Решение № 108 от 26.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500478 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба на М. А. Б., М. Л. З. и М. З. И., чрез пълномощника им адвокат Й. Й., против Решение № 260043/15.07.2021г. по гр.дело № 338/2020 г. по описа на Районен съд - Павликени, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от всеки тях срещу Л. П. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат, че съдът е изградил правни изводи, които не почиват на събраните доказателства, като е придал на експертните заключения по делото смисъл и значение, което те нямат. Считат, че така първостепенният съд се е поставил в невъзможност да формира правилни правни изводи, вследствие на което е намерил претенциите им за неоснователни. Правят искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявените от тях искове бъдат изцяло уважени. Претендират разноски за първоинстанционното и въззивно производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна - Л. П. Д., чрез пълномощника си адвокат К. Г., е депозирала отговор, в който е заела становище за правилност на атакувания съдебен акт, съответно за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за 1 въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

С решение № 124/30.03.2022г. по в.гр.д. № 744/2021г. на ВТОС е отменено изцяло Решение № 260043/15.07.2021г. по гр.дело № 338/2020 г. по описа на Районен съд – Павликени, като Л. П. Д. е осъден да заплати на М. А. Б., М. Л. З. и М. З. И. исканите суми.

С решение № 50100/19.06.2023г. по гр.д. № 3082/2022г. на ВКС е обезсилено решение № 124/30.03.2022г. по в.гр.д. № 744/2021г. на ВТОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

В изпълнение на указанията на ВКС, ВТОС е спрял производството по настоящото дело до приключване на ДП № 3/02.12.2022г. в ОСО на ОП гр.В.Търново, пр.пр. № ТОП863/2020г. на РП В.Търново с влязъл в сила акт.

С влязло в сила определение № 343/15.11.2023г. по в.ч.н.д. № 529/2023г. на ВТОС, е отменено определение № 73/18.07.2023г. по ЧНД № 141/2023г. на РС С., вместо което е оставена без разглеждане жалба вх.№ ТОП-863/13.06.2023г., подадена от Л. П. Д. против Постановление за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № ТОП -863/2020г. по описа на РП В.Търново, ДП №3/2022г., като процесуално недопустима.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК, приема следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците М. А. Б., М. Л. З. и М. З. И. в исковата си молба излагат твърдения, че на 29.05.2018г. всеки един от тях предоставил в заем и в брой на ответника парична сума съответно в размер на 9500 лв., в размер на 9000 лв. и в размер на 6500 лв. Посочват, че за получаване на сумите ответникът издал на същата дата една обща разписка и поел задължение да върне заетата от всеки парична сума на 03.06.2019г., което той не изпълнил.

Поради това всеки от ищците е поискал осъждането му за предоставената в заем и невърната парична сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът Л. П. Д. в отговора си оспорва твърденията да е получавал в заем от всеки от ищците посочените в исковата молба парични суми и че обективираното в представената разписка изявление не е вярно. Оспорил е верността и в частност автентичността на същата с твърдението, че документът не носи неговия подпис. Моли съда да отхвърли исковете.

Доколкото оспорването на частния свидетелстващ документ досежно неговата 2 автентичност представлява по своята същност оборване на формалната му доказателствена сила, то съдът, откривайки производство по реда на чл.193 от ГПК, е допуснал графологична експертиза, съгласно заключението на която подписът, положен за „получил сумите“ в оспорената разписка, е изпълнен от ответника. Вещото лице П.П. е обосновал заключението си с установените съвпадащи общи и частни признаци на изследвания подпис с подписите, положени от ответника в изброените документи в Служба „БДС“ при РУ-С. – заявления за издаване на лична карта и лични карти, достатъчни за този извод. Поради изложените във второто съдебно заседание по делото нови твърдения на ответника, че по време на разпит в РУ-С., за който е бил призован, му е бил предоставен празен лист с изброени на него цифри – 1,2,3, на който лист и пред полицая той положил подписа си или че подписът под оспорената разписка е пренесен от друг документ, т.е. представляващи по същество твърдения, че обективираното в документа изявление не изхожда от него, е била допусната и изслушана нова графологична експертиза /представляваща всъщност техникодокументална такава/.

Съгласно заключението, изготвено от вещото лице П.П., при извършеното изследване на подписа в документа не са установени следи от пренасянето му от друг документ или използване на техническо средство /техническа подправка/, доколкото вещото лице е констатирало, че липсват следи от тонерно разпрашаване около сините линии на химикалната паста, установен е равномерен натиск от началото до края на подписа и при косо падаща светлина на обратната страна на листа ясно се открояват линиите на натиск, като изпъкнали линии. При изготвяне на експертизата вещото лице е установило механично увреждане на целостта на хартията, на която се съдържа документа, изразяващо се в нарушаване структурата й в участъка, в който единствено е налице пресичане на линията на химикалната паста от подписа с двата вертикални елемента на буквата „М“ от изписаното в текста име „Д.“, което увреждане е настъпило в периода между изготвянето на първото и второто експертно заключение на графологичната експертиза поради липсата му към датата на изготвяне на първото заключение. При изследване с микроскоп на този участък от документа, с оглед механичното увреждане на целостта на хартията и нарушаване целостта на тонера, вещото лице е заключило, че не може да се установи кое първо е положено – химикалната паста или тонера. Пояснява, че в случай, че документът беше със запазена цялост, при нанесени линии от химикална паста и последващо напечатване на текст върху тези линии чрез принтиране би следвало да няма промяна на цвета на тонера в зоните на пресичане и обратно, при предварително напечатан текст и положени линии с химикална паста върху текста би следвало да е налице промяна в цвета на тонера, който метод според вещото лице е единствения възможен за установяване на такъв вид подправка на документ.

Поради оспорване на заключението на първата графологична експертиза, съдът е допуснал тройна такава експертиза, която след изследване на образци от подписа на ответника, положени пред нотариус, такива по подадени от него заявления за издаване на документи за самоличност, подписи, съдържащи се в материалите по делото и в документи, снети от Търговския регистър, е заключила, че подписът в оспорения документ за „получил 3 сумите“ е положен от ответника.

В заключението на допуснатата съдебна технико-документна експертиза, изготвена от вещото лице И.С., при изследване на оспорения документ с помощта на микроскоп в процесния участък на съприкосновение на химикалната паста и тонера в рамките на буквата „М“ от името „Д.“, е посочено, че тонерното вещество в областта на контактните участъци запазва цвета си. Констатирано е наличието на голямо количество тонерни частици, разпилени безразборно по целия документ, включително и в рамките на щрихите от химикална паста, което експертът обяснява с преминаването на хартиения носител повече от веднъж през принтерното устройство. Така вещото лице е заключило, че печатният текст в документа, подписан в графа „получил сумите“ от името на ответника, е отпечатан върху хартиен носител след полагане с химикална паста на подписа в графа „получил сумите“ и е налице т.нар. „кражба на подпис“.

В съдебното заседание обаче, вещото лице И.С. детайлно разяснява използваните от него методи и констатациите, обосновали заключителната част на експертизата, като в тази връзка пояснява, че тъй като изследването на участъка на пресичане на текста в рамките на буквата „М“ от името „Д.“ с химикалната паста не дава достатъчно категоричен отговор на поставената задача, е изследвал допълнително и установените тонерни частици върху щриха от подписа. Последното му дало основание да заключи с по-голяма степен на сигурност, че печатният текст в тази част е изпълнен след полагането на подписа. На това основание е приел, че документът е допечатван, но устно в съдебно заседание е допълнил, че с категоричност е налице допечатване на името „Д.“ в края на документа, но не може да определи коя част от останалия текст на документа е печатана преди и коя след полагането на подписа. Устно е изложил, че към един документ, присъствайки като WORD-документ в компютърна конфигурация, може да се добавя нов текст без да се получи разместване и текстът да се принтира на части /с новите добавки/, като няма да се получи разместване и промяна на подредбата на буквените и цифрови знаци. Посочил е, че не е изследвал равномерен ли е или не печатния текст на целия документ, тъй като нямал такава поставена задача.

С обжалваното решение Районен съд-Павликени е отхвърлил предявените искове, позовавайки се на експертното заключение на технико-документалната експертиза и приемайки за недоказано по делото ответникът да е автор на подписаното от него изявление в оспорения документ, поради което счел, че липсват доказателства за получаване на паричните суми от негова страна и съответно поемане на задължение за връщането им на посочения падеж, тъй като верността на тези обстоятелства била опровергана в хода на процеса.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал. и 3 от ГПК, приема:

Ищците твърдят, че вземането на всеки от тях от ответника произтича от отделен устен договор за заем, сключен на 29.05.2018г. За сключването на договора за заем е необходимо страните да постигнат съгласие за предаване от заемодателя в собственост на 4 заемателя на парична сума или други заместими вещи, а последният да се задължи да му върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, но и въз основа на това постигнато между тях съгласие да бъде предадена и заетата сума/вещи. Поради това в случая ищците, които претендират, че в полза на всеки от тях е възникнало процесното вземане, носят тежестта да докажат пълно и пряко, т.е. несъмнено по делото, че между всеки от тях поотделно и ответника са налице договорни отношения по посочените договори за заем, че е било постигнато съгласие, обхващащо всички съществени условия на договора за заем за потребление и че паричните суми по приложената към исковата молба разписка са предоставени реално на ответника.

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че представеният документ „разписка“ не е подписан от него, както и че не е автор на изявленито в документа, тъй като подписът му е бил пренесен – положен бил преди съставянето на документа. Доколкото оспорването на истинността на представения документ е преюдициален за разглеждания правен спор въпрос, то съдът следва да се произнесе по него, след което да изложи съображенията си по същество на предявените искове. Оспорването на автентичността на частен свидетелстващ документ, какъвто е процесната разписка, с твърдението в отговора на исковата молба, че той не е подписан от ответника, е средство за защита срещу формалната му доказателствена сила.