Решение № 301 от 07.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Плевен, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430105194 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба от Г. Н. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, ул. „***“ №*** и настоящ адрес: гр.Плевен, жк.

„***“, ул. „***“ №***, чрез адв. Я. Ч. от САК, против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, бул.

„***“ №***, представлявано от Н.П..

Делото е образувано като гр.д. №20241110140513 по описа на Софийски районен съд, като с Определение №27608/05.07.2024г. е изпратено по подсъдност на РС-Плевен и е образувано настоящото производство.

Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № 837407 от 30.03.2023 г., по силата на който ищецът е получила заем в размер на 1300 /хиляда и триста/ лв., при фиксиран лихвен % от 40,05 % и ГПР 47, 93 %. Сочи се, че съгласно чл. 6.1 от договора, заемът е следвало да се обезпечи с банкова гаранция и поръчител, отговарящ на условията на чл. 33, ал. 1, т.1 и т.2 от Общите условия, като в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на това задължение, същият дължи неустойка по чл. 6.2 на кредитора в размер на 2635,74 лева, която е следвало да престира разсрочено 1 заедно с погасителната вноска.

Ищцата заявява, че била усвоила изцяло заема, но не дължи плащане на неустойка, доколкото същата противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че неустойката е уговорена извън присъщата й обезпечителна функция и кумулирането й в погасителните вноски води до оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави. Излага доводи, че неустойката е уговорена извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като било явно, че кредиторът не е търсил обезпечение, доколкото е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител. Позовава се на Директива 2008/48, че кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да направи преценка за кредитоспособност на потребителя. Излага съображения, че уговорената в чл. 6.1 от Договора неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Сочи, че предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните поръчители, както и изискването за предоставяне на банкова гаранция налагат извода, че целта на неустойката не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а да генерира допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. скрита възнаградителна лихва.

Твърди се, че страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 2635,74 /две хиляди шестстотин тридесет и пет лв. и 74 ст./лв. Посочва, че така предвиденият размер е два пъти по-висок от предоставената сума в заем, а съпоставено с дължимата по договора възнаградителна лихва е пет пъти по голям, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Посочва, че съгласно чл. 21, ал.

1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Счита, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Изложени са доводи, че така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение 2 за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер като неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Сочи се, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Излагат се съображения, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Твърди се, че макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с 2635, 74 /две хиляди шестстотин тридесет и пет лв. и 74 ст./лв. Твърди се, че основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 2635,74 /две хиляди шестстотин тридесет и пет лв. и 74 ст./лв. върху предоставената главница. Твърди се, че доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6, т.1 от договора.

Отправено е искане, ответникът да заплати на ищеца сумата от 155,74 лв., която сума следва да бъде върната на ищеца, поради началната липса на правно основание за нейното получаване от кредитора с оглед установената по делото нищожност на неустойката като искът за връщането й при начална липса на основание да се уважи като основателен.

Отправено е искане да бъде осъден "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК *** да върне на Г. Н. Т. сумата от 155,74 лв., представляваща недължимо платена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, уговорена в договор за паричен заем № 837407 от 30.03.2023 г., между "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК *** и Г. Н. Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в Съда до окончателното й изплащане.

3

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който ответникът чрез адв. Х. М. от САК оспорва предявения иск. Излага доводи, че исковата молба е нередовна, доколкото не е посочена банкова сметка. По същество излага становище, че претенцията е неоснователна и недоказана.

Счита, че клаузата за неустойка е действителна. Твърди, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Сочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Твърди се, че дори ищецът да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Ответникът счита, че именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Посочва, че друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Твърди, че в случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Излага доводи, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а тъкмо обратното - с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе 4 максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Твърди, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Посочва, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.

Сочи, че при сключване на процесния договор, кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

Излага доводи, че клаузите на Договор за потребителски кредит № 837407 са действителни и отговарят на изискванията на ЗПК и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Ответникът прилага Лог файл по договор за паричен заем № 837407, като посочва, че по този начин проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение.

Сочи, че е попълнено от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от ищеца имейл адрес СЕФ.

Твърди, че още преди подписване на договора за заем, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това счита клаузите по процесния договор за индивидуално договорени с конкретния потребител. Поддържа становище, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество.

Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същия. Твърди, че по отношение на ГПР са спазени всички изисквания съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

5

Сочи, че от нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 60,85% и ГПР определен в процесния договор в размер на 47,93%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в Г П Р. Излага аргументи, че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Посочва, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Ответникът излага съображения, че в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си – тоест към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Твърди се, че неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Ответникът счита, че е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Излага аргументи, че кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително.