Решение № 4089 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4089 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100510345 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№170529/15.06.2023г. от ответника – С. Ц.

Ф., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н. И., с надлежно учредена представителна власт, срещу решение №9057 от 30.05.2023г., постановено по гр.д.№71220/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, в частта, в която е признато за установено по отношение на ответника - С. Ц. Ф., с ЕГН **********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.415, ал.1 ГПК следните суми: 1/2 част от сумата в размер на 2621.84 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“*********-1“, бл.*********5, аб.№*********, за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., както и 1/2 част от сумата в размер на 56.21 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху горните суми от 15.08.2022г. (дата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до окончателното и м плащане; както и 1/2 част о т сумата в размер на 11.81 лв., обезщетение за забава върху главницата за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода 31.08.2019г. до 04.08.2022г.; както и в частта, в която е осъден жалбоподателят да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 ГПК следните суми: 1/2 част от сумата в размер на 427.05 лв., сторени разноски в исковото производство; както и 1/2 част от сумата в размер на 64.34 лв., сторени разноски в заповедното производство.

1

Постъпила е въззивна жалба вх.№170646/15.06.2023г. от ответницата – Д. Ц.

Ф., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М. Л., с надлежно учредена представителна власт, срещу решение №9057 от 30.05.2023г., постановено по гр.д.№71220/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, в частта, в която е признато за установено по отношение на ответницата - Д. Ц. Ф., с ЕГН **********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.415, ал.1 ГПК следните суми: 1/2 част от сумата в размер на 2621.84 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“*********-1“, бл.*********5, аб.№*********, за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., както и 1/2 част от сумата в размер на 56.21 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху горните суми от 15.08.2022г. (дата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до окончателното им плащане; както и 1/2 част от сумата в размер на 11.81 лв., обезщетение за забава върху главницата за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода 31.08.2019г. до 04.08.2022г.; както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 ГПК следните суми: 1/2 част от сумата в размер на 427.05 лв., сторени разноски в исковото производство; както и 1/2 част от сумата в размер на 64.34 лв., сторени разноски в заповедното производство.

В двете въззивни жалби са релевирани идентични оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е обосновал неправилен извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за исковия период от време. Излага се, че първостепенният съд при обосноваване на крайния извод, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужни за процесния топлоснабден имот за исковия перод не се е съобразил с влязло в сила решение от 07.03.2022г., постановено по гр.дело №15641/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ми състав, с което е уважен частичен отрицателен установителен иск за недължимост на суми за главница и лихва за забава за период, част от който се включва и в процесния период, като видно от мотивите на съдебния акт основание за уважаването на тези искове е приетото от съда, че топлофикационното дружество не е доказал факта, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужни за процесния топлоснабден имот. Поддържа се още, че първостепенният съд не е отчел факта, че в подадените от всеки от ответниците възражения по чл.414 ГПК се съдържа признание за дължимост на част от претендираните от заявителя суми, както следва: всеки от ответниците признава, че дължи на топлофикационното дружество сумата от 618.00 лв., представляваща главница за топлинна енергия, за периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г.; сумата от 89.75 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия; както и сумата от 5.91 лв., главница за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода 31.08.2019г. до 04.08.2022г..

Излага се, че за посочените суми, за които всеки от ответниците признава, че дължи на топлофикационното дружество, издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №44103/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, е влязла в сила, поради което ищецът няма правен интерес да предявява по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове срещу ответниците за дължимост на тези суми. Независимо от този факт се поддържа, че ищецът е предявил положителни установителни искове по 2 реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу ответниците за установяване съществуването на вземания за пълния размер на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №44103/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав. В тази връзка се твърди, че постановеното първоинстанционно решение в частта, в която се уважават предявените установителни искове за вземания за главница за топлинна енергия и за главница за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за сумите, за които се съдържа признание от страна на ответниците, че същите се дължат от тях, се явява недопустимо и първостепенният съд е следвало да върне исковата молба в тези части и да прекрати производството по делото. Поддържа се още, че неправилно първостепенният съд е приел за неоснователно релевираното възражение за давност, тъй като е налице прекъсване на давността с направеното от ответниците признание на дължимите от тях суми за главница за доставена топлинна енергия. Предвид изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Във всяка от въззивните жалби се съдържа и списък по чл.80 от ГПК относно сторени разноски пред въззивната инстанция, които са направени от въззивниците, както и всеки от процесуалните им преставители претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., което да се изчисли поотделно за всеки от исковете, предмет на обжалване. Освен това в подадени от всеки от въззивниците молби от 13.03.2024г. са обективирани списъци по чл.80 ГПК за сторени разноски от въззивниците и претендираните такива от процесуалните им представители по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв..

Въззиваемата страна - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, депозира писмени отговори, с които взема становище за неоснователност на подадените от ответниците въззивни жалби. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - „ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД не изразява становище по подадените въззивни жалби.

Постановено е определение №23517 от 05.07.2023г., с което е оставена без уважение молба о т 14.06.2023г., подадена от адв.В.С., процесуален представител на ответника - С. Ц. Ф., молба о т 15.06.2023г., подадена от адв.С.Д., процесуален представител на ответницата - Д. Ц. Ф., молба о т 15.06.2023г., подадена от адв.К.Б. процесуален представител на ответницата - Д. Ц. Ф. и молба от 15.06.2023г., подадена от адв.М. Л., процесуален представител на ответника - С. Ц. Ф. за допълване на решение №9057 от 30.05.2023г., постановено по гр.д.№71220/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, в частта за разноските, като се присъдят на всеки от процесуалните представители на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за заповедното и исковото производство.

Постъпила е частна жалба вх.№206416/19.07.2023г. от адв.С. Й. Д., процесуален представител на ответницата - Д. Ц. Ф., и от адв.В. Ф. С.в, процесуален представител на ответника - С. Ц. Ф., с която се обжалва определение №23517 от 05.07.2023г., в частта, в която е оставена без уважение молба от 14.06.2023г., подадена от адв.В.Ф.С., процесуален представител на ответника - С. Ц. Ф., както и молба от 15.06.2023г., подадена от адв.С.Й.Д., процесуален представител на ответницата - Д. Ц.

3

Ф., за допълване на решение №9057 от 30.05.2023г., постановено по гр.д.№71220/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, в частта за разноските като се присъдят на всеки от процесуалните представители на ответниците адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за исковото производство. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон.

Твърди се, че неправилно СРС е приел за неоснователни претенциите за присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците в исковото производство, въпреки че са налице всички предвидени в закона предпоставки. Твърди се, че съгласно трайно установената съдебна практика съдът след като е сезиран с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. няма право да преценява дали посоченото в договора за правна помощ и съдействие лице е материално затруднено или не. Поддържа се, че право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна правна помощ по отношение на лицата по чл.38, ал.1, т.1-т.3 ЗАдв., за което на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени постановеното определение в атакуваните части и вместо него постанови друго, с което да допълни постановеното решение в частта за разноските, като в полза на адв.С.Й.Д., процесуален представител на ответницата - Д. Ц. Ф., се присъди сумата от 357.43 лв., адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно отхвърлената част на предявените искове и при съобразяване с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и в полза на адв.В.Ф.С., процесуален представител на ответника - С. Ц. Ф., се присъди сумата от 357.43 лв., адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно отхвърлената част на предявените искове и при съобразяване с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частната жалбоподателка - адв.С.Й.Д. претендира присъждане на разноски за платена държавна такса за подадената частна жалба в размер на сумата от 15.00 лв., като в частната жалба се съдържа списък по чл.80 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№206422/19.07.2023г. от адв.К. И.Б., процесуален представител на ответницата - Д. Ц. Ф., и от адв.М. Л. Л., процесуален представител на ответника - С. Ц. Ф., с която се обжалва определение №23517 от 05.07.2023г., в частта, в която е оставена без уважение молба от 15.06.2023г., подадена от адв.М. Л. Л., процесуален представител на ответника - С. Ц. Ф., както и молба от 15.06.2023г., подадена от адв.К. И.Б., процесуален представител на ответницата - Д. Ц.