Решение № 1355 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000503126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство И. Б. Б. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 05.07.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 19.07.2024 г.) обжалва Решение № 3598/17.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 8790/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-13 състав, в частта, с която съдът е признал за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува изискуемо парично вземане в полза на „БАНКА ДСК“ АД срещу И. Б. Б., произтичащо от сключен между тях Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2020 г. за следните суми: 27 238,89 лева - просрочена и непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 24.01.2023 г. до окончателното плащане, 117,18 лева - наказателна лихва, дължима за периода от 15.04.2021 г. до 26.03.2022 г., 2 221,15 лева лихва за забава, дължима за периода от 27.03.2022 г. до 18.01.2023 г. и 1 476,80 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода от 15.04.2021 г. до 26.03.2022 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Г.

1 с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.55 от първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 03.10.2024 г., представен по делото с молба от същата дата.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Въззивникът-ответник счита, че производството по делото се е развило при сериозни нарушения на производствените правила, направили невъзможна защитата на страната, както и опорочили постановения съдебен акт. Поддържа се, че в първото по делото открито съдебно заседание е оспорил редовността на връчването с твърдения, че посоченото в разписката лице не е майката на И. Б., както и че не е лице от домашните на ответника, но първоинстанционният съд е отказал да се съобрази с направените уточнения, да даде указания на страната по реда на чл.146, ал.2 от ГПК за фактите, разпределени в нейна тежест във връзка с възраженията и да допусне доказателствените искания. Твърди се, че това съставлява процесуално нарушение, довело до неправилност на постановения съдебен акт. Във връзка с така релевираното възражение се развиват подробни съображения по съществото на спора. Поддържа се, че предвид нередовното връчване на уведомлението съдържащо волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочна изискуемост, то такава не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а обявяването на предсрочната изискуемост в рамките на висящия исков процес е ирелевантно, като не може да предизвика уважаване на иска за пълния размер на предявеното вземане, доколкото този факт не е настъпил към момента на подаване на заявлението за снабдяване на страната със заповед за незабавно изпълнение в съгласие със задължителната съдебна практика. Твърди още, че съдът не е изпълнил и задълженията си служебно да следи, както за неравноправни клаузи, така и за изпълнение изискванията на ЗПК. Оспорва наличието на валиден договор с твърдението, че на потребителя не е предоставена информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, както и другите данни по т.20, липсва и информация по т.12, т.9а, в договора не е отбелязана общата дължима сума по договора, което е грубо нарушение на императивните правила по ЗПК, липсва методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл.33 от 2 закона, както и не са спазени изискванията по т.9 на чл.11, ал.1 от ЗПК.

Моли съда да отмени решението. Претендират се разноските направени и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия-ищец „Банка ДСК“ АД чрез неговия процесуален представител юрисконсулт С. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно на л.4 от първоинстанционното дело.

Намира въззивната жалба за процесуално допустима, но изцяло неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за законосъобразно и правилно и моли съда да го потвърди по подробните съображения изложени в отговора. Противопоставя се на искането на въззивника за ново разпределение на доказателствената тежест.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 3598/17.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 8790/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-13 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 1 476,80 лв. до претендирания от 1 529,77 лева и за сумата от 120 лева - такса за разходи при изискуем кредит като неоснователен, е влязло в сила на 15.11.2024 г., поради необжалването му от страните.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ищец моли съда да отхвърли въззивната жалба на ответника като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно по подробни съображения изложени в писмена защита, представена по делото.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба на „Банка ДСК” ЕАД срещу И. Б. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени 3 искове по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК за установяване дължимостта на вземане на Банката с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по заповед № 5613 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 17.02.2023 г., ч.гр.д. № 3767/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

На 24.01.2023 г. ищецът „Банка ДСК“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 3767/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, срещу ответника И. Б. Б. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение.

В законоустановения едномесечен срок (ПДИ, ведно с препис от издадената заповед е връчена редовно на длъжника на 29.05.2023 г., а възражението е подадено на 01.06.2023 г.) е постъпило възражение от ответника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 03.07.2023 г., последният уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Исковете пред първоинстанционния съд са предявени на 02.08.2023 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявените искове са процесуално допустими.

По същество на предявените искове.

На 21.12.2020 г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 27 790 лева, със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на подписване на договора. Кредитът е отпуснат с цел рефинансиране на задълженията на ответника по други два договора, сключени с трето за спора лице „Еспресбанк“ АД.

4

Падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва е 15-то число на месеца. На основание чл.6 от договора, страните са уговорили, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване е 5.440% годишно или 0.015% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,130%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 5.31%.

Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент, е стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 5.31%.

Лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. ГПР по кредита е 5.58% и може да бъде променян при предпоставките предвидени в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

На основание чл.16.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на десет процентни пункта, а при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.

От датата на изискуемост на кредита или на предсрочната изискуемост, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД до окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен ред.

Към договора е изготвен и погасителен план и ГПР, от който е видно, че за целия срок на договора се начисляват общо лихви в размер на 8 302,24 лв., т.е. в края на договора, кредитополучателят следва да върне сума в общ размер на усвоената главница и лихви от 36 092,24 лв.

На 27.03.2022 г. на М. Г.-майка на И. Б. Б. е връчена поканауведомление, съдържаща волеизявлението на банката, че обявява кредитът за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез ЧСИ С. Я. с рег.№ *** на КЧСИ.

5

С оглед пасивното процесуално поведение на въззивника, изразяващо се в непредприемане на процесуални действия във връзка с откритото пред настоящата инстанция производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК за оспорване истинността-автентичността на подписа положен за М. Б.-майка в разписката от 27.03.2022 г. и разпределената му в тази връзка от въззивния съд доказателствена тежест, както и не ангажирането на доказателства във връзка с допуснатото оспорване, въззивният съд намира, че материалната доказателствена сила на разписката, удостоверяваща връчване на 27.03.2022 г. на майката на ответника на волеизявлението на банката, не е оборена по предвидения в ГПК ред и обвързва съда да приеме, че е налице редовно връчване.

От приетата пред първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че процесният кредит е усвоен по кредитна сметка в лева с аналитичен № 0000000027649297 с титуляр ответника. На 21.12.2020 г. са погасени задълженията на ответника по двата договора с трето за спора лице.

Установява се, че ответникът е погасил единствено първите три вноски с падежни дати: 15.01.2021 г., 15.02.2021 г. и 15.03.2021 г. Вноската с падеж 15.04.2021 г. е погасена частично със сумата от 43,86 лв. От постъпилите суми в общ размер 947,13 лв. е погасена главница в размер на 551,11 лв., възнаградителна лихва-393,80 лв. и санкционираща лихва-2,22 лв.

Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК дължимите от ответника суми са, както следва: главница като сбор от падежиралите вноски и предсрочно изискуемия остатък – 27 238,89 лв., начислена възнаградителна лихва до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем 27.03.2022 г. в размер на 1 476,80 лв., наказателна лихва (по своята правна същност договорно уговорена неустойка за забавено изпълнение по чл.16.1. от Общите условия) в размер на 117,18 лв., начислена за периода от датата на изпадане в забава по първата просрочена падежна вноска-15.04.2021 г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на 26.03.2022 г. и обезщетение за забава на основание чл.16.3. от Общите условия за периода от 27.03.2022 г. до 24.01.2023 г. (датата на подаване на заявлението ) 2 317,31 лв.