Решение № 10439 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10439 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110100621 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу „А.“ Е., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 15,44 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.08.2025 г. до изплащане на вземането; 8,47 евро – мораторна лихва за периода 31.01.2023 г. – 26.08.2025 г., 0,08 евро - мораторна лихва върху главница за услуга дялово разпределение за периода 01.04.2023 г. до 08.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4120/2025 г., по описа на РС Перник.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – ап. 36, находящ се в /адрес/, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че е заплатил процесните суми. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно 1 кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – ап. 36, находящ се в /адрес/, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ; че процесният имот е бил топлофициран през процесния период, че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че през процесния период (от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г.), ищецът е доставил до имота на ответника топлинна енергия в количество и качество, което възлиза на претендираната сума от 15,44 евро; че размерът на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 8,47 евро за периода от 31.01.2023 г. до 26.08.2025 г., а размерът на мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение възлиза на сумата от 0,08 евро за периода 01.04.2023 г. до 08.01.2024 г., както и че същите са изчислени математически правилно.

С отговора на исковата молба ответното дружество сочи, че исковите претенции са неоснователни, доколкото сумите са платени, като не са представени доказателства, удостоверяващи плащане на задълженията, поради което съдът, по искане на ищеца, е назначил ССчЕ.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, се установява, че в хода на процеса на 09.02.2026г., от страна на ответника е извършено плащане в полза на ищеца на сумата от 65.00 евро.

Със сумата от 65.00евро са погасени претенциите на ищеца, от които 15.44 евро - главница, 8.47 евро - мораторна лихва, 0.08евро - мораторна лихва върху дялово разпределение и 0.82 евро – лихва от датата на образуване на заповедното производство до датата на плащане.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Доколкото от заключението на вещото лице се установява, че сумите са платени в хода на процеса, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски, сторени в заповедното и исковото производства.

На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 402.25 евро, от които 25.56 евро – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 10.86 евро – държавна такса в заповедното произвоство, 65.83 евро – държавна такса в исковото производство, 200.00лв. – депозит вещо лице и 100.00евро – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство

След приспадане на главници и лихви от платените 65.00евро остатъкът е 40.19евро, с които следва да се приспадне част от платената в хода на процеса държавна такса.

По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 362.06евро.

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу „А.“ Е., ЕИК **********, установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 15,44 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., доставена до обект ап. 36, находящ се в /адрес/, 8,47 евро – мораторна лихва за периода 31.01.2023 г. – 26.08.2025 г. и 0,08 евро - мораторна лихва върху главница за услуга дялово разпределение за периода 01.04.2023 г. до 08.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4120/2025 г., по описа на РС Перник, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „А.“ Е., ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 362.06евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ Е.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3