Решение № 2488 от 06.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2488 гр. Варна, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110109263 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове от С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес ****, Г. М. Г., ЕГН ********** с адрес **** и Х. М. Г., ЕГН ********** с адрес **** срещу П. В. С., ЕГН ********** с адрес ****, Л. Н. В., ЕГН ********** с адрес ****, М. К.

К., ЕГН ********** с адрес ****, М. И. А., ЕГН ********** с адрес ****, Е. Д. П., ЕГН ********** с адрес ****, Ж. П. П., ЕГН ********** с адрес **** и П. Й. В., ЕГН ********** с адрес **** за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз основа на договор за доброволна делба от 30.01.1991г. и по наследство от М. Г. Р. на реална част с площ от 270кв.м. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, посл. изм. 30.09.2021г. при граници на реалната част: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и останалата част от ПИ № *** очертана в неонов цвят на скицата на лист 80 от делото, която реална част е погрешно заснета в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК в границите на ПИ № ***, а не като самостоятелен обект, на основание чл. 54 ЗКИР, а в евентуалност положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесната реална част от ПИ № ***, въз основа на давностно владение осъществявано от ищцата С. Д. от 1991г., а от ищците Г. Г. и Х. Г., считано от 16.09.2009г.;

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба:

Собственици са на реална част с площ от 270кв.м. погрешно заснета като част от имот 2553.527 находящ се в **** при квоти 1/2ид.ч. за ищцата С. Д. и по 1/4ид.ч. за всеки от ищците Г. Г. и Х. Г.. По РП от 1966г. имотът е индивидуализиран като УПИ XXVIII3417,3418, кв. 606 по плана на 25-ти подрайон, а по КП от 1988г. като УПИ XI-681.

Собствеността е придобита по следния начин:

През 1963г. Д. М. Д. е закупил имот- дворно място с площ от 305кв.м., съставляващо парцел XXVIII, кв. 606, ***.

През 1970г. Д. Д. продава на Д. М.а М и Г. Р. М. 1/2ид.ч. от дворното място и 1 построената в него жилищна сграда. Имотът е индивидуализиран тогава като парцел XX3417, 3418 кв. 27, 25-ти подрайон на гр. Варна с площ от 270кв.м. и при граници: парцели XXI-3419, XX-3417, XIX-3412 и улица.

През 1982г. със заповед за отчуждаване № 1462/30.07.1982г. на ИК на ОНС и оценителен протокол 2807/1982г., от имота са били отчуждени 32кв.м.ид.ч. откъм уличната регулационна линия.

През 1982г. е постигната съдебна спогодба одобрена с протокол от 20.12.1982г. по гр.д. № 4226/1982г. ВРС, въз основа на която е прекратена собствеността върху жилищната сграда, а парцел XX-3417, 3418 кв. 27, 25-ти подрайон на гр. Варна с площ от 270кв.м., в който сградата е била построена остава в съсобственост при равни квоти между Д. М. Д. и Д. и Г. М.и.

През 1988г. с договор за дарение, Д. и Г. М.и са се разпоредели в полза на сина си М.

Г. Р. с притежаваните от тях 1/2ид.ч. от дворното място и изградената в него жилищна сграда. След смъртта на М. Р. и съпругата му В. Р.а, ищците като низходящи наследницидеца се легитимират като собственици на общо 1/2ид.ч. от дворното място.

След смъртта на Д. М. Д. и съпругата му К. Д., същите са били наследени от низходящи деца ищцата С. Д. и М. М.. Въз основа на договор за доброволна делба от 30.01.1991г. С. Д. се легитимира като изключителен собственик на останалия в наследство имот- 1/2ид.ч. от ПИ индивидуализиран като парцел XX-3417, 3418 кв. 27, 25-ти подрайон на гр. Варна с площ от 270кв.м. и първи етаж от жилищната сграда в него.

През 2021г. ищците узнали, че имотът им е заснет в КК като част от съседен. След извършени справки са установили, че:

На 18.09.1998г. с НА № 97 за покупко- продажба, С. Г. Д. и В. П. Д. са продали на Т.

Г. ЙО. жилищна сграда в **** ведно с 205кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 464кв.м. съставляващо УПИ XI-681,714 в кв. 43, 25-ти подрайон на гр. Варна при граници: улица, УПИ X-682, УПИ XVIII-713, УПИ XVI-715 и УПИ XII- 680.

На 18.04.2000г. ответницата Л. В. е прехвърлила на „Рудон- 94“ ЕООД срещу задължение за строителство 150кв.м.ид.ч. от дворното си място, цялото с площ от 410кв.м. на адрес гр. Варна, **** № 4 представляващо УПИ XVII-713 в кв. 43, 25-ти микрорайон при граници: ****, УПИ XVIII-712, УПИ X-682, УПИ XI-714 и УПИ XVI-715.

На 10.12.2001г. „Рудон- 94“ ЕООД прехвърля на В. ЙО.а и Т. ЙО. 150кв.м. ид.ч. от дворно място цялото с площ от 410кв.м. на адрес гр. Варна, **** № 4 представляващо УПИ XVII-713 в кв. 43, 25-ти микрорайон при граници: ****, УПИ XVIII-712, УПИ X-682, УПИ XI-714 и УПИ XVI-715. В замяна В. и Т. ЙО.и прехвърлят на „Рудон- 94“ ЕООД собствените си 205кв.м.ид.ч. от дворно място цялото с площ от 464кв.м. съставляващо УПИ XI-681,714 в кв. 43, 25-ти подрайон на гр. Варна при граници: улица, УПИ X-682, УПИ XVIII-713, УПИ XVI-715 и УПИ XII- 680.

Твърди се, че за първи път имотът на ищците е бил посочен като част от имот пл.

УПИ XI-681,714 през 1998г., когато е сключена сделката с Т. ЙО.. Същевременно в документа за собственост на „Рудон 94“ ЕООД от 2000г. имотът, с който на запад граничи имотът им е посочен като граница на УПИ XVII-713 и записан като УПИ XI-714.

След като „Рудон- 94“ ЕООД е придобило собствеността върху 205кв.м.ид.ч. от УПИ XI-681,714, в периода от 2002-2020г. са били извършени множество по вид и брой сделки с ид.части от общо притежаваните 205кв.м.ид.ч., като в тях са били изградени и незаконни постройки с предназначение „гаражи“, обслужващи сградата на **** № 4, за които през 2018г. е било издадено удостоверение за търпимост.

Твърдят, че е неясно основанието, на което е извършено обединяването на УПИ XI681 с УПИ XI-714. Твърдят, че имотът им индивидуализиран съобразно титулите им за собственост представлява реална част от имот 527 по КК, съответстващ на ПИ 3418 по КП 2 то 1956г. и ПИ 681 по КП от 1988г. Твърдят, че процесната реална част е оградена от четири страни с трайно материализирани на терен граници, които не са били променяни от 1963г.

Твърдят, че никога техните праводатели, съответно самите те, не са били уведомявани и не са давали съгласие за това обединяване на УПИ.

В евентуалност се твърди спорната реална част да е придобита от ищците въз основа на давностно владение осъществявано от ищцата С. Д. считано от 1991г., а от ищците Г. Г. и Х. Г., считано от 16.09.2009г. и към настоящия момент.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който исковете се оспорват като недопустими, евентуално неоснователни.

Недопустимостта на главния иск обосновават с обстоятелството, че съобразно действалите два регулационни плана по ЗТСУ, дворно място УПИ 681 собствено на ищците и дворно място УПИ, 714 собствено на праводателите на ответниците са били обединени в общ УПИ XI-681,714 /идентичен на имот 527 по КК/, тъй като УПИ 714 бил вътрешен имот, а трябвало да има достъп до улица.

Твърдят, че обединяването е извършено с РП от 1966г., при действието на ЗТСУ, където условие за това обединяване не е било даване съгласие от собствениците. Този план сочат да е бил приложен, тъй като в същите граници имотът е бил заснет и в КК. С последващия РП от 1983г. твърдят, че е изменена западната граница между имоти 5416 и 5417, която регулация е изменена и не е била приложена, доколкото трите имота са запазили границите си по РП от 1966г. Твърдят, че в двете дворни места от собствениците им има изградени сгради, като тези в имот 714 са собственост на ответниците, а тези в имот 681 са собственост на ищците, а достъпът до имот 714 се осъществявал през имот 681 откъм ул.

Подвис.

Допълнително твърдят, че за имота има влязъл в сила ЗРП, в който са отразени границите на УПИ XI-681,714. С РП двата имота са били обединени, поради което и междинна кадастрална граница между тях не следва да бъде отразявана в КК. Твърдят, че в КК е отразено действителното положение на имотите съобразно действащ РП, поради което и не е налице твърдяната грешка.

Заявеният в евентуалност установителен иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че няма данни процесната реална част от съсобствен УПИ да отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Извън това от ангажираните от ищците доказателства се установявали данни за извършено отчуждаване, поради което и бивш имот 681 понастоящем бил с площ от 256кв.м., а не 270кв.м.

В о.с.з. исковата молба се поддържа. Ангажира писмена защита.

В о.с.з. писмените отговори се поддържат. Ангажира писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове за собственост с правно основание чл. 54 ЗКИР съединен в евентуалност с положителен установителен иск.

По възраженията за недопустимост на произдството съдът е изложил съображения в определението по чл. 140 ГПК, поради което препраща към тях без да ги преповтаря.

На главния иск:

Налице е спор за право на собственост върху реална част от имот, който е намерил отражение и в графичното изображение на имотите на ищците и ответниците. Доколкото 3 основно изискване към кадастралната карта е да отразява пространствените предели на правото на собственост и тези данни да са актуални във всеки момент, то всяко новонастъпило обстоятелство касаещо собствеността следва да се отрази и при графичното изобразяване на имота в плана- чл. 2, ал. 1 ЗКИР. Възникналият спор следва да бъде разрешен по исков ред.

Предвид горното, характерът на спора възлага в доказателствената тежест на ищците установяване твърденията им, че са собственици на имот 2553.527 на въведените придобивни основания, понастоящем представляващ реална част от ПИ, която реална част поради непълнота в действащата КК не е заснета като самостоятелен обект на правото на собственост.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

С НА № 52/01.02.1963г. за собственост по ЗРПВПВПНИ, П. М.а Д. продава на Д. М.

Д., дворно място с площ от 305кв.м., ведно с полумасивна жилищна сграда разположена в дясната страна на парцела, находящи се в чертите на ****, съставляващо XXVIII-3417,3418, кв.606 по плана на гр. Варна.

С договор за покупко- продажба по НА № 48/02.12.1970г. Д. М. Д. със съгласието на съпругата си К. Д., продава на Д. М.а М и Г. Р. М. 1/2ид.ч. от къща, заедно с 1/2ид.ч. от застроеното и незастроеното дворно място, цялото с площ от 270кв.м. представляващо парцел ХХ-3417, 3418, кв. 27, 25- ти подрайон находящи се в **** при граници парцели ХХ3419, ХХ-3417, XIX- 3412 и улица.

Със заповед № 1462/30.07.1982г. на ВОбНС и на основание чл. 95 ЗТСУ вр. чл. 268 от ППЗТСУ в полза на Държавата е отчуждена част от имот находящ се в кв. 27, ул. Подвис, подрайон 25, пл. ХХ-3417, 3418, кв. 27, 25- ти собственост на Д. М. Д., Г. Р. М. и Д. М.а М за предвижданията по ЗРП за мероприятие- бул. Левски, изменение на регулация на ул.

Подвис. На 28.08.1982г. е изготвен и оценителен протокол относно отчуждаваната част за извършени подобрения и 32кв.м. от дворното място по скица.

Въз основа на съдебна спогодба в делбеното производство по гр. № 4226/1982г. на ВРС, Д. М.а М и Г. Р. М. са получили в дял собствеността върху дял втори от заключението на в.л. представляващ- втори етаж от жилищна сграда в ****, заедно с 1/2ид.ч. от дворното място цялото с пространство от 270кв.м. представляващо парцел пл. ХХ-3417, 3418, кв. 27, 25- ти на гр. Варна. Дял първи представляващ първи етаж от жилищна сграда в ****, заедно с 1/2ид.ч. от дворното място цялото с пространство от 270кв.м. представляващо парцел пл.

ХХ-3417, 3418, кв. 27, 25- ти на гр. Варна е поставен в изключителна собственост на Д. М.