Присъда № 159 от 27.09.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 159/27.09.2024 година по НОХД № 3230/ 2024г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 3292зм554/ 2022г. по описа на 04 РУ гр.Бургас, вх.№5 803/22 г. на БРП, Пор. 2125/22г. на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу

А.

Н.

***************************** ЕГН:**********, за това че:

И.- роден в

1. За периода месец юни 2021г.включително до месец февруари 2022г. включително в гр. Бургас, след като е бил осьден с влязло в сила определение на БРС по гр.дело №3038/19г., за одобряване на спогодба ,влязло в сила на * да издържа своя низходяща — дъщеря си Н. А. И., родена на * ,съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9/ девет /месечни вноски, всяка в размер на 140лв., възлизащи общо на сумата от 1260 лева за Н. А. И., родена на *************** престъпление по чл. 183 ал.1 от НК и 2.

При условията на съвкупност с предходното деяние - за периода месец юни 2021г.включително до месец февруари 2022г . включително в гр. Бургас, след като е бил осьден с влязло в сила определение на БРС по гр.дело №3038/19г., за одобряване на спогодба ,влязло в сила на * да издържа свой низходящ — сина си М. А. И., роден на *************** ,съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9/ девет /месечни вноски, всяка в размер на 140лв., възлизащи общо на сумата от 1260 лева -престъпление по чл. 183, ал.1, вр.чл.23 ал. 1 отНК 3.

За периода месец март 2022г.включително до месец октомври 2023г. включително в гр. Бургас, след като е бил осьден с влязло в сила определение на БРС по гр.дело №3038/19г., за одобряване на спогодба ,влязло в сила на * да издържа своя низходяща — дъщеря си Н. А. И., родена на * ,съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20/двадесет /месечни вноски, всяка в размер на 140лв., възлизащи общо на сумата от 2800 лева за Н. А. И., родена на ******************,като престъплението е извършено повторно, след като е осъден с Присъда № 13/18.02.2022г. по НОХД №4961 /2021 г. в сила от 08.03.2022г.пo описа на Районен съд —гр.Бургас-престьпление по чл. 183, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.28, ал. 1 от НК и 4.

При условията на съвкупност с предходното деяние - за периода месец март 2022г.включително до месец октомври 2023г. включително в гр. Бургас, след като е бил осьден с влязло в сила определение на БРС по гр.дело №3038/19г., за одобряване на спогодба ,влязло в сила на * да издържа свой низходящ — сина си М. А. И., роден на **************,съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20/двадесет /месечни вноски, всяка в размер на 140лв., възлизащи общо на сумата от 2800 лева ,като престъплението е извършено повторно, след като е осъден с Присъда № 13/18.02.2022г. по НОХД №4961 /2021 г. в сила от 08.03.2022г.пo описа на 1

Районен съд —гр.Бургас- престьпление по чл. 183, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.28, ал. 1 от НК вр.чл.23ал.1 отНК

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Като частни обвинители бяха конституирани пострадалите чрез тяхната майка и законен представител.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че следва да се наложи наказание „пробация“, включващо двете задължителни мерки.

Адв. Д. К. от АК-Бургас- повереник на частните обвинители поддържа, че следва да бъде наложено справедливо наказание.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Г. И. – БАК заявява, че подсъдимият не следва да бъде наказван, тъй като цялата дължима сума е изплатена, а алтернативно моли за наказание пробация.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият

ЕГН:**********.

А.

Н.

И. е роден в гр.*****************************

Свидетелката Х. С. С. и подсъдимият А. Н. И. живели на семейни начала около три години и се разделили през лятото на 2021г. От съжителството имат две деца - дъщеря Н. А.

И., родена на * и син М. А. И., роден на * Подс. А. Н. И. е осъден е влязло в сила определение на БРС по гр.дело №3038/19г., за одобряване на спогодба, влязло в сила на * да издържа своя низходяща — дъщеря си Н. А. И., родена на *************. и със същото определение бил осъден да издържа свой низходящ — сина си М. А. И., роден на *************** да заплаща и за двете деца месечна издръжка в размер по 140 лева за всяко от тях платима на майката Х. С. С., като законен представител считано от 11.04.2019г. до настъпване на законни причини и основания за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва върху всяка месечна сума до окончателното и заплащане ,както и издръжка в размер на 70 лева за периода от 01.11.2018г.до 11.04.2019г. за всяко от децата.Тъй като бил финансово затруднен да изплаща издръжките на децата си обвиняемия не изпълнил 2 задълженията си по заплащане на издръжки според определението на съда по гр.дело №3038/19г., за одобряване на спогодба ,влязло в сила на * за периода месец юни 2021г. включително до месец февруари 2022г. включително.

С Присъда № 13/18.02.2022г. по НОХД №4961/2021 г. в сила от 08.03.2022г. пo описа на Районен съд —гр.Бургас подсъдимият бил осъден за неплащане на издръжка на двете си деца за периода месец юни 2019г. до месец май 2021г. включително.

След влизането в сила на присъдата подсъдимият продължил да не плаща издръжка на двете си деца за периода месец март 2022г. включително до месец октомври 2023г. включително.

На 27.03.2024 г. подсъдимият заплатил на Х. С. сумата от 8352 лева, с което били уредени всички отношения между тях.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на св. Х. С. (л. 33 и л. 34 от ДП), както и обясненията на подсъдимия, заверен препис на определение на БРС по гр.дело №3038/19г., за одобряване на спогодба, влязло в сила на *; удостоверения за раждане, разписка (л. 18), както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия 3

И. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали последните имат възможност сами да се издържат.

От обективна страна също така е налице влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа своите низходящи- определение на БРС по гр.дело №3038/19г., за одобряване на спогодба, влязло в сила на *

Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействиенеизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. И. не е изпълнил задължението си в размер на 29 вноски за всяко от децата си за периода от юни 2021 г. до месец октомври 2023 г. Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).

Безспорно се установява и че с Присъда № 13/18.02.2022г. по НОХД №4961/2021 г. в сила от 08.03.2022г. пo описа на Районен съд —гр.Бургас подсъдимият бил осъден за неплащане на издръжка на двете си деца за периода месец юни 2019г. до месец май 2021г. включително. От това обстоятелство следва изводът, че от месец март 2022 г. до месец октомври 2023 г. деянието се явява извършено в условията на повторност съгласно чл. 183, ал. 4, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Налице е и особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа свой низходящ.

От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подс. И. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден да заплаща издръжка на децата си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал задължението си.

Следва да се посочи, че липсват основания да се приеме, че в конкретния случай липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за приложение на чл. 9, ал. 2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява задълженията си. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.

Въпреки всичко казано по-горе, съдът в настоящия му състав счита, че неправилно РП-Бургас е приела, че с неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от двете деца в един и същи период от време, вклчително и след осъждането му за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, подсъдимият е извършил четири отделни престъпления, две от тях с правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, и две от тях по чл. 183, ал. 4, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършени в условията на съвкупност. Настоящият състав счита, че се касае за няколко деяния, които обаче се явяват извършени в условията на продължавано престъпление, поради което и сме изправени пред едно единно продължавано престъпление.

4

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.

Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със своите страни и предмет. Действително, за да се държи наказателноотговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят въвежда като задължителен елемент от обективна страна на състава, то да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Последният е основание за възникване на задължението в неговия конкретно присъден размер. Правоотношението обаче възниква, развива се и съществува между съответните страни – задълженото лице и лицето, носител на вземането – в случая подсъдимия и всеки от низходящите му.