Решение № 257 от 23.09.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Враца, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Димитрова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420200580 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. Т. П., гр. Мездра, против електронен фиш, серия К **** г., издаден от ОДМВР Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1400,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като нарушението е установено с техническо средство, което няма данни да има право да заснема на процесното място, не се установява нарушението да е извършено в условията на повторност, както и че не са спазени изискванията на закона при установяване на нарушението.

В с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 18.04.2025 г., около 16:52 часа, на път I-1 (E-79), км.153+000, извън населено място, с посока за движение към гр. Враца, се движел лек автомобил **** Д с рег.

****. С техническо средство ATCC TFR1-M било отчетено, че автомобилът се движи със скорост от 112 км/ч при ограничение, въведено с пътен знак В26 от 60 км/ч.

Отчетеното било записано от техническото средство и въз основа на записа и подадена от собственика на автомобила декларация, е установено, че водач на автомобила е Ц.

Т. П..

1

При извършената проверка е установено, че нарушението е извършено в условията на повторност по отношение на ел. фиш серия К №9388289/22.07.2024 г., влязъл в сила на 13.08.2024 г. и платен от жалбоподателя на 14.03.2025 г.

С оглед констатираното нарушение, от ОДМВР Враца е издаден електронен фиш серия К №****, с който за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1400,00 лв. за нарушение извършено в условията на повторност по влязъл в сила на 13.08.2024 г. ЕФ серия К №9388289.

Съгласно Удостоверение №10.02.4835, издадено от Председателя на БИМ, ATCC TFR1-M е мобилна система за видеоконтрол и е одобрен тип средство за измерване вписано под №4835. В протокол за проверка №2-12-25/02.04.2025 г. е посочено, че техническото средство е преминало последваща проверка и отговаря на метрологичните изисквания.

Съгласно Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. процесният електронен фиш е издаден по утвърден от министъра на вътрешните работи образец.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложения по делото електронен фиш серия К №**** и снимковия материал с конкретно отчетените стойности /които съдът кредитира като писмени доказателства/, както и от останалите събрани по делото материали – Удостоверение №10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка №2-12-25/02.04.2025 г., справка удостоверяваща собствеността на процесния автомобил, декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП и др. От доказателствения материал безспорно се установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено и съответно констатирано, както и това, че заснетия с техническото средство автомобил съгласно справката от сектор ПП към ОДМВР Враца е управляван от жалбоподателя. Доколкото обаче доказателствената съвкупност е безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира по-подробното й обсъждане за не необходимо и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.

Разгледайки жалбата по същество, съдът намира следното:

Електронен фиш серия К №**** е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; режимът при който е рботело техническото средство; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна.

Приемайки, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на атакувания фиш, съдът изследва материално-правната 2 законосъобразност на акта. В хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на посочената в електронния фиш дата и час водачът на процесния автомобил не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение да не превишава въведеното с пътен нак В26 ограничение от 60 км/ч. Действителната скорост, с която се е движел е 112 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство. При движението с отчетената скорост ограничението, въведено с пътен знак В26 от 60 км/ч е превишено с 52 км/ч, при което е осъществен от обективна страна състава по чл.21, ал.2 ЗДвП.

Налице е и субективната страна на нарушението, тъй като управляващият автомобила е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 52 км/ч (искал е настъпването на последиците).

Правилно и законосъобразно е намерила приложение санкционната норма на чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП. В коментираната разпоредба е предвидено, че водач, който превиши разрешената скорост с над 50 км/ч се наказва с глоба в размер на 600 лв., като на всеки следващи 5 км глобата се увеличава с 50 лв. Жалбоподателят е санкциониран за превишаване с 52 км/ч, като размерът на наложената глоба незнайно как е определен на 700 лв., като при приложението на ал.4 на чл.182 ЗДвП за налагане на глоба в двоен размер е наложена такава в размер на 1400 лв. В случая глобата по чл.182, ал.2 ЗДвП е трябвало да бъде 600 лв., а санкцията в двоен размер 1200 лв. Ето защо съдът приема, че съобразно доказателствата по делото на жалбоподателят е следвало да бъде наложена глоба в размер на 1200 лв. При това и предвид правомощията си като въззивна инстанция, съдът счита, че ел. фиш следва да се измени в този смисъл.

При тези си изводи настоящата инстанция отчете наведените в жалбата и поддържани в с.з. доводи, че нарушението е установено с техническо средство, което няма данни да им право да заснема на процесното място, както и за допуснати нарушения на закона. Счете обаче, че тези възражения са неоснователни. Видно е, че техническото средство, с което е установено нарушението е мобилна система за видеоконтрол, техническото средство е преминало последваща проверка и отговаря на метрологичните изисквания. Видно е също, че са спазени всички изисквания на закона при установяване на нарушението – приложения в тази насока протокол удостоверява мястото на което е поставено техническото средство, времето, в което същото е работело, режима на измерване, посоката на задейсване и ограничението на скоростта.

Не се споделят твърденията на защитата, че липсват основания да се приеме, че нарушението е извършено в условията на повторност. Видно е, че на 22.07.2024 г. на жалбоподателят е издаден ел. фиш серия К №9388289, който е връчен на 28.07.2024 г., влязъл е в сила на 13.08.2024 г. и е платен на 14.03.2025 г. Фактът на плащане на ел. фиш е най-сигурния показател, че нарушителят знае за издадения му санкционен акт и заплаща наложеното му с него административно наказание глоба. Това се е случило на 14.03.2025 ., което е преди процесното нарушение. При това няма каквото и да е основание да се приеме, че процесното нарушение не е извършено в условията на повторност.

По всички изложени до момента съображения, ВрРС приема, че атакуваният електронен фиш следва да се измени като наложеното с него наказание глоба се намали от 1400 лв. на 1200 лв.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 ЗДвП, на Ц. Т. П., гр. Мездра, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1400,00 лв., като НАМАЛЯ наложената глоба на 1200 /хиляда и двеста/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4