Определение № 758 от 15.09.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. гр. Добрич, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500588 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №2689/21.06.2023г., подадена от Културен център „***“ – гр. Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ДКИ – Културен център – ***, представлявано от Ж.М. – директор, чрез адв. А. А., срещу определение №296/12.06.2023г. по гр.д.№209/2023г. на Районен съд Б., с което е уважено възражението на ответника Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за местна неподсъдност на делото, като същото е прекратено и на осн. чл. 108, ал. 1 от ГПК делото е изпратено на Районен съд София по компетентност и подсъдност.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Твърди, че спорът следва да бъде разгледан от Районен съд Б., т.к. касае отношения между него и самостоятелна структурно и териториално обособена единица на Университетските ботанически градини на Софийски университет „Св.

Климент Охридски“, а именно Ботаническа градина – гр. Б., поради което приложение намира разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК и спорът следва да бъде разгледан от съда по местонахождението на това поделение на ответника, а именно Районен съд Б.. Добавя, че разглеждането на производството и събирането на доказателства от Районен съд София ще бъде затруднено.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба. Сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди, че чл. 106а, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ урежда структурна самостоятелност на Университетските градини, като същите безспорно са отделно, структурно-обособено звено в университета, но всяка от трите ботанически градини, и в частност Ботаническата градина в гр.

Б., не притежават отделна самостоятелност и автономност, а се подчиняват на 1 общото ръководство на Университетските ботанически градини – като управление, дейност и бюджет. С тези уточнения, твърди, че не е налице изключението, предвидено в изр. 2 на чл. 108, ал. 1 от ГПК, поради което настоява частната жалба да бъде оставена без уважение.

Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становището на жалбоподателя, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на обжалване е определение на районния съд, с което е прието възражението на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за местна неподсъдност на спора, делото е прекратено пред Районен съд Б. и е изпратено за разглеждане на местнокомпетентния Районен съд София..

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от Културен център „***“ – гр. Б. срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 22754,84 лева, с вкл. ДДС, представляваща дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване – недължимо платени от ищеца суми за потребена електрическа енергия за обект КасаИнформационен център на Ботаническа градина гр. Б., за периода от 28.01.2013г. до 28.02.2023г., заедно със законната лихва върху сумата от 28.03.2023г., начислена на абонатен номер 080911.

Ответникът Софийски университет „Св. Климент Охридски“, е направил своевременно, с отговора на исковата молба, възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания Районен съд Б., като твърди, че дружеството е със седалище гр. София.

Районен съд Б. е уважил възражението за неподсъдност с мотиви, че ответникът е юридическо лице със седалище в град София и адрес на управление на бул. „Цар Освободител“ №15 , поради което общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК е приложима.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Законодателят е уредил общата местна подсъдност при искове срещу юридически лица в чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК, като с изр. 2 на ал. 1 е въвел изключение от общото правило за случаите, в които споровете са възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, като в тази хипотеза е предоставил на ищеца възможност за изборна подсъдност по тяхното местонахождение.

В настоящия случай, ищецът твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като е спестил заплащането на разходи по консумирана от негов обект електроенергия – за обект Каса Информационен център Ботаническа градина Б., която вместо него е била заплатена от ищеца.

Към частната жалба и отговора по същата страните са приложили 2

Правилник за устройството и дейността на Софийски университет „Св.

Климент Охридски“ и Правилник за устройството и дейността на Университетските ботанически градини при СУ „Св. Климент Охридски“.

Видно от чл. 106а, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Университетските ботанически градини са с отреден статут на самостоятелно обслужващо звено, в чл. 106б, ал. 1 е уредено тяхното общо управление, а в чл. 106в, ал. 1 – техния самостоятелен общ бюджет. Член 3 от Правилника за устройството и дейността на Университетските ботанически градини при СУ „Св. Климент Охридски“ уточнява състава на това самостоятелно структурно звено, като посочва изрично, че в него са включени ботаническите градини в градовете София, Варна и Б.. Именно от описаната уредба става видно, че отделните ботанически градини в градовете София, Варна и в частност – тази в Б., не разполагат със структурна и организационна самостоятелност, а са подчинени на единното ръководство, осъществявано от Университетските ботанически градини при СУ „Св. Климент Охридски“, включително и бюджет в рамките на това структурно звено.

С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице основания за прилагане на изборна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК, доколкото не се установяват предпоставките за нейното възникване – да е налице самостоятелно структурно-обособено звено на търговеца и отношенията да са възникнали от прякото договаряне с него.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №296/12.06.2023г. по гр.д.№209/2023г. на Районен съд Б., с което е уважено възражението на ответника Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за местна неподсъдност на делото, като производството по гр.д.№209/2023г. по описа на Районен съд Б. е прекратено и на осн. чл. 108, ал. 1 от ГПК делото е изпратено на Районен съд София по компетентност и подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3