Решение № 161 от 03.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 52/2025
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Веселина Димитрова Джонева, Елисавета Георгиева Деянчева, Мина Цветанова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 4, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Кюстендил, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Д. Джонева
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500052 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба с вх.№14575/19.12.2024 г. от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460, чрез адв. В. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ №81, вх.В, ет.8, насочена срещу Решение № 1118/26.11.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. №1271/2024 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първонистанционен съдебен акт РС Кюстендил е признал за установено, на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с. к. във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и чл.92 ЗЗД, в отношенията между страните, че Н. Д. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. ***, дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6, сума в размер на 57,96 (петдесет и седем лева и деветдесет и шест ст.) лева, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №7331617502/15.02.2022г., № 7332918041/15.03.2022 г. и за периода от 15.01.2022г. до 14.03.2022 г. и е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете за признаване на установено, че Н. Д. Р. дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД сума в общ размер на 1077,86 (хиляда и седемдесет и седем лева и осемдесет и шест ст.) лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 04.11.2021г. за мобилен номер ***, от които 78,86 (седемдесет и осем и осемдесет и шест ст.) лева, представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси; 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща 1 неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство ZTE 5G Outdoor install.set MC7010+MF269, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 04.11.2021г. и 249 (двеста четиридесет и девет) лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство Indoor Wifi router, съгласно договор за мобилни услуги от 04.11.2021 г. Осъдил е Н. Д. Р., да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД сторените в исковото и в заповедното производство разноски в общ размер на 54,08 лева.
Въззивното дружество – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, приемайки го недопустимо, а в условията на евентуалност – за неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Посочва, че процесуалното поведение на ответника по иска, свързано с неподаването на отговор, незаявяването на възражения по иска и неявяването в съдебно заседание, са предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, което ищецът именно поискал от съда. Сочи, че след като ищецът е упражнил своето процесуално право и своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи процесуалната норма на чл.
239, ал. 3 ГПК. Ако е считал, че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, то съдебният акт, с който е следвало да се произнесе по това искане е точно определен от процесуалната норма и това е определението по чл. 239, ал. 3 ГПК.
Със своето определение съдът следвало да маркира кои точно предпоставки отсъстват и съставляват пречка за постановяване на неприсъствено решение, а не както в случая е процедирал - да премине към произнасяне с решение по съществото на спора. Счита, че така осъщественото от първоинстанционния съд процесуално нарушение е оказало влияние на развитието на съдебното производство, и на крайния му резултат, и найвече е довело до ограничаване процесуалните права на ищеца.Твърди, че като е постановил съдебен акт- решение, с което се е произнесъл по съществото на спора, преценявайки приложените към исковата молба писмени доказателства, от към тяхното съдържание, без да е налице оспорване на релевантните факти от страна на ответника, вместо да се произнесе по направеното искане от ищеца или с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или с решение по чл. 239, ал. 2 ГПК, решаващият съд е постановил недопустим съдебен акт.
В условията на евентуалност счита, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и не са съобразени с представените по делото писмени доказателства.
Смята, че съдът е достигнал до извода си за недължимост на неустойката, като е счел, че процесният договор не е прекратен надлежно, или изобщо не е прекратен.
Изводът се основавал на това, че съдът е приел липсата на представени доказателства за извършеното от ищеца уведомяване на потребителя за извършеното едностранно прекратяване. На тази плоскост сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Така посочената разпоредба предвиждала, че за да породи правно действие, волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следвало да бъде обективирано в писмена форма за действителност, а не за доказване, и да достигне до своя адресат - длъжника.
Твърди, че по делото била представена покана за доброволно плащане от дата 2
15.04.2022 г., в която бил посочен общият размер на неплатените задължения на ответника, както и на последния бил даден срок от 10 дни, в който доброволно да заплати задълженията си към оператора. Също така, ответникът бил уведомен и че след изтичане на предоставения срок, договорите за мобилни услуги и за лизинг ще бъдат предсрочно прекратени, като ще бъде начислени неустойка и оставащите лизингови вноски по договорите за лизинг. Представено било още и удостоверение за доставка от „Български пощи“ ЕАД. От последното се установявало, че поканата за доброволно плащане е доставена на ответника съгласно сключения договор.
Сочи, че съгласно чл. 31а от ОУ на ищеца: „Теленор се задължава предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово съобщение - SMS, писмо с обратна разписка записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други)“. В тази разпоредба на ОУ било предвидено по какъв начин може да се осъществи едностранното прекратяване на договора, противно на твърдението на съда, че такъв не бил предвиден. Именно в изпълнение на разпоредбата на чл. 31а от ОУ на оператора, абоната бил уведомен предварително и по подходящ начин - а именно чрез писмо, доставено с куриер-видно от удостоверението за връчване „Български пощи“ ААД, чрез който да се осъществи връчването на последната покана за доброволно изпълнение.
С оглед горното, въззивното дружество счита, че съдържанието на представената покана за доброволно изпълнение отговаря на изискуемото по чл. 87, ал.1 ЗЗД съдържание, както и че представените доказателства, установяват по безспорен начин, че ищецът е положил дължимата грижа да сведе до знанието на ответника писменото предупреждение по чл. 87 ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане делото на друг състав за произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
В условията на евентуалност, се моли за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният реда на чл. 422 от ГПК установителен иск досежно сумата в размер 1077.86 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, като бъде постановено друго такова, с което да бъде уважена претенцията в размер на 1077.86 лева и да бъдат присъдени разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа с изрична писмена молба на представител на жалбоподателя, респ. и оспорва от представителя на въззиваемата страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“ 4, “Бизнес парк“, сграда 6, съдебен 3 адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ №6, ет.5, чрез адвокат В.
Г. от Софийска адвокатска колегия, против Н. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
***. С нея е поддържано искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от ответника за сумата в общ размер на 1135,82 лв., от които: 57,96 лева, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7331617502/15.02.2022г., № 7332918041/15.03.2022г. за периода от 15.01.2022г. до 14.03.2022 г. и 1077,86 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 04.11.2021г. за мобилен номер ***, от които 78,86 лева, представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси; 750 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство ZTE 5G Outdoor install.set MC7010+MF269, съгласно т. 5 от договора за мобилни услуги от дата 04.11.2021г. и 249 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство Indoor Wifi router, съгласно договор за мобилни услуги от 04.11.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В хода на производството пред първата инстанция е приобщено ч.гр.д. № 2784/2023г. от описа на КРС, от материалите в което се установява, че по искане на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1316/18.12.2023 г. за сумите, предмет на настоящата искова молба.
Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заради което е разпоредена процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съобщението за това е връчено надлежно на ищцовото дружество на 24.04.2024 г., като исковата молба, предявена по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, е постъпила в съда на 27.05.2024г. /депозирана чрез куриер на 23.05.2024 г./, като доказателства в т.см. са били приобщени и по заповедното производство.
По силата Договор за услуга интернет за дома № 625399579 от 04.11.2021г. с предпочетен номер ***, страните приели, че операторът ще предостави на абоната далекосъобщителната си мрежа под формата на избран от него абонаментен план, срещу задължението му да заплаща за това посочена такса.
Видно от съдържанието на Договор за услуга интернет за дома № 625399579 от 04.11.2021г., с предпочетен номер ***, както и приложен приемо-предавателен протокол от 04.11.2021 г. на ответницата било предоставено устройство ZTE 5G Outdoor install.set MC7010+MF269.
С Декларация - съгласие от 04.11.2021 г. ответницата декларирала, че е получила екземпляр от Общите условия на оператора, както и че й е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Липсва спор по делото, че услугите по процесния договор са предоставени, но ответницата е останала задължена за процесните суми по издадени и представени по делото фактури: № 7331617502/15.02.2022 г., № 7332918041/15.03.2022 г.
При тази фактическа установеност е постановено съдебно решение, с което Кюстендилският районен съд на основание чл.422 ГПК е признал за установено в отношенията между страните по делото, че Н. Д. Р. дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“), сума в размер на 57,96 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7331617502/15.02.2022г., № 7332918041/15.03.2022 г. за периода от 15.01.2022г. до 14.03.2022 г. и е отхвърлил като 4 неоснователен и недоказан, предявения, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92, ал.
Разпечатката съдържа 39 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23a6d988-8706-4da0-a17c-46d25e6612e6