните 7 броя движими вещо ,а ответникът – в частта ,в която е уважен предявеният против него ревандикационен иск.

Безспорно е по делото ,че на 14.03.2014 г . в гр.София е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от движими вещи между ищеца и дружеството „В. - 9 „ АД,представлявано от АМА ,с нотариална заверка на подписите , с който договор страните са приели за установено помежду си ,че длъжникът „В. - 9 „АД има парично задължение 3 към кредитора СТ. ЕН. К. в размер на 165 400 лв. ,произтичащо от запис на заповед от 28.01.2008 г. като вместо да изплати дължимата сума длъжникът прехвърля на кредитора собствеността на множество движими вещ ,между които и процесните 7 броя ,а именно фадрома ,2 броя портални крана – 8 тона, 2 броя портални крана – 5 това , слитъци стомана.

Така посоченият договор ,от който ищецът черпи права съставлява по съществото си даване вместо изпълнение.Възможно е уговореното задължение по един договор да бъде заменено с нещо друго.Даването вместо изпълнение е едно ново съглашение ,постигнато в хода на изпълнение на съществуващ договор ,по силата на което кредиторът се съгласява да получи нещо друго вместо вместо първоночално уговореното. С този договор страните по едно облигационно правоотношение се съгласяват първоначално дължимата престация да бъде заменена с друга .Няма обаче да породи правно действие едно такова съглашение в случай ,че първоначална облигация или липсва ,или е недействителна ,а даденото ще бъде без правно основание и длъжникът ще може да си го иска обратно . Т.е. първоначалната облигация и последващото съглашение за престиране на нещо друго вместо първоначално уговореното са функционално свързани.

В случая твърденията на самият ищец са ,че през 2008 г. предоставил паричен заем на дружеството „В. - 9 „АД ,за което му бил издаден запис на заповед. При доказателствена тежест за ищеца ,както правилно му е разпределена от съда с определение от 17.06.2021 г. да докаже както наличието на запис на заповед ,така и правно валидно възникнало заемно правоотношение същият не е сторил това. Действително данните по делото сочат на вероятността записът на заповед да е бил върнат на „В. - 9* „АД и впоследствие да е бил унищожен или изгубен не по вина на ищеца,така както твърди същия ,но дори да се приеме ,че за съществуването му са допустими свидетелски показания в хипотезата на чл.165 ал.1 от ГПК ,то за установяване заемно правоотношение за сумата от 165 400 лв. такива категорично не са допустими.Договорът за заем е реален и неформален договор ,който се счита сключен с предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя , което именно е предмет на доказване при положение ,че страната черпи права от това именно правоотношение,което при положение ,че се касае за сума над 5 000 лв. е недопустимо да бъде 4 установяване със свидетелски показания.

При това положение и доколкото липсват доказателства сумата от 156 400 лв. да е била предаден в заем от ищеца на дружеството „В. - 9 „АД ,то приема се че не е налице каузално правоотношение ,за обезпечение на което да бъде издаден запис на заповед ,и следователно не е налице парично задължение ,в изпълнение на което длъжникът по съглашение с кредитора ,да е престирал нещо различно ,а именно предаване собствеността на процесните движими вещи по силата на договора от 14.03.2014 г. ,от който ищецът черпи права.Предвид това и доколкото ищецът не въвежда друго основание за претендираното право на собственост ,следа да се приеме ,че активната материално правна легитимация на К. по предявеният от него ревандикационен иск е недоказана и само на това основание същия подлежи на отхвърляне.

Поради отхвърляне на този иск ,ще следва като неоснователен да бъде отхвърлен и иска за присъждане на обезщетение за ползване без основание за посочения исков период .

С обжалваното решение съдът е уважил предявеният ревандикационен иск ,в която част същото се явява неправилно и следва да се отмени като се постанови друго , с което този иск бъде отхвърлен.Със същото решение е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД, в която част решението ,макар и до друго съображения се явява правилно и следва да се потвърди.Решението следва да се отмени и в частта ,в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

С оглед на изхода от спора на „Т. - М. „ ООД следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 2 963лв..

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 226/13.11.2021 г. ,постановено по гр.д 422/2020г. по описа на ОС – Смолян ,в ЧАСТТА ,в която е признато за установено по отношение на „Т. - М.“ООД ,че СТ. ЕН. К.,ЕГН********** е собственик на основание Договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от 5 движими вещи вместо изпълнение на парично задължение,с нотариална заверка на подписите рег.№947/14.Ш.2014год. на нотариус М. М.,с рег.№*** по РНК,на следните движими вещи: Фадрома УНК -челен товарач, Два бр.портални крана – 8 тона ,.Коробелачна машина/Коробелачка , Два бр. портални крана – 5 тона и Слитъци стомана и е осъден да предаде владението на тези вещи на СТ. ЕН. К.,ЕГН********** ,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от СТ. ЕН. К. ЕГН ********** против „Т. - М.“ООД с ЕИК ****** за установяване по отношение на последния ,че първият е собственик основание Договор за прехвърляне на собствеността върху съвкупност от движими вещи вместо изпълнение на парично задължение,с нотариална заверка на подписите рег.

№947/14.Ш.2014год. на нотариус М. М.,с рег.№*** по РНК,на следните движими вещи: