Определение № 2864 от 12.08.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2864 гр. Варна , 12.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501669 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 281535/02.04.2021 г. о т Aвиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК 000633828, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Решение № 260865/11.03.2021 г., постановено по гр. дело № 6694/2020 г. по описа на ВРС, XLIX състав, с което Авиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, е осъдена да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, следните суми: сумата от 782,00 лева – левова равностойност на 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB449 София - Рим на 07.07.2017 г. с повече от четири часа, ведно със законната лихва от 20.07.2017 г., сумата от 520,00 лева, представляваща стойност на анулиран полет с направление Рим – Генуа - Рим, както и сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения от неизпълнението на ответника по договора за превоз, на основание чл. 7, т. 1, буква „а“, вр. чл. 5, т.1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 във вр. с чл. 82 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Оспорва размера на присъденото обезщетение за закъснение на полет FB449 съобразно чл. 7, т. 1 буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004.

Изтъква, че според цитирания регламент при голямо закъснение на полети на разстояние до 1500 километра пътниците получават обезщетение, възлизащо 1 на 250,00 евро - равняващи се на 488,96 лева, и настоява обезщетението да бъде намалено до посочената сума. Сочи, че разстоянието по направление Варна – София - Рим е 1291 км., като с цел установяване на същото към въззивната жалба е приложено извлечение от Интернет сайта www.gcmap.com.

Отделно излага, че за да подлежат на обезщетяване вредите при неизпълнение на договорно задължение, същите следва да бъдат преки и предвидими, като счита, че превозвачът не е могъл да предвиди претендираната вреда, изразяваща се в разход за закупуване на самолетен билет за превоз след полета София – Рим, тъй като последното обстоятелство не му е било известно при възникване на облигационното отношение по договора за превоз.

По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, жалбоподателят счита, че не е налице хипотезата на чл. 82 от ЗЗД, доколкото същите не са могли да бъдат предвидени от превозвача. В условията на евентуалност оспорва техния размер, като счита присъдения такъв за прекомерен и противоречащ на принципа на справедливост и настоява за неговото намаляване. Отделно сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-354/18, като моли настоящата инстанция, в условията на евентуалност, да съобрази горепосоченото решение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Прави възражение за прекомерност.

В законоустановения срок е депозиран отговор от Д.Н., чрез адв. М.К. – ВАК, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение за правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че наведените за пръв път във въззивната жалба възражения не следва да бъдат разглеждани, доколкото същите са преклудирани. Изтъква, че ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е оспорил същата и не е ангажирал доказателства.

Навежда, че във въззивната жалба не са изложени аргументи против атакувания съдебен акт, а се твърди единствено неоснователност на предявените претенции. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изискавания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, и чл. 261 ГПК.

По отношение на имплицитно съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане за приемане на писмено доказателство, а именно извадка от Интернет сайт, съдържаща информация относно разстоянието по направление Варна – София - Рим, настоящият състав намира, че същото следва да бъде оставено без уважение.Ответникът, сега въззивник, не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок - съответно липсват своевременно релевирани възражения, които следва да бъдат доказани. Не са ангажирани и никакви доказателства в първоинстанционното производство. С оглед на горното следва да се съобрази настъпилата процесуална преклузия по смисъла на чл. 133 и чл. 266, ал. 1 от ГПК, като 2 направеното доказателствено искане се явява неотносимо към настоящия спор.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 281535/02.04.2021 г. от Aвиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Решение № 260865/11.03.2021 г., постановено по гр. дело № 6694/2020 г. по описа на ВРС, XLIX състав ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане за приемане на писмено доказателство - извадка от Интернет сайта www.gcmap.com. с информация относно разстоянието по направление Варна – София – Рим.

НАСРОЧВА в. т. д. № 1669/2021 г. по описа на ОС – Варна, т.о., II състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2021 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призовават страните, ведно с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3