Акт № 3363 от 03.11.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3363 гр. София, 03.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ася Събева

Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20261000501741 по описа за 2026 година

С решение № 4405 от 22.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 789/2024 г. по описа на СГС, ГО 17 състав, е уважен частично иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати в полза на С. Н. И., сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 НК, за което бил оправдан с присъда от 17.11.2021 г. по НОХД № 19641/2015 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10 лева държавна такса.

Със същото решение е отхвърлена исковата претенция за присъждане на законна лихва от 03.09.2015 г. до 03.12.2021г., като неоснователна.

Присъдени са разноски, като ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, е осъдена да заплати на адв. К. Г. И. сумата от 3450 лв. - възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С решение № 357/11.06.2026 г. постановено по гр. д. № 4440/2025 г., по описа на ВКС, ГО, ІІІ отделение е отменено решение № 692/27.05.25г., постановено по в.гр.д. № 3015/24г. на САС, ГО, 2 състав, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС съгласно указанията. С отмененото вече решение САС, 2 състав, е намалил присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 35 000 лв. на 10 000лв. Преди неговото администриране до ВКС е поискано от СГС издаване на изп.лист за присъдената сума от 10 000 лв., поради което такъв е бил издаден на 04.11.2025г. въз основа на влязло в сила осъдително въззивно решение. Предмет на обжалване пред ВКС е била единствено отхвърлителната част от решението – за разликата над 10 000 лв. до 35 000 лв. т.е. в останалата осъдителна част решението е влязло в сила.

1

На 22.07.2026г. е депозирана ч.ж. от прокуратурата на РБ, която моли за отмяна на разпореждането за издаване на изп.лист.

Ответникът по ч.ж. оспорва същата и моли съда да я остави без уважение, тъй като решението в осъдителната му част е влязло в сила.

САС намира частната жалба за неоснователна, тъй като ответник по исковете е Прокуратурата на Република България, а съгласно чл.519 ал.2 ГПК паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет. В чл. 519, ал. 2 ГПК е уреден ред за удовлетворяване на парични вземания към държавни учреждения, които са присъдени с влязло в сила съдебно решение и за които кредиторът разполага с изпълнителен лист, издаден на основание чл. 404, т. 1, пр.1 ГПК, а не на основание чл. 404, т. 1, пр.2 ГПК.

В случая е налице влязло в сила решение в неговата осъдителна част, доколкото ВКС е отменил и върнал на САС решението единствено в неговата отхвърлителна част. В останалата част решението не е обжалвано респ. не е предмет на въззивно обжалване.

С разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК е установена забрана за допускане единствено на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу определена категория правни субекти - държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Посочената разпоредба урежда забрана за предварително изпълнение срещу изброените в съдържанието й субекти и независимо, че се намира в Част първа "Общи правила" на ГПК, тя се прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, а и за всички решения, съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ. Законовата забрана на чл.

243, ал. 2 ГПК е обща, поради което намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на Част пета "Изпълнително производство", Глава тридесет и шеста "Издаване на изпълнителен лист". Отнесена към разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр.2 ГПК, разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК изключва възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу визираните в чл.243 ал.2 ГПК субекти. В този смисъл е и задължителната практика в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК е специална и не касае само първоинстанционни решения, а урежда обща забрана за издаване на изпълнителен лист срещу посочените в текста й субекти като въвежда изключение от правилото на чл.404, т.1, пр.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд.

Молбата е по чл. 405 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила осъдително решение срещу Прокуратурата т.е. независимо от правно организационната форма на ответника - държавно учреждение, по аргумент от противното на основание 2 чл.243 ал.2 ГПК, в конкретната хипотеза правилно е издаден изпълнителен лист, поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.11.2025г. постановено по гр.д.№ .№ 789/2024 г. по описа на СГС, ГО 17 състав, за издаване на изпълнителен лист за сумата от 10 000 лв. в полза на С. Н. И. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3