Определение № 108 от 11.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Враца, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20211400900097 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на "***" ЕООД /н./, ЕИК ***, със седалище гр.Бяла Слатина, представлявано от управителя М. А. С., с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ за признаване за установено по отношение на "Кредит тайм“ЕООД, ЕИК:***, със седалище гр.София, че включеното от съда по несъстоятелността с Определение № 260383/09.07.2021 г. по т.д.№ 84/2020 г. по описа на ВрОС в списъка по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ парично вземане на ответното дружество с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ не съществува, както и че същото е необезпечено.

С определение №256/22.06.2022г. е констатирано, че страните съществува висящ съдебен спор (т.д.№97/2020г.по описа на Окръжен съд-Враца) за същите вземания, образуван по предявен от "Кредит тайм“ЕООД иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, а именно: за признаване за установено, че М. А. С., "***" ЕООД и Т. Г. П. дължат на ищеца сумата от 270 000 лв., представляваща главница по Договор за ипотечен кредит №***/21.09.2017г. и споразумение към него от 18.04.2018г.с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 13.03.2019г.до окончателното й изплащане. При тези констатации производството по настоящето дело е било спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по т.д.№97/2020 г. по описа на Окръжен съд-Враца с влязъл в сила съдебен акт.

След служебно проследяване на движението по преюдициалното т.д.

№97/2020г.съдът констатира също така, че същото е приключило с влязло в законна сила на 13.03.2024г. решение №52/23.06.2022г., по силата на което е признато за установено, че М. А. С. и "***" ЕООД, ЕИК:***, дължат солидарно на "Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК:***, сумата от 270 000.00 лева, представляващи главница, дължима по споразумение с нотариална заверка на подписите от 18.04.2018г. с рег.

1

№2575/18.04.2018г. на нотариус Д. Ж., рег.№*** на Нотариалната камара и договор за ипотечен кредит №***/21.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, за което парично вземане по ч.гр.д. №354/2019г. по описа на Районен съд-гр.Бяла Слатина са издадени заповед за изпълнение №296 от 05.04.2019г. и изпълнителен лист.

Със същото решение М. А. С. и "***" ЕООД, са осъдени да заплатят солидарно на "Кредит Тайм" ЕООД, сумата от 9900,00 лева, представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, както и сумата от 5415,00 лева, представляваща направени разноски в исковото производство. видно от мотивите на съдебното решение в присъдената сума от 9900 лв. е включена заплатената от "Кредит Тайм" ЕООД в заповедното производство държавна такса от 5400 лв., а в присъдената сума от 5415 лв. е включена заплатената от "Кредит Тайм" ЕООД държавна такса за исковото производство в размер на 5400 лв.

При така представеното влязло в сила решение от 23.06.2022г.по т.д.

№97/2020г., съдът намира, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по настоящето дело, като съображенията за това са следните:

След извършена служебна справка в деловодната програма на ОС-Враца съдът констатира, че в производството по несъстоятелност на „***“ЕООД- т.д.№84/2020г.по описа на ОС-Враца, с молба от 11.01.2021г. "Кредит Тайм" ЕООД е предявило следните вземания към длъжника:

1/за сумата от 270 000 лв., представляващи главница, дължима по споразумение с нотариална заверка на подписите от 18.04.2018г. с рег.

№2575/18.04.2018г. на нотариус Д. Ж., рег.№*** на Нотариалната камара и договор за ипотечен кредит №***/21.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019г. до окончателното плащане на сумата;

2/ за сумата от 10 800 лв., представляващи заплатените в заповедното и в исковото производство държавни такси от по 5400 лв.всяка от тях;

3/ за сумата от 9000 лв., представляващи заплатените в заповедното и в исковото производство адвокатски възнаграждение от по 4500 лв.всяко от тях;

4/ за сумата от 154,40 лв. разноски по изпълнителното дело;

5/ за сумата от 50 104,01 лв., представляващи законната лихва върху главницата, начислена за периода от 13.03.2019г.до 08.01.2021г.

Така предявените от "Кредит Тайм" ЕООД вземания не са били приети от синдика, поради което и във връзка с подадено от "Кредит Тайм" ЕООД възражение, с определение от 09.07.2021г.по т.д.№84/2020г., постановено по реда на чл.692, ал.3 от ТЗ, съдът по несъстоятелността на „***“ЕООД е уважил възражението и е включил в списъка на приетите вземания вземане в общ размер от 330 904,01 лв.с поредност по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

Съпоставката на така приетото вземане по размер с размера на предявените 2 вземания показва, че произнасянето на съда по чл.692 ТЗ обхваща предявените вземания за главница от 270 000 лв., законна лихва от 50 104,01 лв. за периода от 13.03.2019г.до 08.01.2021г. и държавни такси в общ размер от 10 800 лв.за заповедното и за исковото производство.

Макар спорът за дължимостта на така изброените суми да е бил повдигнат и от длъжника "***"ЕООД с предявяването на настоящия иск по чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ, между същите страни този спор е бил повдигнат и с иска по чл.422 ГПК на "Кредит Тайм" ЕООД, който е бил предявен по-рано-с искова молба вх.№4587/20.08.2020г.по описа на РС-Бяла Слатина и е решен с влязъл в сила съдебен акт.

Съдебната практика е трайна по въпроса, че целта на исковете по чл. 694 ТЗ е да разреши със сила на пресъдено нещо спора относно предявено вземане спрямо всички участници в производството по несъстоятелност, вкл. въпросът за съществуване на вземането, неговото обезпечение и дали определен кредитор на несъстоятелния длъжник има право на принудително изпълнение за своето вземане към длъжника в откритото по отношение на последния производство по несъстоятелност. Конкретно с иска по чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ е снабден единствено длъжника и този иск има характер на отрицателен установителен, доколкото цели да се установи, че прието вземане не съществува.

От своя страна предмет на установяване с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК, оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 ГПК. С иска по чл.422 от ГПк е снабден единствено кредиторът и неговата цел е да се установи, че вземането съществува, което определя иска като положителен установителен.

Що се отнася до постановените и по двата иска решения на съда, те се ползват със сила на пресъдено нещо и обвързват страните по въпроса съществува или не спорното вземане.

В разглеждания случай се констатира, че по отношение дължимостта на сумата от общо 330 904,01 лв., която е предмет на настоящия иск по чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ, между същите страни е постановено и е влязло в законна сила решение на Ос-Враца от 23.06.2022г. постановено по т.д.№97/20 20г., с което е признато за установено, че вземанията съществуват. Това решение се ползва с обвързваща сила както по отношение на искането и основанието на спорното право, така и по отношение на страните /чл.298 ГПК/, поради което разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван.

Ето защо и тъй като в случая е налице идентичност на страните и на спорното право по двете образувани дела-т.д.№97/2020г. и т.д.№97/2021г., и спорът е разрешен с влязло в сила решение по първото от тях, то на осн.чл.299, ал.1 от ГПК производството по настоящето дело ще следва да бъде прекратено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело №97/2021г.по описа на Окръжен съд-Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдСофия в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4