Определение № 23886 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23886 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110101378 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Н. М. срещу К. К.

М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба -19.12.2025г. до окончателното плащане, представляваща дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни емоционални преживявания, вследствие от нанесено от ответника травматично увреждане на 04.03.2024 г.

Ищецът твърди, че на 04.03.2024 г., около 12:55ч., прибирайки се от пазар спрял автомобила си и към него се приближил бащата на ответника, който го заплашил, казал му „Махай си колата оттук, махай я веднага, че ще я строша!“. К. . повикал жена си и ответника. Ответникът, майка му и баща му хванА. ищеца и го влачили до оградата, при което ответникът му нанесъл удари по лицето. Съсед ги разтървал, дошли органите на реда, които го посъветвА. да посети спешен кабинет, за да установи нанесените му увреждания. Посетил спешен кабинет и било установено, че има контузия и хематом в лява субмандибуларна област. Вследствие от травмата изпитвал силни болки, било засегнато нормалното функциониране на устната кухина и челюстта му, които довели до затруднение в говора и храненето му за период повече от седемдесет дни. Травмите създА. в него стрес и тревожност от неестетичния му вид, както и притеснение от бъдещи конфликти с М. и неговото семейство. Имал кошмари и не можел да спи нормално дълго след инцидента. Конфликтното поведение на ответника и семейството му продължавало и към настоящия момент и това било причина за стрес, безсъние и силно безпокойство. Намира, че сумата от 3000 лева била справедлив размер, с който да се обезщетят претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. Оспорват се твърденията, че ответникът е нанесъл удари по лицето на ищеца, вследствие на които да са му били причинени телесни повреди, както и същият да е търпял физически болки и страдания за период повече от седемдесет дни. Излага, че за процесното събитие ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда по чл.130, ал.2 НК по н.ч.х.д. №4494/2024г. по описа на СРС, Н.О., 121 състав, потвърдена с Решение по възз. Н.ч.х.д. №1424/2025г. на СГС, Н.О., 10 въззивен състав, с което ищецът е признат за виновен в нанесена лека телесна повреда на майката на ответника Н. С.. Между семейството на ответника и ищеца съществувало неразбирателство от няколко години по отношение на мястото, където 1 ищецът паркирал автомобилът си. На 04.03.2024г. около 13.30ч. М. блъснал с автомобила си паркирания автомобил на семейство .и пред техен търговски обект.

След като чува удара Н. С. отишла да види какво се е случило, при което била ударена от ищеца в областта на главата. Бащата на ответника се притичал на помощ на съпругата си, но ищецът М. продължил да я удря. В този момент и ответникът К. М. се притекъл на помощ на майка си и заедно с баща му К. . се опитА. да задържат ищеца, за да прекратят ударите по С.. Бил подаден сигнал на телефон 112 и ищецът напуснал мястото като изместил автомобила си. Наведени са възражения, че действията на ответника по време на процесния инцидент са били насочени единствено към това да защити майка си от противоправното нападение на ищеца спрямо нея. Оспорва да е нанасял удари по лицето на ищеца и да му е причинил телесни увреждания, а единствено се е опитвал да го удържи, за да не удря повече майка му, като това са били действия с цел самозащита и защита на майка му. Смята, че физическото възпиране на ищеца е било извършено при условията на неизбежна отбрана, поради което не е противоправно. С оглед изложеното липсва елемент от състава на деликтната отговорност – противоправност на деянието. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, а именно – че ответникът е извършил противоправно деяние, при което е нанесъл на ищеца травматично увреждане, от което са последвА. твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които са в пряка и причинно-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията.

Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Съдът намира за основателни доказателствените искания на ищеца, с изключение на искането за допускане на съдебно-психологична експертиза, тъй като същата не е необходима за правилното решаване на правния спор.Следва да бъда допуснато изслушването на съдебно-медицинска експертиза с поставените в исковата молба въпроси.

Следва да бъде уважено искането на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане, като по отношение на втория свидетел за същите обстоятелства намира, че не следва да бъда допускан на основание чл.159, ал.2 ГПК. Съдът намира, че не е необходимо да бъдат изисквани за послужване наказателните дела, доколкото влезлите в сила крайни актове по тях са представени в официално заверени преписи от ответника.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.11.2026 г. от 10.40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните при режим на довеждане, като оставя без уважение искането за допускане на други свидетели.

ДОПУСКА изслушването на съдебномедицинска експертиза по делото, вещото лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 250 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. М., който да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебнопсихологична експертиза по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на н.ч.х.д.

№4494/2024г. на СРС, НО, 121 състав и възз.н.ч.х.д. №1424/2025г. по описа на СГС, НО, 10 въззивен състав.

СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са нА.це пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е нА.це обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3