Решение № 6308 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6308 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110143514 по описа за 2025 година

С искова молба вх. № 274721/14.08.2025г. ищецът В. Б. П. е предявил против ответника ******** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 273.46 лева, представляваща платена без основание сума от ищеца по договор за предоставяне на кредит № L300625, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на кредит № L300625, въз основа на който на ищеца е била предоставена сума в общ размер от 1500 лева. Твърди, че процесния договор е уговорено, че ищецът дължи „възнаграждение (такса) за разглеждане на кредита“, която сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Ищецът заплатил на ответника на 19.07.2022 г. сумата от 152.70 лева и на 29.07.2022 г. сумата от 1621.06 лева, с което погасил изцяло задълженията по кредита в общ размер от 1773.46 лева. Излага доводи, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, не са изпълнени изискванията за предоставяне на потребителя на изискуемата преддоговорна информация, ответникът не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на процесния договор, както и за условията, при които последният може да се откаже от него, така и не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор на изпращите във връзка с договора електронни съобщения. Поддържа, че договорът е нищожен основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като в същия не е посочен общият размер на кредита. В процесния договор липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Счита, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита с посочване кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В 1 договора единствено е посочен годишен лихвен процент, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен възнаградителната лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР, в това число начисленото „възнаграждение (такса) за разглеждане на кредита“. Поддържа, че действителният ГПР е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и в договора за кредит е начислена такса за разглеждане на кредита, която не е включена в ГПР. Не били посочени условията за издължаване на кредита с погасителен план на вноските, както и не било посочено правото на потребителя да се откаже от договора.

Счита, че договорът е нищожен и поради противоречието му с добрите нрави, предвид размер на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. С оглед изложените доводи, поддържа да е налице недействителността на целия договор, поради, с оглед на което сумата от 273.46 лв. поддържа да е получена от ответника без правно основание. Моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е бил сключен процесния договор за потребителски кредит № L300625 от 13.06.2022г., по който ищецът е заплатил 1773,46 лева. Между страните било сключено рамково споразумение за потребителски кредити номер 880326548, което е сключено заедно с договора за кредит на 13.06.2022 г., като съгласно посоченото в договора за кредит, рамковото споразумение обвързвало страните по него, така и приложимите между страните общи условия са неразделна част от договора за кредит. Твърди, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването е бил наясно с параметрите на процесния договор за кредит. Излага, че при сключване на договора за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищеца, поддържайки, че договорът е валиден. Процесният договор е сключен в писмена форма, като по ясен и разбираем начин са посочени всички негови елементи, съдържал и погасителен план. В договора се съдържала и информация относно лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Поддържа, че при изчисление на ГПР са били включени разходите за лихва и такса за фиксиран ГЛП и таксата за разглеждане, които са посочени в точен размер в поле „основни условия“ на 1-ва страница от договора за кредит, като ГПР не надвишавал законово определения лимит. Сочи, че в договора за кредит е била индивидуално уговорена клауза, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на искането за заем. Таксата съставлявала явен разход за потребителя, който е бил наясно със стойността й, както и каква част от нея е включена във всяка месечна вноска. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за предоставяне на кредит № L300625; че той е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т.е. без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валиден договор за потребителски кредит № L300625, въз основа на който са извършени начисления на процесната стойност и в който не се съдържа скрито оскъпяване; че в процесния договор за кредит е посочен действителния размер на ГПР при вземане предвид на всички разходи по кредита, както и изпълнение на задълженията му по договора. Ответникът следва да докаже положителния факт на плащане на претендираните от ищеца суми.

С приетия без възражения на страните окончателен доклад по делото съдът е отделил 2 като безспорни следните обстоятелства: 1) че между спорещите страни е сключен договор за предоставяне на кредит № L300625, по който в полза на ищеца е предоставена и усвоена главница в размер на 1500.00 лева; 2) че в договора за кредит се съдържа клауза, предвиждаща заплащането от страна на ищеца на такса за разглеждане; 3) че в процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 48.94%; 4) че към датата на подаване на исковата молба по банкова сметка на ответника е преведена сумата в общ размер на 1773.46 лв., която е получена от последния.

Представен е договор за кредит № L300625, погасителен план към него и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от които се установява, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1500 лв. със задължението последната да я върне на 12 месечни вноски, при фиксиран ГЛП от 12 %, ГПР от 48,94%, обща сума на лихвите: 100,54 лв., такса за разглеждане: 253,38 лв. и обща дължима сумата по кредита в размер от 1853,92 лв. От погасителния план е видно, че в общия размер на вноските се начислява месечна вноска за такса, поради което месечната вноска е в размер на 154,40 лв.

Не се спори, че предоставеният кредит е бил усвоен от ищеца.

Приложено е рамково споразумение за потребителски кредити, което съставлява Общите условия към договора за кредит. В т. 5 от споразумението е уговорено, че сметката на клиента може да бъде достъпена от него на електронната страница www.iutecredit.bg , както и в приложението MyIute, която сметка може да се използва за кандидатстване за кредити, изплащане на кредита чрез избрания метод, извършване на справки за текущите салда по отпуснатите кредити и техните погасителни вноски. Съгласно т. 7.13, когато договора се сключва през уебсайта или приложението, съгласно и въз основа на чл. 5 ЗЕДЕУУ, страните се съгласяват да бъдат обвързани от електронните изявления, адресирани между тях. Уредено е, че съгласно чл. 13 ЗЕДЕУУ страните приемат и се съгласяват, че всички изявления относно прилагането, сключването, изпълнението и прекратяването на сключения между тях договор(и) за кредит, подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис, ще имат значение на ръчно подписани изявления. Съгласно т. 8.4 се установява, че таксата за разглеждане представлява такса, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договора за кредит и изменение на Споразумението по т. 6.10 от Процедурата.

В т. 8.10 от общите условия е уредено, че ГПР се изчислява съгласно изискванията на ДПК, при отчитане на следните допускания договорът за кредит ще има действие за посочения в него срок, за който е сключен; всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора за кредит и рамковото споразумение; няма да бъдат начислени разходи за събиране на кредита, лихви за забава и/или неустойки, поради неизпълнение от страна на клиента. Изведено е, че в случай на отклонение от допусканията, общият разход по кредита се променя. В т. 8.9 е дефинирано понятието обща стойност на кредита, която представлява всички разходи, включително лихви, такси за разглеждане, договорно възнаграждение и всички видове такси, които клиентът е длъжен да заплати във връзка с договора. В същата точка е изведено, че първоначалния годишен процент на разходите включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи (включително лихва, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или такси от всякакъв вид), произтичащи от усвояването на кредита и представлява годишен процент на кредита (ГПР).

В т. 12 от общите условия е изведено, че клиентът има право, без да плаща обезщетение или неустойки и без да посочва причина, да се откаже от Договора за кредит в срок от 14 дни от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която клиентът е получил информация за своето право на отказ. В т.12.2 е посочено, че ако клиентът упражни правото си на отказ от договора, той се задължава да върне на кредитора сумата по главницата и да заплати начислената лихва за периода от датата на подписване на 3 договора до датата на погасяване на главницата и начислената лихва в срок не по-късно от 30 календарни дни от изпращана на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ, като лихвата се изчислява на база лихвения процент на деня, уговорена в договора за кредит.

Приет е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), в който по отношение на ГПР е посочено, че същият е в размер на 48,94 % при следните допускания договорът ще е валиден за посочения срок, всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи. В част IV „Други важни условия по договора за кредит“ е отразена възможностите за право на отказ от договора, предсрочно погасяване на кредита, както и обезщетението при предсрочно погасяване. Изведено е, че потребителят има право да получи предварително и безплатно при поискване екземпляр от проекта на договора. От т.2 на част V се установява, че същият е сключен на основание Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Разпечатката съдържа 19 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23a910ca-1496-40fa-b368-4b91315a24f0