Решение № 68 от 25.02.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 19/2026
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Други актове по делото
- Протокол № 74 от 11.02.2026 · Петър Христов Маргаритов, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- Член 12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 12 б. "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 20 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 12 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 153 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 и ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 и ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 20 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 238 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 3 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 50 · Закон за частната охранителна дейност
- чл. 51 · Закон за частната охранителна дейност
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69 ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 5 ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 ал. 5 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Смолян, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500019 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 457/09.10.2025 г. по гр. д. № 1474/24 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявените искове от Н. И. Т. срещу РД "ГП" гр. С. към ГД „ГП“ при МВР, за заплащане на – сума в размер на 2 087, 62 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време за периода от 01.10.2022 г. – 30.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване иска в съда – 06.12.2024 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 291, 18 лева – обезщетение за забава върху главницата, считано от 01.12.2022 г. до 05.12.2024 г.; ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищеца, чрез пълномощник адв. М. О., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънреден труд сочи, че ако регламентацията в ЗМВР е сравнима с регламентация в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите , чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Сочи 1 се, че освен ограничението на нощния труд до 7 часа, заплащането на същия на служителите по трудови правоотношения на нощния труд е по-висока от това на служителите на МВР. Сочи се, че с последното изменение на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ, поради което частен охранител, работещ по трудов договор и извършващ сходна дейност, е третиран поблагоприятно от служителя на МВР; същото се отнася и за горските инспектори; единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., не е възпроизведената в следващите наредби.
По-нататък в жалбата се възразява на тезата, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми. Твърди се, че тези механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд, поради което, с оглед указанията в решението на СЕС, следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд; анализът на законовите разпоредби за придобивките сочи, че те се ползват от всички държавни служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд; описаните придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“ и като „други мерки за защита“ по смисъла, посочен в т. 51 от решението СЕС – те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
Сочи се, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка от КТ и Наредбата от 22.0 7.2022 г- се еднакви; по този начин полицаите и пожарникарите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата т. 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР.
Сочи се, че нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициент 1, 143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел; остава без отговор въпроса на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.
По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на 2
Определение от 29.07.2024 г. на СЕС, в което се приема, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която националното право въвежда по отношение на различни категории работници в областта на нощния труд, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел /в този смисъл Решение от 24.02.2022 г. дело С262/20/. Сочи се, че СЕС приема, че чл. 12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел; СЕС приема, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, поради което въззивният съд не следва да съобразява тълкуването, дадено в ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
Твърди се, че на практика, в рамките на специалния закон категория служители, чието работно време се отчита подневно и категорията служители, чието работно време се отчита сумарно, биват третирани различно, като работещите на смени са по-неблагоприятно третирани в сравнение с работещите на нормално работно време.
Твърди се, че при това положение нормата на чл. 187 ал. 1 изр. 2 от ЗМВР не следва да се прилага като противоречаща на чл. 12 и чл. 20 от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права, а за двете категории служители следва да се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
По-нататък в жалбата се прави съпоставка при подневно и сумарно изчисляване на работното време, прави се позоваване на разпоредбите на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ, чл. 9б ал. 1 и ал. 4 /в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и чл. 26 ал. 1 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.
По отношение присъдените разноски за експертиза се прави позоваване на разпоредбата на чл. 83 ал. 1 от ГПК.
С въззивната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо това се постанови акт, с който да бъдат уважените изцяло 3 предявените искове; претендират се разноски за двете инстанции.
В срок от РД "ГП" гр. С. писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил.
В съдебно заседание за жалбоподателя адв. М. О. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия юрк. М. Х. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Младши експерт, Командир на отделение в 01 група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ Й. при РД „ГП“ – С. при ГД „ГП“ при МВР.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 144 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.
00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 158 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.
В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 087, 62 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 291, 18 лева.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187ал. 7 от ЗМВР по следните съображения:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и 4 разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.
9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Разпечатката съдържа 38 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23aa2292-2c9d-4449-a215-0d622908d5bd