Решение № 689 от 30.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

ІІ - 49 30.07.2019г. гр.

Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На двадесет и първи май 2019 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар:

Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 589 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 94 от 14.01.2019г., постановено по гр. дело № 2128/2018г. по описа на Районен – Бургас е отхвърлен иска на „Теленор България“ ЕАД със седалище гр. София против П.Г.Х. за установяване на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5402/30.11.2017г., постановена по частно гр. дело № 8988/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно – сумата от 97, 13 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 05.02.2016г. до 04.07.2016г. предоставени по номера 0893****** и 0898******, за абонаментен номер 00055***52, по договори за мобилни услуги от 01.03.2016г., за които са издадени Фактура № **********/05.03.2016г., Фактура № **********/05.04.2016г., Фактура № **********/05.05.2016г. и Кредитно известие № **********/05.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С цитираното решение е отхвърлен и иска на „Теленор България“ ЕАД против П.Г.Х. за осъждане на основание чл. 92 от ЗЗД на ответника да заплати на ищеца сумата от 68, 94 лева, представляваща начислена договорна неустойка по Договор с абонаментен номер 00055***52. С цитираното решение е осъден П.Г.Х. да заплати на „Теленор България“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

342 от ТЗ, сумата от 159, 80 лева, представляваща изискуеми лизингови вноски по сключен между страните Договор от 01.03.2016г. с абонаментен номер 00055**52, за устройство – марка Lenovo, модел А2010 Black и за периода от месец юли – 2016г. до месец февруари 2018г., съгласно крайна Фактура № **********/05.07.2016г.

Против постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищцовото дружество искове за неплатени услуги в размер на 97,13 лева и за неустойка в размер на 68,94 лева е депозирана въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД със седалище гр. София. С жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в атакуваната му част и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. В жалбата се посочва, че неправилен е извода на съда, че ищцовото дружество не е предприело необходимото, за да проведе доказване на претенцията си за неплатени услуги. Посочва се, че са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ищцовата претенция, но те не са обсъдени от страна на съда и не са взети предвид при постановяване на съдебното решение. Посочва се, че решаващият съд не е взел предвид, че страните са обвързани от сключените договори за срока, да който са договорили условията по договорите, а това означава, че абонатът дължи месечната цена на избрания абонаментен пакет, предоставен му за ползване за договорения срок. В жалбата се посочва, че ответната страна не е ангажирала никакви доказателства в посока, че е заплатил дължимата месечна цена на избраните пакети, въпреки, че носи доказателствената тежест да установи, че е изпълнил задълженията си съгласно сключените договори в срок. Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, в което изразява становище по основателността на жалбата и счита, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в атакуваните му части и да бъдат уважени претенциите.

Ответната страна по въззивната жалба – П.Г.Х. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата. Не отправя искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя назначен особен представител изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без движение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са няколко обективно съединени иска от „Теленор

България“ ЕАД със седалище гр. София против П.Г.Х., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че в полза на ищцовата страна съществува вземане за сума в размер от 97,13 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонаментен номер 00055***52, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер от 410,85 лева, представляваща начислена договорна неустойка по Договор с абонаментен номер 00055***52.

По делото е представен Договор за мобилни услуги

01.03.2016г., от който е видно, че „Теленор България” ЕАД в качеството си на оператор и доставчик на телекомуникационни услуги и П.Г.Х. в качеството си на потребител са се съгласили операторът да предоставя телекомуникационни услуги на потребителя съгласно абонаментен план. Видно от представения по делото договор в полза на потребителя е предоставен и телефонен апарат – Леново. Уговореният срок, за който операторът следва да предоставя своята услуга, а потребителят да заплаща цена е за период от 24 месеца, като изрично в договора е посочено, влиза в сила на 01.03.2016г. и изтича на 01.03.2018г. Потребителят се е задължил в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок да дължи неустойка в размер на сумата от стандратните за съответния абонаментен план месечени абонаменти за всяка една сим карта до края на уговорения срок.

По отношение на предявените искове за приемане за установено, че П.Х. дължи на „Теленор България” ЕАД сума в размер на 97,13 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени далекосъобщителни услуги, съдът намира за установено следното:

По делото е представена Фактура

№ ********** от 05.03.2016г., от която е видно, че за период от 01.03.2016г. до 04.03.2016г. стойността на ползваните услуги въз основа на сключения между страните договор възлиза на сума в размер на 33,99 лева.

По делото е представена

Фактура № ********** от 05.04.2016г., от която е видно, че за период от 05.03.2016г. до 04.04.2016г. стойността на ползваните услуги въз основа на сключения между страните договор възлиза на сума в размер на 23,62 лева. Във фактурата е включена и дължимата сума от предходен период в размер на 33, 99 лева – тоест – посочена е като дължима обща сума в размер на 65, 60 лева.

По делото е представена

Фактура № ********** от 05.05.2016г., от която е видно, че за период от 05.04.2016г. до 04.05.2016г. стойността на ползваните услуги въз основа на сключения между страните договор възлиза на сума в размер на 22,97 лева. Във фактурата е включена и дължимата сума от предходен период в размер на 65, 60 лева – тоест – посочена е като дължима обща сума в размер на 96, 56 лева.

По делото е представена

Фактура № ********** от 05.06.2016г., от която е видно, че за период от 05.05.2016г. до 04.06.2016г. стойността на ползваните услуги възлиза на сума в размер на обща сума в размер на 96,56 лева, представляваща задължения от предходен период и вноска, дължима за лизинг на апарат в размер на 0,57 лева – тоест – общ размер от 97,13 лева.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ищцовото дружество в качеството си на доставчик и оператор на далекосъобщителни услуги се е задължил да предоставя такива на ответника – П.Г.Х. съгласно конкретен абонаментен план, а ответника в качеството си на ползвател на тази услуга се е задължил да заплаща цена за потреблението й. По делото няма направени каквито и да е възражения от ответната страна относно доставянето на услугата (по делото не е представен писмен отговор в първоинстанционното производство), поради което и съдът намира, че следва да се приеме, че ищцовото дружество е доставяло за ползване далекосъобщителната услуга и следва да бъде ангажирана отговорността на ответната страна да заплати стойността й. От представените по делото фактури се установява, че стойността на предоставените далекосъобщителни услуги за периода от 05.02.2016г. до 04.07.2016г. възлиза на сума в размер от 97,13 лева. По делото няма данни, стойността на ползваните услуги да е заплатена от страна на ответника и следва да се приеме, че възникналото задължение за заплащане на доставената услуга не е погасено, поради което и съдът намира, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена и претенцията на въззивното дружество – ищец в първоинстанционното производство за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху присъдената сума от 97,13 лева от момента на депозиране на исковата молба – 28.03.2018г. до окончателното изплащане (от момента, в който е поискано в исковата молба).

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените фактически и правни изводи от страна на първоинстанционния съд по отношение на тази претенция не съвпадат с тези, изложени от настоящата инстанция, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена претенцията на ищцовото дружество и да бъде прието за установено, че ответникът П.Г.Х. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 97,13 лева, представляваща стойността на предоставените далекосъобщителни услуги за периода от 05.02.2016г. до 04.07.2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от момента на депозиране на исковата молба – 28.03.2018г. до окончателното изплащане.

По отношение на предявения иск, с който се претендира да бъде осъден ответника П.Г.Х. да заплати на „Теленор България” ЕАД сума в размер на 68, 94 лева, представлява неустойка по Договор с абонатен номер 0055***52, съдът намира за установено следното:

Както бе отбелязано по-горе, ответникът П.Х. въз основа на сключения между страните по делото договор се е задължил да заплати неустойка в случай на прекратяване на договора по негова вина или инициатива през първоначалния срок в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни вноски.

По делото са представени и

Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, от които на основание чл. 196 е видно, че „Теленор България“ ЕАД има право едностранно да прекрати индивидуален договор в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор. По делото не са представени данни, от които да е видно, че ищцовото дружество е прекратило едностранно сключения договор с П.Г.Х. по негова вина. Не са представени и доказателства до датата на изтичане на договора – 01.03.2018г. договорът между страните да е прекратен по инициатива или по вина на потребителя. Не може да се приеме и обстоятелството, че с исковата молба се прекратява сключения договор, тъй като към датата на нейното депозиране - 28.03.2018г. договорът вече е бил прекратен, поради изтичане на срока му, поради което и настоящата инстанция намира, че за ответната страна не е възникнало задължението за заплати неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Мотивиран ото изложеното, съдът намира, че по делото не установява да е възникнало задължение за П.Х. да заплати претендираните неустойки от страна на ищцовото друщество – сума в размер на 68, 94 лева, поради което и претенцията й в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.