Решение № 14448 от 13.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14448 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110124341 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

13.12.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 24341/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. А. Ц. и Л. И. Ц. в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

.................., като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1448,35 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 238,14 лева за периода от 15.09.2019 г. до 23.02.2022 г. Излага съображения, че е предоставена услугата дялово разпределение за която се дължала сумата от 35,93 лева за периода м.02.2019 г. до м.04.2021 г., като тъй като сумата не била заплатена своевременно ответниците били изпаднали в забава, поради което 1 дължали и сумата от 6,26 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 23.02.2022 г.

Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответниците били възразили, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно претендираните суми, както и да бъдат осъдени да заплатят сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подадено отговор на искова молба от ответницте, като се твърди, че договорът за дялово разпределение не бил действащ, тъй като не бил подновяван. Поддържат, че не са подписвали протоколи от общо събрание във връзка с дяловото разпределение, освен това тръбите досежно доставената топлинна енергия никога не били топли. Навежда доводи, че евентуално се дължали само суми за БГВ. Излагат съображения, че до имота не се доставя топлинна енергия, тъй като радиаторите били свалени. Твърдят, че услугите на ищеца се предоставяли принудително, като не било искано същите да бъдат потребявани, което представлявало нелоялна търговия, което се обосновава с разпоредби на ЗЗП. Искат отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.

110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между 2 ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том I, рег. № 2166, нот. дело № 22/2005 г., като се установява, че С. А. Ц. и Л. И. Ц. са дарили на И Л.ов Ц. и А Л.ова Ц., следния недвижим имот, находящ се в гр. .................., като с нотариалният акт е извършена конститутивна сукцесия, тъй като дарителите са си запазили пожизненото право на вещно ползване върху имота.

С оглед изложеното, съдът намира, че между страните безспорно е установено, че е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

3

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е начислена за отопление на имот за 1 бр. щранг лира, съответно е посочено, че 3 бр. радиатори са били демонтирани или затапени. Изяснено е, че е ползвана топлинна енергия за сградна инсталация, както и за БГВ, като последната е отчитана на базата на 1 бр. технически изправен водомер за топла вода. Експертът е посочил, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 1448,39 лева.

От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесният период няма извършени плащания, с който процесните вземания да са погасени. Изяснено е, че размера на дължимата мораторна лихва е в размер на 238,14 лева. Вещото лице е посочило, че за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. размерът на дължимата мораторна лихва е в размер на 11,13 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия.

Тоест, в случая са налице всички материални предпоставки за уважаване на иска за главницата в пълния предявен размер от 1448,35 лева – при спазване на принципа за диспозитивното начало, който е основен за българският граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).

Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23aa3d94-7a1c-47d0-b1b2-8c95f0aa3532