Решение № 71 от 31.01.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Сливен, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Н. М. Коритарова Гражданско дело № 20222230101648 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във вр. с чл. 25 ЗН за признаване на нищожност на саморъчно завещание, към който при условие на евентуалност е обективно съединен и иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част предявени от Т. Б. Ш., ЕГН: ********** от гр. ***** чрез адв. П. Станчева Минкова срещу С. Х., роден на ********** г. чрез неговата майка и законен представител Н. С. Х., родена на ********** г. от гр. ***** Ищцата твърди, нейната леля В Д Ш., която била сестра на баща й - Б Д Ш /починал на 19.12.1989г./, била починала на 22.04.2021г. като разведена в град Сливен. След смъртта й, тя се била заинтересувала от останалото от нея наследство и така била узнала, че тя, преди смъртта си се била разпоредила с цялото си имущество по силата на универсално саморъчно завещание в полза на сина на нейна първа братовчедка - майката на малолетния ответник С. Х., който бил гражданин на Германия. Посочва, че след като се била запознала със завещателното разпореждане, била установила, че същото не било отговаряло на изискванията на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, което от своя страна го било правило нищожно. Твърденията й са, че завещанието не било написано и подписано от завещателя, наред с това не било отразявало свободната воля на наследодателката й. В завещанието имало изписани данни с латински букви с немскоезична транскрипция на словосъчетанията, което било крайно нетипично за една 94-годишна жена в тежко здравословно състояние, която никога не била знаела или говорила немски език в град Сливен. Също така съдържанието в него не било отразявало свободната воля и знание на 94годишна жена, съставителка относно неговото съдържание и правно значение и последици.

Всичко това било водило на индиция за чужда намеса в изписването и съставянето на текста на завещанието. Тъй като завещанието било личен формален и отменим акт, чиято действителност била поставена в зависимост от ясно изразената и облечена с формата, предвидена по закон, воля на лицето- завещател, за да породи действие, саморъчното завещание следвало да отговаря по форма на изискванията на закона. Липсата на който и да било от изискуемите от закона компоненти на акта било обуславяло неговата нищожност аргумент на чл.42 б."Б" от ЗН, при което завещанието не било могло да изключи правата на 1 страните, като наследници по закон. Наред с твърдението ми, че завещанието страда от пороците, изброени до тук, навежда и твърдения, че същото не отговаря и на други изисквания от закона. Видно било от частта, преди разпореждането „ЗАВЕЩАВАМ" , че наследодателката била описвала, че прилага копие на нотариален акт на апартамент, който завещава след смъртта си, без да е описан имота, отразен в нотариалния акт, а след думата „ЗАВЕЩАВАМ" била посочила, че завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на племенника си от Германия. Заявява, че от документите, които представя с исковата молба било ставало ясно, че това не било единственото имущество на наследодателката й, още по-малко ставало ясно кое е имуществото, описано в този нотариален акт.

Моли съдът да постанови решение с което да обяви за нищожно, завещатедното разпореждане в полза на ответника С. Х. - роден на **********г., чрез неговата майка и законен представител Н. С. Х.. При условие на евентуалност, в случай, че съдът ако приеме, че завещателното разпореждане не страда от пороци и го обяви за действително, то тогава твърди, че то накърнява изцяло нейната запазена част от наследството на покойната й наследодателка В Д Ш., и предявява иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗН, с който претендира да бъдат намалени завещателните разпореждания на наследодателя в полза на ответника в размер, с който напълно се удовлетворява нейната запазена част от наследството.

В тази връзка посочва, че доколкото завещателното разпореждане било направено в полза на лице, което не било призовано към наследяване по закон, не било нужно да е приела наследството по опис, за да може да предявя настоящия иск за намаляване на завещателните разпореждания до размера на нейната запазена част. Претендира сторените от нея разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна.

Исковете били допустими, но не били основателни. Ответникът посочва, че въпреки напредналата си възраст, завещателката била със запазени интелектуални способности към момента на изготвяне на завещанието. Тя била имала здравословни проблеми, които обаче били свързани със затруднения в придвижването й поради счупвания на шийката на дясната бедрена кост през 2014г., а впоследствие и счупване на лява бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза. В резултат на тези счупвания се била придвижвала с проходилка, а по-късно и с инвалидна количка. С ЕР.№ 924 от 22.02.2016г.й била опредЕ. 100% инвалидност с чужда помощ. Поради описаните затруднения в движението й завещателката била ползвала от 2015 г.до смъртта си социалните услуги на Община Сливен за домашен социален патронаж, тъй като не била имала близки-била разведена, а единствената й дъщеря била починала. От многото й съребрени роднини, от нея са се били интересували само семейството на Н. С. Х. и на брат й Ромен .Стефанов П, с които завещателката била поддържала сърдечен контакт. Н. Х. при пребиваването си в България винаги я била посещавала със сина си, когото завещателката много била обичала, а през останалото време били поддържали контакти по телефона. Ромен П и дъщеря му я били посещавали по празниците. Никой от останалите нейни съребрени роднини не се бил интересувал от нея.

Именно поради изложените обстоятелства завещателката била завещала със саморъчното написаното от нея завещание цялото си движимо и недвижимо имущество на малолетния С.

Х.. Счита, че предявеният иск по чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25 ЗН бил неоснователен.

Саморъчното завещание, изготвено от В Д Ш., било съответствало на изискванията на чл.25 от ЗН. То било написано изцяло и било подписано от лицето, вписано като него автор.

Съдържало необходимите дата, завещателно разпореждане и лицето, в полза на което били направени завещателните разпореждания. Волята на завещателката, била отразена в завещанието, и била ясно изразена, независимо, че в началото на завещанието била посочила документа за собственост на един от имотите, включени в завещаното наследство.

Правилно било посочено и лицето, в полза на което било направено завещанието. Името на това лице било изписано както на български, така и според паспорта му, тъй като същото 2 било гражданин на Германия. Детето било индивидуализирано с датата му на раждане и мястото на раждане. Към 04.11.2019г., когато било написано саморъчното завещание, завещателката не била с интелектуална и психическа недостатъчност, което било потвърдено с Индивидуалната й оценка от 26.02.2021г., изготвена от Дирекция “Социално подпомагане“, гр. Сливен, необходима за предоставянето й на лична помощ. Твърди, че предявеният евентуален иск по чл.30 от ЗН също бил неоснователен. Ищцата не била лице, което според закона има право на запазена част от наследството на Вергиния Ш..Тя не била попадала в кръга на лицата по чл.28 от ЗН, които имат право на запазена част от наследството, поради което и не била притежава правото да иска възстановяване на запазената й част.

С оглед характера на предявеният иск, съдът с Определение № 2407 от 16.09.2022 г. по чл.

140 ГПК съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН в качеството си на лице, което се ползва от саморъчното завещание да установи, че същото е било съставено при спазване на изискванията посочени в чл. 25 ЗН . Със същото определение съдът е указал на ищеца, че следва да докаже по предявения евентуален иск с правно основание чл. 30 ЗН качеството си на легитимирано лице, което има право на запазена част от наследството на наследодателя- негов низходящ, възходящ или съпруг призован към наследяване или наследник по заместване на тези лица, който е приел наследството, както и размера на запазената си част и размера на разполагаемата част на неговия наследодател, накърняването на неговата запазена част от завещателното разпореждане на неговия наследодател, както и размера до който следва да се намали завещателното разпореждане за да се допълни неговата запазена част.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното от ищцата саморъчно завещание наследодателката В Д Ш., ЕГН:

********** от ***** същата завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на племенника си С. Х., който е роден на ********** г. в гр. Бюблинген в Германия, като изчерпателно са посочени всичките му лични данни по паспорт. Завещателката е посочила, че прилага нотариален акт № ***** като завещава описания в нотариалния акт апартамент, чийто собственик е, на племенника си. Датата на завещанието е 04.11.2019 г., а подписът е поставен след датата и завещателните разпореждания.

Видно от представеното удостоверение за наследници В Д Ш. е починала на 22.04.2021 г. и е оставила за свои наследници единствено племенници, които са деца на починалите й преди нея братя и сестри. Ищцата Т. Б. Ш. е дъщеря на брата на В Д Ш. –Б Д Ш, а майката на ответника С. Х. Н. С. Х. е дъщеря на сестрата на наследодателката П. Д. П.

Видно от представения по делото нотариален акт № 128, том първи, рег. №1640, дело № 110 от 2001 г. наследодателката В Д Ш. е собственик на апартамент № Б-А-3, на трети етаж, находящ се в гр. Сливен, ул. „Лъдженска“, кв. 291, ЦГЧ, секция Б, със застроена площ от 52,85 кв.м.

Представен е заверен превод от акта за раждане на ответника С. Х., от което е видно, че неговите данни напълно съвпадат с посочените в саморъчното завещание.

Видно от протокола за предаване на саморъчното завещание се установява, че племенникът на наследодателката Р С П е предал саморъчното завещание на 04.10.2019 г. на нотариус Н К. Същият е подал на 10.05.2021 г. и заявление до този нотариус да бъде обявено саморъчното завещание на В Д Ш. след нейната смърт на 22.04.2021 г.

Видно от представената по делото медицинска документация В Ш. е имала здравословни проблеми, свързани със затруднения в придвижването й поради счупвания на шийката на дясната бедрена кост през 2014г., а впоследствие и счупване на лява бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза. В резултат на тези счупвания се е придвижвала с 3 проходилка, а по-късно и с инвалидна количка. С ЕР.№ 924 от 22.02.2016г. й е опредЕ. 100% инвалидност с чужда помощ. Поради описаните затруднения в движението й завещателката е ползвала от 2015 г.до смъртта си социалните услуги на Община Сливен за домашен социален патронаж, тъй като не е имала близки-била разведена, а единствената й дъщеря била починала.

Видно от изготвена по делото съдебно-графологическа експертиза наследодателката В Д Ш. е изготвила и подписала представеното по делото саморъчно завещание.

Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-графологична експертиза като изготвена от безпристрастно и компетентно вещо лице.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П, която е майка на ищцата, същата била в добри отношения със завещателката, а тя не се била разбирала с нейните три сестри, а 20 дни преди да почине били разбрали, че на гости й бил племенника й Р и дъщеря му. След тези 20 дни наследодателката била починала и била паднала много зле. Изразява подозрения, че той й бил повлиял да завещае апартамента на ответника. В Ш. била й заявявала, че не желае нейните сестри да се грижат за нея, защото щели да я уморят побързо.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Й през 2004 г. била поканена на една Коледа, когато ищцата и нейната майка били на гости на В Ш.. Били си говорили и последната била заявила, че не желае никой да я гледа. Ищцата й била споделяла, че леля й не била желаела да остави нищо на нейните близки, защото били алчни.