Решение № 5266 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5266 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20261100507576 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане да се отмени постановление, с изх. № 96280/15.04.2026 г., с което е оставена без уважение молбата па длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Жалбоподателят излага, че обжалваното постановление е неправилно, в частта, в която е оставено без уважение възражението за прекомерност на приетото адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. Счита, че делото не се отличава с правна или фактическа сложност, тъй като единственото действие извършено процесуално действие от страна на пълномощника на взискателя по изпълнителното производство е депозиране на молба за образуване на съответното дело. .

По делото са постъпили мотиви от страна на ЧСИ, с които се излага становище за неоснователност на подадената жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Излага се подробно становище по хода на делото и извършените по него действия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което следва да се разгледа по същество.

От представените по делото доказателства се установява, че изпълнително дело № 20268600400831по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 и район на действие СГС е образувано по молба с вх. № 48110/31.03.2026 г. на В.М.В. чрез адв. А. Л. М. въз основа на издаден изпълнителен лист 26.03.2026 г. от Районен съд - Дупница, III състав, ГО, по ГД № 20241510100834/2024 г., с който на взискателя са присъдени 792.50 евро направени разноски в производството.

Длъжник по делото е В. А. В., с ЕГН **********, като предмет на изпълнението е парично задължение. С образуване на делото е претендирало адвоктаско възнаграждение, за процесуален представител па взискателя по изпълнителното производство, в размер на 200.00 евро.

1

С разпореждане от 31.03.2026 г. е прието претендираното по делото адвокатско възнаграждение. По молба на взискателя е извършена справка в РБСС към БНБ с вх.

№50010/03.04.2026, като са наложени запори върху банковите сметки па длъжника в „Обединена българска банка“ АД, и по същия с получен отговор, че по откритите сметки на длъжника няма налични задължения.

Наложен е запор и върху личната пенсия на длъжника, получавана от ПОИ РУСО СОФИЯ - ГРАД, като по същия с получен отговор, съгласно който върху вземането на длъжника е наложен предходен запор.

На 03.04.2026 г. лично на длъжника е връчена Поканата за доброволно изпълнение чрез служител на ЧСИ - призовкар К. С. .

На 08.04.2026 г. длъжникът с подал Молба е вх. № 52719/08.04.2026 г. за спиране на изпълнителното производство по изпълнителното дело на оси. чл. 454, ал. 1 ГПК, както и за намаляване на приетото по делото адвокатското възнаграждение. Същия ден молбата с изпратена на процесуалния представител на взискателя за становище.

На 15.04.2026 г. е постъпило Писмено становище с вх. № 54656/15.04.2026 г.

От процесуалния представител взискателя, с което е изразил становище относно неприложимостта на разпоредбата па чл. 454, ал. 1 ГПК, както и несъгласие адвокатският хонорар да бъде намален. Същия ден ЧСИ е изготвил Постановление с изх. № 96280/15.04.2026 г., с което делото е спряно па оси. чл. 454, ал. 1 ГПК поради внасяне на 20 % от дълга по изпълнителното дело, а в частта за намаляване на адвокатското възнаграждение молбата на длъжника е оставена без уважение.

На 20.04.2026 г. по делото са депозирани два броя Молби с вх. № 55662/20.04.2026 г. и с их. № 55663/20.04.2026 г. от процесуалния представител на взискателя за налагане на запори върху вземания на длъжника от трети лица.

На 05.05.2026 г. процесуалният представител на длъжника е подал частна жалба чрез ССГВ срещу постановлението, в частта, в която е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на приетото по горното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя.

На 08.05.2026 г. чрез ССГВ на длъжника е изпратено Уведомление с изх. №

109941/08.05.2026 г. за отстраняване па нередовности във връзка с депозираната частна жалба, кояго е получена от същия на 18.05.2026 г., като с Молба с вх. № 70966/26.05.2026 г. са представени платежни нареждания за дължимите такси за администриране и разглеждане на жалбата.

На 27.05.2026 г. с изготвено Съобщение с изх. № 124472/27.05.2026 г. за връчване па частната жалба па взискателя на оси. чл. 436, ал. 3 I 1IK, като същото с изпратено па процесуалния му представител на 28.05.2026 г. на посочения от него електронен адрес за връчване /л. 66-67/, потвърдено на 04.06.2026 г. /л. 80/.

На 03.06.2026 г. процесуалният представител на взискателя е депозирал писмени възражения, както и молба по чл. 454, ал. 2 ГПК за възобновяване на изпълнителното производство поради неплащането на дължимата вноска за месец май 2026 г., след като длъжникът е упражнил правото си на разсрочване на задължението.

На 09.06.2026 г. процесуалният представител на взискателя с подал молба за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост па длъжника.

С оглед изложеното изпълнителното производство е образувано законосъобразно.

Всеки взискател има право да ползва пълномощник за образуване па изпълнително дело и процесуалното му представителство в него, до удовлетворяване па претенцията по изпълнителен титул. За да се приемат за събиране разноските за адвокатско възнаграждение от страна на ЧСИ, то взискателят следва да представи договор за правна защита и съдействие, какъвто по делото безспорно е налице.

Законът с гарантирал на взискателя, че разноските за един адвокат са за сметка на 2 длъжника, още повече, че адвокатът представлява взискателя от образуване до приключване на производството или до оттегляне на пълномощията, В този период той получава и всички книжа, адресирани до него, като следи за защита на интересите на взискателя.

Законът предоставя възможност по подадено в срок искане на длъжника, разноските да бъдат редуцирани до мипималио допустим размер, ако делото не е е фактическа и правна сложност. Преценката дали едно дело е е правна и фактическа сложност оказва влияние само върху решението - дали адвокатското възнаграждение да се намали до минималния размер за подаване на молба за образуване на изпълнително дело и за защита и съдействие по същото, а не дали да се намали само до възнаграждение за подаване на молба за образуване. Дори и по делото да не се наложи подаване на искания и възражения от страна па адвоката, взискателят не може да се лиши от правото си да има адвокат, който да следи за защитата на интересите им в изпълнителното производство, независимо как ще се развие то.

Приетият по делото адвокатски хонорар не е прекомерен, а е в съответствие с установения минимум в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери па адвокатските възнаграждения.

В представения договор за правна защита и съдействие изрично е уговорено, че предоставената правна защита и съдействие се изразява както в образуване на изпълнителното дело, така н процесуално представителство и защита но същото до окончателното му приключване. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за образуване на изп. дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер иа 200.00 лева /с еквивалент в официалната валута на Република България, считано от 01.01.2026 г. - 102.26 евро/. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника па взискателя, по чиято молба с образувано процесното изп. дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 102.26 евро за образуване на изпълнителното дело.

Съгласно чл. 10. т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие па страните но изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер па 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7. ал. 2 от Наредбата. Вземането, което е предмет на изпълнителното дело, е в размер на 792.50 евро /1550.00 лева/. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата при интерес от 1000.00 лв. /511.29 евро/ до 10 000.00 лв. /5112.92 евро/ адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв. /204.52 евро/ плюе 10 % за горницата над 1000 лв. /511.29 евро/, т.с. адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело се изчислява но следния начин: ½ * 400.00 лв. /204.52 евро/ + 10 % от 550.00 лева /281.21 евро/ = 227.50 лева /116.32 евро/.

След калкулирането на законоустановено минимално възнаграждение е видно, че приетото такова по изпълнителното дело дори е под законоустановения минимум.

По делото освен действия по образуване на изпълнителното дело са извършени и действия с цел удовлетворяване на паричното вземане — изпращане па покана за доброволно изпълнение на длъжника, налагане на запори върху банковите му сметки. Освен молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалният представител на длъжника е подал и писмено становище по възражението, множество молби с посочени изпълнителни действия, възражение по настоящата жалба. Тези обстоятелства по безспорен и недвусмислен начин потвърждават процесуалната ангажираност на адвоката в настоящото изпълнителното производство, за което му се дължи възнаграждение съгласно Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Видно от материалите по делото, след упражняване на законоустановеното си право по чл. 454, ат. 1 ГПК, за да спре изпълнителното производство по делото и да разсрочи задължението, длъжникът е спрял да внася доброволните ежемесечни вноски, което е принудило процесуалният представител на взискателя да депозира молби за извършване на нови изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането, като са извършени нови 3 разноски, оскъпяващи производството /налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост па длъжника/.

По делото се установява недобросъвестност и нежелание па длъжника да изпълни влязлото в законна сила съдебно решение доброволно или по принудителен ред. което обуславя необходимостта от активна защита на процесуалните права на взискателя.

С оглед изложеното обжалваното постановление следва да потвърди, тъй като приетото адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед обема иа представителната власт и извършените действия по делото, а подадената частна жалба да бъде оставена без уважение. В настоящето производство не се разпределят разноски между страните. Следва да се допълни, че по отношение на жалбоподателя, нормите на чл, 78 и сл. ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнителното производство чрез подадената частна жалба същия реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване иа действията и актовете му, каквато е и практиката на ВКС: Определение №122 от 14.04.2021 г. по ч. г. д. №1269/2020 г..

ГК, III ГО на ВКС; Определение №114 от 20.05.2016 г. по ч. г. д. №1847/2016 г., ВКС. 11 г. о.;

Определение №393 от 17.09.2018 г. по ч, г. д. №2845/2018 г., ВКС, IV г. о.; Определение №52 от 19.03.2019 г. но ч. г. д.№740/2019 г., ВКС, I г. о.; Определение №50 от 06.04.2021 г. по ч. г. д. № 355/2021 г\, ВКС, I, г. о.

С оглед на изложеното по-горе, съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважениение