Решение № 209 от 18.11.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Ихтиман, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20251840200081 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К №9858335 на ОДМВР София, с който на В. С.

К., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

Твърди се, че ЕФ е необоснован, незаконосъобразен и издаден при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че фактическите констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка. Оспорват се годността на автоматизираното техническо средство или система, както и наличието на съответните протокол и снимки. Твърди се, че не е налице повторност.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като процесуалният му представител поддържа жалбата. Пледира, че жалбоподателят не е лицето, което е управлявало автомобила, както и че размерът на наказанието следва да бъде намален.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено 1 следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на 26.12.2024г. (видно от справка на л. 17 от делото), а жалбата е подадена на 06.01.2025г.г.

(видно от куриерска товарителница на л. 11 от делото), поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.

На 17.10.2024 г. в 16,05 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет в гр. Ихтиман, обл. Софийска на ПП 1-8 в района на 126км автомобил „Фолксваген Пасат“, който се движел със скорост от 83 км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч.

Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че наказуемата скорост е 83 км/ч.

След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв за превишаване на скоростта с 33 км/ч., като е посочено, че се касае за извършено в условията на повторност нарушение с посочване на предходно издаден и влязъл в сила електронен фиш за предишното нарушение.

От представената справка за собственост на превозно средство се установява, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят.

От представения протокол № 6-40-24 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 06.11.2024г. и е констатирано съответствие на одобрения тип. Протоколът е издаден от ГД „Национална полиция“, като видно от титулната част на протокола ГД „Национална полиция“ е оправомощена за това със съответната Заповед от ДАМТН, която представлява именно трета независима страна. Такова оправомощаване не е забранено от закона и съдебната практика в аналогични случаи приема, че същото не опорочава извършената проверка на системата за видеоконтрол.

От протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било монтирано в МПС гр. Ихтиман, обл. Софийска на ПП 1-8 в района на 126км с посока на движение на контролираните МПС- от гр. София към гр. Костенец.

2

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Посоченото в ЕФ място на нарушение е на територията на гр. Ихтиман. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава в населено място стойност на скоростта от 50 км/ч., поради което именно това е била разрешената скорост на мястото на посоченото в ЕФ нарушение.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.

Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение TFR1-M 588. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТСС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката. Дори обаче да липсваше тази 3 снимка, то щеше да се касае за нарушение, което не препятства установяването на местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Следователно мястото на временното разполагане на АТСС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

В случая от снимката на ЕФ в съответствие с техническите и метрологични характеристики от измерената скорост 86 км/ч е приспадната най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 83 км/ч при разрешена 50 км/ч и превишение от 33 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението.

Установи се, че техническото средство е от одобрен тип и е преминало техническа проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото снимков материал се вижда, че именно процесният лек автомобил се е движил със скорост над съответното ограничение на скоростта за участъка от пътя.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Съгласно чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В конкретния случай жалбоподателят е собственик на МПС видно от приетата по делото справка за собственост. Жалбоподателят е получил процесния електронен фиш и не е посочил с декларация в законоустановения срок, че автомобилът е бил управляван от друго лице, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя за описаното нарушение (в този смисъл Решение № 1227 от 13.10.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 780/2025 г.; Решение № 335 от 12.03.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1557/2024 г.; Решение № 45 от 9.01.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1275/2024 г. и др.).

Към момента на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП действително е предвиждала по-високо наказание при повторност на нарушението. Към настоящия момент обаче е настъпила законодателна промяна и чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) вече не предвижда наказание в условията на повторност за нарушенията по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН отпада правното основание за квалифициране на нарушението като повторно и за него не може да се наложи по-тежко наказание.

Ето защо следва да се приеме, че нарушението по оспорения електронен фиш не е извършено в условията на повторност. В конкретния случай превишената стойност на 4 скоростта е 33 км/ч, поради което приложима е санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Последната в приложимата редакция предвижда за превишаване на скоростта на движение в населено място от 31 до 40 km/h точно фиксирано по размер наказание – глоба от 400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

По тези съображения, след като нарушението не е извършено в условията на повторност, оспореният ЕФ следва да бъде изменен, като вместо наложената глоба в размер на 800 лв. за нарушение в условията на повторност следва да се определи такава в размер на 400 лв. по основния състав на нарушението (в този смисъл Решение № 1350 от 30.10.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 962/2025 г.).

По разноските:

По отношение на съдебните разноски в АПК липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Налице е препращащата норма на чл. 144 АПК, съгласно която за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Същата не предвижда изключение по въпросът за разноските. Ето защо в случая приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска (Решение № 45 от 9.01.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1275/2024 г.).