Решение № 23 от 28.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София , 28.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Бойко Димитров Конакчийски (СГП-София) като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20201000601310 по описа за 2020 година

Р Е Ш ЕН И Е гр. София,………………… г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2. състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

1 при участието на секретаря ИРЕНА МИЛКОВА и прокурора БОЙКО

КОНАКЧИЙСКИ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 1310/20 г., въз основа на закона и доказателствата по делото намери за установено следното:

Производството е по реда на глава 33. НПК.

Образувано е по искане на заместник на главния прокурор, оправомощен със заповед № РД – 05 – 2856 от 8.9.2020 г., за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 2747/20 г. по описа на Районен съд – София (СРС), по което е постановено определение от 17.7.2020 г., влязло в сила на същата дата, за одобряване на споразумение.

Видно от искането, наведен е довод за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, тъй като законът бил приложен неправилно, а също и такъв за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изразяващо се в погрешно прилагане на диференцираната процедура по глава 29. НПК. Поддържа се, че правилната квалификация на деянието е по чл. 206, ал. 6 НК, а не по ал. 1, както неправилно е приел съдът. В подкрепа на това твърдение е посочено, че присвоената сума е била възстановена на ощетеното юридическо лице преди приключване на съдебното следствие. Неправилното квалифициране на престъпната дейност, твърди се, довело до нарушаване на закона и при определяне на санкцията, тъй като не били налице условията за налагане на наказание лишаване от свобода, а тези за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Поддържа се, че като не е приложил именно последната императивна процедура съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, тъй като в този случай е недопустимо сключването на споразумение.

Към апелативния съд е отправено искане за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище за основателност на искането и моли да бъде уважено по изложените в същото съображения.

Упълномощеният за това производство защитник на осъдения И. – адвокат А. К. от САК, моли искането да бъде уважено като изцяло основателно. Адвокат К. поддържа, че още при преговорите с прокурора е застъпил тезата, че с оглед възстановяването на сумата е приложима разпоредбата на чл. 78а НК, но тя не била споделена от представителя на държавното обвинение. Като отбелязва, че правата на подзащитния му са нарушени с одобряването на споразумението, защитникът пледира за възобновяване на делото.

Осъденият С. И. заявява, че поддържа казаното от своя защитник, а в предоставената му последна дума – че иска да бъде уважено предложението на главния прокурор.

След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за възобновяване основания, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

С протоколно определение от 17.7.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 2747/20 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение, 114. състав е одобрено постигнатото между прокурор М. от СРП и адвокат К. от САК споразумение за 2 прекратяване на наказателното производство, по силата на което С. Б. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и е осъден, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.

Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила в деня на произнасянето му – 17.7.2020 г.

Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимирана страна и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава 33.

НПК, а именно - определение по чл. 382, ал. 7 НПК.

Разгледано по същество е и основателно по всички изложени в него съображения.

САС намира за основателен изтъкнатия в искането довод за допуснати съществени процесуални нарушения и за нарушения на материалния закон.

Първостепенният съд неправилно е приложил правилата на диференцираната процедура по глава 29. НПК. В случая не са били налице предпоставките за това, тъй като са възникнали императивните изисквания за приложението на чл. 78 а НК, чийто институт не може да бъде предмет на споразумение между страните. Утвърдената съдебна практика е безпротиворечива по въпроса, че когато подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е недопустимо съдът да одобрява споразумение. Така е, защото процедурите по реда на глава 28. и по реда на глава 29. НПК са отделни и не могат да бъдат съвместени, доколкото приложението на чл. 78а НК, когато са налице условията за това, е уредено еднозначно и императивно и не може да бъде предмет на съглашателство между страните. В смисъла на изложеното (за невъзможността да се комбинират диференцирани процедури) и за необходимостта съдът да откаже да одобри споразумение, когато деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – решение № 35 от 28.1.2010 г. на ВКС, трето отделение по н.д. № 617/2009 г.; решение № 230 от 2.5.2011 г. на ВКС, второ отделение по н.д. № 1309/2011; решение № 238 от 14.6.2012 г. на ВКС, първо отделение по н.д. № 614/2012 г.; решение № 11/2011 г. на ВКС, първо отделение и др.

Действително, към момента на внасянето на делото с обвинителен акт в съда не са били налице основанията за насрочване на делото за разглеждане по реда на глава 28.

НПК (сумата не е била възстановена тогава), а с оглед естеството на повдигнатото с внесения обвинителен акт обвинение (по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК), такива формално не са били налице и в хода на проведеното разпоредително заседание. Но съдът е следвало да откаже одобряване на споразумението след като е разполагал с доказателство, че инкриминираната сума вече е възстановена. Коментираният процесуален пропуск на първата инстанция е бил обусловен от допуснатото нарушение на материалния закон.

Материалният закон е нарушен, тъй като в случая деянието неправилно е получило окончателна правна квалификация по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Така е, защото инкриминираната сума от 9 418,78 лева е била заплатена изцяло по банков път на 7.7.2020 г. (л. 45 от делото на СРС) на ощетеното юридическо лице. При това положение престъпната дейност, за която подсъдимият е бил изправен пред съда, е субсумируема под привилегироващата разпоредба на ал. 6 на чл. 206 НК, предвиждаща, че ако присвоеното имущество е върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в 3 първоинстанционния съд, наказанието е по-леко. В конкретната хипотеза (чл. 206, ал. 6, т. 1) - лишаване от свобода до три години. Следователно правилното прилагане на закона е изисквало квалифицирането на деянието като такова по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК. Като последица от първото е допуснато и второ нарушение на материалния закон – наложено е наказание, противоречащо на закона. Както основателно е изтъкнато в искането за възобновяване, налице са всички кумулативни предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 НК – предвиденото наказание за умишленото престъпление по вярната му правна квалификация е до три години лишаване от свобода; подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78 а НК и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В същото време не е налице някое от основанията, препятстващи приложението на нормата, визирани в чл. 78а, ал. 7 НК. Затова съдът е следвало да откаже сключването на споразумението като противоречащо на закона, както досежно правната квалификация, така и по отношение на санкционните последици.

Като не е сторил така, а вместо това е одобрил постигнатото споразумение, съдът е нарушил едновременно и процесуалния, и материалния закон. В смисъла на изложеното се обосновава, че доводите, наведени в искането на заместник на главния прокурор, са основателни по изтъкнатите в тяхна подкрепа аргументи. Тъй като е налице възобновителното основание на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, то определението за одобряване на споразумението следва да се отмени, а производството по делото – възобнови за новото му разглеждане от друг състав на същия съд.

Така мотивиран и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение от 17.7.2020 г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 2747/20 г. на СРС, НО, 114 първоинстанционен наказателен състав и е прекратено наказателното производство, водено срещу С. Б. И., и ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ВРЪЩА делото на СРС за разглеждането му от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят съобщения на САП, на осъдения С. И. и на защитника му адвокат А. К. от САК.

Председател:

Членове: 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5