Определение № 452 от 16.04.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. София , 15.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20211000600407 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Ч.А. против определението на Окръжен съд-Враца, с което оставена без уважение молбата му да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, определено му с Присъда № 287/27.02.2008г., постановена по НОХД № 502/07г. по описа на ВрОС, влязла в законна сила на 22.01.2009 год. Поддържа, че е в тежка здравословно състояние и с говорен дефект, поради което не бил разбран от съдията.Оспорва коректността на приложената от Затвора справка относно изтърпяната част от наказанието.Твърди, че началото на присъдата е от 2007г. и има приложен чл.447, чл.3 от НПК за срок от 1г 3м, при което бил изтърпял 14 години, от които следва да се приспадне 1г.3 м.Счита, че с изтърпяното до момента наказание са изпълнени целите по чл.36 от НК, за което многократно бил давал доказателства.Полагал е труд винаги, когато е имал възможност. Твърди, че има възможност да започне работа „онлайн“ при евентуалното му освобождаване. Моли да се прояви хуманно отношение към него с оглед на тежкото му здравословно състояние. Претендира да бъде отменено определението на Врачански окръжен съд и бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване. С жалбата се прилагат медицински документи – епикриза, становище от образна диагностика и амбулаторен лист.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

1

С присъда № 287/27.02.2008г., постановена по НОХД № 502/07г. по описа на ВрОС, влязла в законна сила на 22.01.2009 год., А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.

Относно изтърпяната част от наказанието по делото са приложени две справки от Затвора *** /инкорпорирана в становището на И.Ф. Началника на Затвора на л.2 и актуална към 31.03.2021г. на л.22 от първ.дело/. От посочените документи се установява, че А. е постъпил в затвора *** на 04.12.2007 год. Ефективно изтърпяното наказание към 31.03.2021г. е 12 г 21 дни, от работа 2 г 7 м 13 дни, или всичко 14 г 8 м 4 дни. Поради влошено здравословно състояние наказанието му е прекъсвано за общ период от 1 г 3 м 6 дни. Така остатък, който същият следва да изтърпи, според изчисленията на затворническата администрация е в размер на 5 години 3 месеца и 26 дни.

При тези данни, правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че по отношение на А. не е изпълнена формалната предпоставка, предвидена като условие за приложението на чл.70, ал.1, т.2 от НК, а именно - осъденият да е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание. В случая, от определеното по отношение на А. наказание от 20 години лишаване от свобода, този срок се равнява на 13 години и 4 месеца. В тази връзка, спорно по делото е обстоятелството, дали следва периодът от време, през който л.св. А. е бил в прекъсване на изпълнението, да се изключва от срока на общо изтърпяното от него наказание лишаване от свобода. Първостепенният съд е дал правилен по съществото си отговор на този въпрос. Съдебният акт е съобразен с тълкувателната практика на ВС по въпросите на условното предсрочно освобождаване, намираща се в ППВС № 7/75 год.

Според тълкуването, дадено в посоченото постановление, за „фактически“ изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъдения в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск. В този срок не се включва времето, през което лицето е било в прекъсване на наказанието. Видно от отразеното в доклада на ИСДВР М.Й., както и от документите, съдържащи се в затворническото досие, поради здравословните му проблеми наказанието на А. е прекъсвано за времето 27.11.19г. до 22.08.2020г., от 22.01.2021г. до 01.03.21г., когато е преведен на лечение в СБАЛЛС гр.София, и от 01.03.2021г. за срок от 30 дни. Според отразеното в справката от Затвора *** / л.22 от първ.д./ и при направеното изчисление, се установява, че общото време, през което А. е бил в прекъсване на наказанието му, е 1 г 3 м 6 дни. Именно този период от време правилно от първия съд и администрацията на затвора не е зачетен като време на изтърпяване на наказанието, респ. същият е изваден от него. В резултат, необходимите 2/3 от наказанието по смисъла на чл.70 от НК към настоящия момент действително не са изтекли.

При отсъствието на тази формална предпоставка на закона, не е необходимо да бъдат излагани съображения дали лицето е показало добро поведение.

2

В жалбата се ралевират доводи, касаещи влошеното здравословно състояние на А., които обаче не могат да бъдат обсъждани, тъй като са извън обстоятелствата, включени в предмета на производството по чл.439а от НПК.

Водим от горното и само поради липса на формалната законова предпоставка, молбата на А. следва да бъде оставена без уважение, тъй като същият не е придобил право на УПО.

Ето защо и на основание чл.345 във вр.341, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2600175 от 31.03.2021г. на Окръжен съд-Враца, постановено по н.ч.д. № 156/2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3