Определение № 24 от 20.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 20.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000603 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 26394/22.10.2024 г. подадена от „Макси Консулт“ ЕООД против разпореждане № 5081/03.10.2024 г. постановено по търг. дело № 776/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е върната въззивна жалба подадена от „Макси Консулт“ ЕООД, поради това, че в срок не са отсранени констатирани нередовности на сезирането.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с неправилно определения размер на дължима държавна такса за въззивното производство. Смята се, че той е завишен спрямо държавната такса за образуването на исково производство. Иска се отмяна на разпореждането и правилно да се определи размера на дължимата държавна такса.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност е допустима, подадена от надлежна страна в преклузивните срокове по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежаш на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане, след неколкократно даване на указания към въззивната страна, първата инстанция е върнала подадената въззивна жалба поради неотстраняване на нередовностите. Със серия от разпореждания първата инстанция, 1 първоначално е указала необходимостта от внасяне на държавна такса за въззивното производство, като е посочила и дължимия размер. Последвали са разпореждания, в които съдът е посочил как се формира размерът на държавната такса, след което е дал и последна възможност за внасянето на съответния размер по сметка на въззивната инстанция.

Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени конститутивни искове предявени от „Колос – Ив“ ООД срещу „Макси Консулт" ЕООД, с. Кипра, община Девня, област Варна, Г.М.Г. с адрес в град Варна и М.Е.К. с адрес в град Варна, за обявяване, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителни по отношение на ищеца на извършени от „Макси Консулт" ЕООД и другите ответници разпоредителни сделки в полза на Г.М.Г. и М.Е.К.. Съдът се е произнесъл по спора като е постановил относителна недействителност спрямо ищеца на извършените разпореждания.

Последвало подаване на настоящата въззивна жалба, видно от обстоятелствената част на която въззивната страна е обжалвала решението в цялост, по отношение обявената относителна недействителност на всички недвижими имоти.

Константна е практиката на касационната инстанция, че ответниците по спора по настоящия иск са необходими другари. Няма спор, а и видно от титулната част на постъпилите въззивни жалби се установява, че всеки от тримата ответници, необходими другари е упражнил правото си на въззивна жалба самостоятелно, като съответно е ангажирал и свой процесуален представител.

Основният въпрос, на който трябва да се даде отговор в настоящото производство е свързан с определянето на държавната такса за въззивно обжалване, но в хипотеза, в която необходимите другари, ответници по иска по чл. 135 ЗЗД, са упражнили самостоятелно правото си на въззивна жалба.

Съгласно трайната и формирана практика на касационната инстанция в посочената хипотеза всеки от необходимите другари дължи заплащане на държавна такса по чл.18 ал.1 от Тарифата. Аргументите за това са свързани с правилото, че при подаване на въззивна жалба всеки от всеки от необходимите другари упражнява свое собствено самостоятелно субективно право, насочено срещу отстраняване на пороци, които той съзира и на които счита за необходимо с оглед интереса си да се позове.

Подадената от него жалба има самостоятелен деволутивен ефект-сезира въззивната инстанция да се произнесе по наведените в нея доводи. Следователно дължи държавна такса за защитата, която иска да получи при упражнено самостоятелно право на обжалване, т. е. за водене на делото по смисъла на чл.71 ГПК. Подадената самостоятелна жалба предпоставя конкретно произнасяне по наведените в нея възражения. Изцяло се споделя мотива на първата инстанция, че всяка жалба следва да отговаря на изискванията за редовност- т. е. да бъде заплатена държавна такса. По 2 всяка от жалбите съдът дължи отделно администриране-преценка за редовност и даване на указания, т. е. извършва отделни и самостоятелни процесуални действия, насочени към подготовката за разглеждане на редовна жалба, за което страната дължи предварително заплащане на таксата. По смисъла на чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, държавната такса е дължима за всяка жалба. Разпоредбата на чл.265 ал.2 ГПК не може да послужи като аргумент за обратната теза. Конституирането на необходимия другар на жалбоподателя е форма на присъединяване към въззивна жалба, при която произнасянето от съда по правилността на решението е дължимо в рамките на "посоченото в жалбата".

Независимо от броя на присъединените жалбоподатели, преценката на въззивната инстанция е въз основа на доводите в жалбата, подадена от единия от съответниците.

С оглед на изложеното и предмета на обжалване въведен от въззивната страна, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. В заключение се прави извода, че размерът на дължимата държавна такса от страна за въззивното обжалване е правилно определена.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5081/03.10.2024 г. постановено по търг. дело № 776/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.274, ал. 3 т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3