Определение № 3490 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3490 гр. София, 03.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002104459 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Т. А. Д. срещу въззивно решение № 218 от 05.07.2024 год., постановено по в. гр. дело № 283/2024 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което след отмяна на решение № 299 от 11.04.2024 год., постановено по гр. дело № 478/2023 год. по описа на Районен съд – Сливен, в обжалваната му част по иска по чл. 59, ал. 9 СК, са изменени на основание чл. 59, ал.

9 СК определените със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 23.06.2022 год. по гр. дело №951/2022 год. по описа на Районен съд – Сливен, мерките относно режима на лични отношения на бащата Д. Т. Т. с детето Д. Д. Т., родено на 09.02.2019 год., както следва: определен е режим на лични отношения на бащата Д. Т.

Т. с детето Д. Д. Т., както следва: 1/ В период от 2 /два/ месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение: Всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; 2/ След изтичане на адаптационния период от 2 /два/ месеца от влизане в сила на решението, режимът на лични отношения е както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; на рождения ден на детето Д. Д. Т. /09 февруари/, в рамките на 4 часа, по предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и посещението му в детска градина, респ. учебно заведение; на имения ден на детето Д. Д. Т. /26 октомври/, в рамките на 4 часа, по предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и посещението му в детска градина, респ. учебно заведение; на рождения ден на бащата 1

Д. Т. Т. /10 май/ в продължение на 4 часа, по предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и посещението му в детска градина, респ. учебно заведение; Коледните празници от 25 декември до 27 декември всяка четна година от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; Новогодишните празници – 31 декември – 01 януари през всяка нечетна година от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; първите два дни от Великденските празници – Велик петък и Велика събота, всяка година, от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; 1 месец през лятото, с преспиване, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е отчел особеностите на конкретния случай, който е наложил да бъдат взети защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК при първоночалното определяне на режима, тъй като самият баща бил признал пред съда, че употребява наркотици. Въззивният съд следвало да изследва въпроса за наркотичната зависимост на бащата – за което имало искане в първата инстанция. Освен това въззивният съд не бил отчел, че бащата използвал постоянно вулгарни думи към майката и самото дете запомняло тези думи и ги повтаряло.

Според заключението по съдебнопсихологическата експертиза, имало опасност детето да има негативно отношение към женския пол. Неправилно били прецени възпитателските качества на бащата /включващи и способността за се грижи за детето/, като въззивният съд бил неглижирал възможността режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“, психолог или друго лице по местоживеене на детото. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Следва ли, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне относно мерките за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване в жалбата или в отговора към нея, да допусне поисканите от страните и относими доказателства, когато същите не са 2 допуснати от първоинстанционния съд?

2/ По иск за изменение на режим на лични контакти на дете с неотглеждащия го родител, длъжен ли и съдът да прецени има ли изменение на особеностите на конкретния случай, мотивирали необходимостта от защитни мерки при първоначалното определяне на режима?

3/ Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства, доводи и възраженията на страните по спора, за да достигне до извод за нерационалност на определения режим на личен контакт между детето и бащата?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1 от 12.11.1974 год., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, решение № 147 от 04.06.2014 год на ВКС по гр. дело № 1557/2014 год., ІІІ г. о., ГК, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба Д. Т. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните Д. Т. и Т. Д. са съжителствали на съпружески начала и са родители на малолетното дете Д. Д. Т., роден на 09.02.2019 год. Със съдебна спогодба, одобрена по гр. дело №951/2022 год. по описа на Районен съд – Сливен, родителските права по отношение на детето са предоставени на неговата майка, а бащата се задължил да заплаща издръжка за детето; на бащата е определен и режим на лични контакти с малолетния Д., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 12.00 ч., като родителите се задължават в еднодневен срок преди контакта, ако има промяна, се уговарят за деня и часа на личния контакт, който предстои да се реализира. Освен това, два пъти седмично вторник и четвъртък, след 17.30 ч., но не по-късно от 20.00 ч. бащата има право на контакт по телефон, вайбър или други приложения на мобилния телефон за 20 минути. За летния период бащата има право на лични контакти с детето една седмица по 6 часа дневно в присъствието на майката до навършване на 5 годишна възраст, като родителите, в зависимост от възможността да планират годишния си отпуск през лятото, ще се договарят коя да бъде седмицата за лични контакти. Коледните и Великденските празници по четири часа в един от Коледните и Великденски празници. След навършване на 5 годишна възраст на детето режимът е следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца по 6 часа в присъствието на майката до навършване на 7 годишна възраст на детето. Запазва се режима на лични контакти по отношение на лятото, като се увеличава на 10 дни и Коледните и 3

Великденски празници бъдат по 6 часа.

Счел е за беспорно, че до навършване на 5-годишна възраст на детето режимът през първа и трета събота от месеца, в рамките на договорените 3 часа, се е осъществявал в присъствието на майката, въпреки, че това не е отразено в одобрената съдебна спогодба.

С Решение № 12 от 19.09.2022 год по АНД №67/2022 год. на Военен съд – Сливен, Д. Т. е признат за виновен, че без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,421 грама и за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК е освободен на основание чл. 78А НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Д. Т. Т. и Т. А. Д. са кадрови военнослужещи от въоръжените сили на Република България. Ищецът в периода от 29.05.2022 год. до 16.09.2023 год. е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, като му е отнемано и свидетелството за правоуправление, прекратявана е регистрация на ППС, като последното прекратяване на регистрация на ППС е от 16.09.2023 год. за срок от 6 месеца.

Въз основа на изготвения по делото социален доклад от ДСП – Сливен, отдел „Закрила на детето“ въззивният съд е приел за установено, че основни грижи за детето Д. полага майката Т. А. Д., подпомагана при необхоД.ст от майка си М. Ж. С..

Жилището, обитавано от Т. Д. и детето е двустаен апартамент под наем, състоящ се от хол, детска стая, кухня, коридор и санитарно помещение. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, с ново обзавеждане. За детето са създадени необходимите удобства и е закупено всичко необхоД. за правилното му израстване, развитие и възпитание. Има обособени кътове за спане и игра. В средата, в която се отглежда детето от неговата майка не са налице рискови фактори за неговото правилно отглеждане и възпитание. Жилището на бащата Д. Т. представлява многостаен апартамент, състоящ се от кухня, две спални, хол, отделни санитарни помещения и коридор, Същото е електрифицирано и водоснабдено. Всички обитавани помещения са обзаведени съобразно предназначението им. Поддържат се много добри хигиенно[1]битови условия, които са подходящи за живеене и отглеждане на дете. За детето има обособено лично пространство. При посещението на социален работник при ДСП – Ямбол в жилището на Д. Т. в гр. Я. не са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето.

Детето Димитър посещава детска градина „Детски рай“ – г р . С.. Добре е интегрирано в групата, която посещава. Има изграден кръг от приятели, с които поддържа добри взаимоотношения и няма проблеми с дисциплината. Предвид възрастта, основните потребности на детето са от храна, облекло, нормални жилищни 4 условия, режим, съобразен с индивидуалните му потребности и възраст, както и внимание и топлина от страна на близки и родители. Детето Д. се нуждае от спокойна семейна среда, пълноценно общуване с двамата си родители и техните близки, с деца на неговата възраст. Между детето и неговата майка има изградена силна емоционална връзка. Бащата Д. Т. показва загриженост и емоционална привързаност към детето Д. и желание да продължи да му оказва необходимата емоционална помощ и подкрепа.

Между бащата и детето има изградена емоционална връзка, която осигурява неговата стабилност. Д. Т. е изявил желание за поддържане на добри взаимоотношения с Т. Д. и стремеж за използване на начини за позитивно и ефективно толерантно общуване помежду им, което да позволи съхранение на връзката дете – родители и да предпази детето от емоционален стрес.

Въззивният съд е счел за доказано въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че отношенията между страните при осъществяваните между тях лични комуникации са влошени. Майката не допуска контакти на детето с родителите и роднините на бащата /свидетелката Т.а/. Докато страните са живели заедно, майката не е позволявала на бабата по бащина линия да полага грижи за детето. При срещите на бащата с детето майката винаги присъства, както и при контактуването им по вайбър и се включвала в разговора между двамата /свидетелката А./. Детето не е ходило в жилището на бащата, нито на село при родителите на бащата. При всеки разговор между страните се стига до крясъци, викове, обидни думи, основно от страна на Д. Т., който дори и в присъствието на детето е употребявал обидни и нецензурни думи по отношение на Т. Д.. В присъствието на детето Д. Т. е ритал и плюел Т. Д..