Решение № 668 от 12.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Бургас, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20262100101005 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. М. З. с ЕГН ********** и З. Н. З. с ЕГН **********, двамата от гр. Б., ул. „К.“ № *, против „Бургос Строй“ ЕООД с ЕИК 102914853, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Стефан Кънев Колев, с която се претендира постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищците сумата от 28 756 евро, представляваща заплатена продажна цена по предварителен договор от 05.09.2024 г. за закупуването на недвижим имот, представляващ апартамент № *, ет.*, построен върху ПИ с идентификатор *** в гр. Б., ж.к.

„И.“, която сума се явява заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 16.01.2026 г. до датата на исковата молба - 03.06.2026 г. в размер на 1 126 евро, както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 03.06.2026 г. до окончателното изплащане /съгласно уточнението на исковата претенция, направено в с.з. на 30.07.2026 г./.

Ищците твърдят, че в качеството на възложители са сключили с ответното дружество, в качеството му на строител и изпълнител, предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, описан в исковата молба, а именно - апартамент № *, ет.*, построен върху ПИ с идентификатор *** в гр. Б., ж.к. „И.“, като е следвало да заплатят цена в размер на общо 44 756 евро, която заплатили на две части 256 евро при подписването на договора и 44 500 евро – по банков път с една вноска. Сочат, че изминал значителен период от подписването на договора, а строителството дори не било започнало, не било издадено разрешение за 1 строеж, липсвала реална организация за изпълнение на поетите задължения, поради което било налице виновно неизпълнение от страна на ответника, което лишавало договора от неговия предмет и икономически смисъл.

Съгласно т.9 от договора, в случай на неизпълнение на ангажиментите по договора от страна на изпълнителя, възложителят имал право да прекрати договора, като изпълнителят дължал възстановяване на всички получени до момента вноски. С писмено уведомление, изпратено до ответника по ел.поща и на хартиен носител, ищците упражнили правото си на едностранно разваляне на договора поради виновното неизпълнение от страна на изпълнителя и го поканили в 7-дневен срок да възстанови доброволно получената сума от 44 756 евро. В уведомлението било посочено, че при липса на плащане сумата ще бъде претендирана с лихва за забава, считано от датата на поканата – 16.01.2026 г. Съгласно сключен между страните анекс от 27.01.2026 г. към предварителния договор, ответникът признал дължимостта на сумата поради прекратяването на предварителния договор и предложил разсрочено плащане на задължението в размер на 44 756 евро на вноски от по 8 000 евро, дължими в периода февруари – юли 2026 г. В изпълнение на анекса, дружеството извършило частично погасяване на вземането в размер на общо 16 000 евро /две вноски по 8 000 евро/, като било в забава за плащането на следващите вноски. Поради неизпълнението на задължението на ответника по предварителния договор, ищците считат, че имат правен интерес да предявят настоящия иск, с който да поискат от съда да осъди ответника да им върне обратно сумата, която е платена от тях по предварителния договор и не е възстановена към момента, а именно – 28 756 евро, ведно със законната лихва от датата на поканата – 16.01.2026 г. до окончателното изплащане, която сума се явява заплатена на отпаднало основание.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Стоянова, която сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски съгласно представен списък.

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни по основание и размер, като се сочи, че на ищците не се дължат суми на отпаднало основание, а именно развален предварителен договор, както и се оспорва, че ответното дружество дължи лихви от 16.01.2026 г. Не се оспорва сключването на посочения в исковата молба предварителен договор и анекс към него, но се твърди, че ответникът е забавил само трета и четвърта вноска съгласно анекса, които са в общ размер на 16 000 евро, като падежът на останалите вноски по анекса към датата на депозиране на исковата молба още не бил настъпил и вземанията не били изискуеми. Не се оспорва, че първа и втора вноска по анекса в общ размер на 16 000 евро са платени от него.

В с.з. ответникът се представлява от адв. Костадинов, който ангажира доказателства, претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, а в условията на евентуалност – уважаване на иска за главницата за сумата от 16 000 евро – 2 вноски по 8 000 евро, които са падежирали до датата на исковата молба. Претендира разноски.

2

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор и е видно от представените писмени доказателства, че страните са сключили предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 05.09.2024 г., по силата на който ответното дружество, в качеството на продавач, се е задължило да изпълни строителството на посочения в предварителния договор недвижим имот срещу задължението на ищците-купувачи да му заплатят обща продажна цена в размер на 148 500 евро, платима по начина, уговорен в чл.4 от договора. Няма спор, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по така сключения договор, като от приложените към исковата молба писмени доказателства е видно, че възложителите са упражнили своето потестативно право да развалят договора поради неизпълнението му от ответника и че са го поканили в седмодневен срок от получаване на уведомлението им да им възстанови всички платени от тях до момента суми в общ размер на 44 756 евро. Уведомлението за едностранното прекратяване на предварителния договор е било получено от пълномощник на ответното дружество на 16.01.2026 г. /лист 10 от делото/.

Установява се също от представените писмени доказателства и не е спорно между страните, че след сключването на предварителния договор и след изпращането на уведомлението за неговото прекратяване, страните са подписали споразумение, неименовано „анекс“ от 27.01.2026 г. /лист 6/, в което са потвърдили прекратяването на предварителния договор от 05.09.2024 г., като продавачът е декларирал и признал, че е получил от купувача сума в общ размер на 44 765 евро, която с анекса се е задължил да му възстанови на вноски и на падежи, посочени в чл. 3, а именно: първа вноска – платима от 01.02.2026 г. до 05.02.2026 г. в размер на 8 000 евро с ДДС; втора вноска – платима от 01.03.2026 г. до 05.03.2026 г. в размер на 8 000 евро с ДДС; трета вноска – платима от 01.04.2026 г. до 05.04.2026 г. в размер на 8 000 евро с ДДС; четвърта вноска – платима от 01.05.2026 г. до 05.05.2026 г. в размер на 8 000 евро с ДДС; пета вноска – платима от 01.06.2026 г. до 05.06.2026 г. в размер на 8 000 евро с ДДС, и шеста вноска - платима от 01.07.2026 г. до 05.07.2026 г. в размера на 4 765 евро с ДДС.

Няма спор, че към датата на подаване на исковата молба – 03.06.2026 г., ответникът е изпълнил задължението си по анекса относно плащането само на първата и втората вноска от по 8 000 евро с ДДС, тоест че е възстановил на ищците сума в размер на 16 000 евро с ДДС, като към датата на предявяване на иска е останало да им дължи главница в размера на 28 756 евро. Няма спор, че до настоящия момент тази главница не е заплатена на ищците. Към датата на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция – 06.08.2026 г., всички вноски по анекса са падежирали и е настъпила тяхната изискуемост.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

3

По делото е доказан фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като е безспорно, че ищците са заплатили на ответника сума в общ размер на 44 756 евро по сключен предварителен договор от 05.09.2024 г., който е бил едностранно развален от купувачите поради неизпълнението му от ответника.

Поради това, дадената по този договор сума се явява дадена на отпаднало основание и подлежи на връщане съгласно уговорките и падежите в подписания от страните анекс от 27.01.2026 г. за разсрочено плащане на задължението. Доколкото по делото не е спорно, че от дължимата сума в размер на 44 756 евро ответникът е погасил само 16 000 евро, т.е. първите две вноски по анекса с падеж 05.02.2026 г. и 05.03.2026 г., то разликата в размер на 28 756 евро е понастоящем дължима. Към датата на приключване на устните състезания по делото – 06.08.2026 г., са падежирали всички шест вноски, уговорени с анекса /последната от тях, вноска № 6, е с падеж 05.07.2026 г./, поради което съдът приема, че изискуемостта на цялата главница в размер на 28 756 евро е настъпила, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК съдът при постановяване на решението си е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. По тази причина, неоснователно се явява възражението на ответника, че искът се явява основателен само за сумата от 16 000 евро главница, представляваща падежиралите до датата на исковата молба вноска № 3 и вноска № 4, и че за останалите вноски искът е неоснователен, тъй като изискуемостта им не е настъпила към датата на завеждане на делото.

С оглед на това, ответникът дължи на ищците и следва да бъде осъден да им заплати изискуемата и търсена в настоящата производство главница в размер на 28 756 евро.

Що се отнася до претендираната лихва, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Ищците са упражнили едностранно правото си за прекратяване на предварителния договор още с изпращане на уведомлението, получено от ответника на 16.01.2026 г., поради което сумата от 44 756 евро е била дължима от този момент, но е станала изискуема с изтичането на дадения с поканата 7дневен срок за доброволно плащане. Впоследствие, обаче, чрез сключения на 27.01.2026 г. анекс страните са новирали задължението, като са уговорили плащането му на вноски на съответните падежи. Следователно, за ищците се е породило правото да претендират лихви за забава върху всяка една от отделните вноски /в случай на липса на плащане на съответния падеж/ от датата, следваща датата на падежа им. С оглед плащането по доброволен път на първите две вноски до завеждането на делото, и падежирането само на вноска № 3 и № 4 до датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.06.2026 г., а към датата на устните състезания – и на вноска № 5 и № 6, ответникът е изпаднал в забава за плащането на вноски с №№ 3,4,5 и 6 и дължи лихви върху тях за времето от датата на исковата молба – 03.06.2026 г. до окончателното им изплащане, като за вноска с № 3 и № 4 дължи и лихви за минал период, а именно - от датата, следваща датата на падежа им, до датата на исковата молба. Т.е. ответникът дължи на ищците следните лихви за забава за минало време: върху вноска № 3 – лихва за периода от 06.04.2026 г. до 4

02.06.2026 г. вкл. в размер на 130,82 евро, и върху вноска № 4 – лихва за периода от 06.05.2026 г. до 02.06.2026 г. вкл. в размер на 63,16 евро, които лихви са изчислени от съда на осн.чл.162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор. Т.е. искът по чл. 86 ЗЗД за минало време се явява основателен за сумата от общо 193,98 евро /130,82 евро + 63,16 евро/, като за горницата над претендираната лихва от 1 126 евро е неоснователен и следва да се отхвърли.