Акт № 239 от 10.11.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Плевен, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Частно наказателно дело № 20264400200589 по описа за 2026 година Производство е образувано по реда на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /Закона/.

Отправено е искане за признаване и изпълнение на решение за прилагане на финансова санкция от съдебен орган във Федерална република Германия въз основа на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ, по отношение на български гражданин – Н. С. И., Н.О. /старо име/, роден на 1***г., с последен известен адрес в Република България: с. ***, ул. „***“ № 8.

От извършената служебно справка в НБД Население за пълни данни на лицето се установява, че се касае за българския гражданин Н.С.О., ЕГН **********, чиито имена са променени на Н. С. И., съгласно издаден документ за самоличност от 14.06.2023г.

Постъпило е становище от засегнатото лице Н. И., чрез защитника му адв. Л. М.. Възразява се срещу направеното искане за признаване и изпълнение на представеното наказателно постановление. Сочи, че са налице основания за отказ съгласно чл. 35 от Закона и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. Излага подробни аргументи в тази насока. Прави доказателствени искания за приобщаване към делото на влязъл в сила съдебен акт относно същото деяние, за което е образувано настоящото производство, както и на образуваното по повод на него досъдебно производство.

Засегнатото лице Н.О. се явява лично в съдебно заседание.

Представлява се от адв. Л. М.. Молят да не се признава решението за 1 налагане на финансова санкция, като излагат подробни съображения.

Представителят на ОП Плевен изразява становище, че са налице предпоставките за признаване изпълнение на решението без да сочи подробни аргументи в подкрепа на становището си.

Плевенски окръжен съд, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение № 96 Cs 803 Js 59749/22 от 07.04.2024г., постановено на 07.04.2024г., влязло в сила на 20.08.2024г., от съдебен орган на ФР Германия – Amtsgerichht Bremen, на българския гражданин Н. С. И., Н.О. /старо име/, роден на 1***г. в гр.

Левски с последно известен адрес в Република България: с. ***, ул. „***“ № 8, е наложена финансова санкция в общ размер на 1988,1 евро. Осъждането е за деяние, че на 23.05.2022г. засегнатото лице е откарало автомобила „***” от гр.

Бремен в България, за да го изведе от обхвата на действие на банка “Deutsches Kraftfahrzeuggewerbe GmbH”, с цел да го използва за собствени нужди или да го рециклира. Преди просрочване на плащанията по вноската за погасяване на отпуснатия кредит с остатъчен размер от 15 179,02 евро, считано от 23.05.2022г., банка “Deutsches Kraftfahrzeuggewerbe GmbH” има право да изисква връщането на автомобила, представляващ обезпечение по кредита.

Чрез деянието, в което е обвинено, засегнатото лице е придобило сума в размер на 15 179,02 евро, което деяние съгласно немското законодателство се квалифицира по чл. 246 във връзка с чл. 73, ал. 1, чл. 73в, чл. 73г от Наказателния кодекс (StGB).

Съдът констатира, че са налице предвидените в специалния Закон и в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета абсолютни основания за отказ признаването и изпълнението на решението на ФР Германия, а именно:

1. От приобщените по делото писмени доказателства – Протоколно определение № 330/16.07.2026г., постановено по НОХД № 1463/2026 на Районен съд Плевен, по безспорен начин се установи, че засегнатото лице Н. С. И. е признат за виновен за същите деяние, за които във ФР Германия му е наложена процесната финансова санкция, а именно за това, че на 24.02.2023г. в гр. Плевен, протИ.законно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „***“ на стойност 29 200 лева, с номер на рама *** с рег.№ ***, собственост на банка “Deutsches Kraftfahrzeuggewerbe GmbH”, като е прехвърлил собствеността на същият автомобил с Договор за покупко продажба на МПС от същата дата на К.И.К. от гр. Добрич - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, както и за това, че на 24.02.2023г. в град Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у К.И.К. от град Добрич, че е собственик на лек автомобил „***“, с номер на рама *** и че му прехвърля собствеността на същият автомобил с Договор за покупко продажба на МПС от същата дата, с което на К.И.К. била причинена имотна вреда в размер на 4800 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 от 2

НК. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК на засегнатото лице е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, като на основание чл.66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с тригодишен изпитателен срок.

Причинените от И. имуществени вреди са възстановени. Налице са хипотезата на чл. 35, т. 2 от специалния Закон, чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, както и на чл. 7 § 2 б. „а“ от Рамковото решение.

2. От представеното Удостоверение и описаното в него деяние, осъществено от засегнатото лице се установява, че е налице и хипотезата на чл. 35, т. 5, б. „а“ от специалния Закон, доколкото Н. И. е откарал процесния автомобил от гр. Бремен ФР Германия и го е докарал до България. Ето защо може да се приеме, че деянието е извършено отчасти на територията на Република България, което от своя страна обуславя и приложението на чл. 4, ал. 1 от НК и компетентността на българския съд да проведе наказателно преследване срещу засегнатото лице.

3. Съдебното производство е протекло неприсъствено, в писмена форма, но липсват доказателства за връчване на наказателното постановление – лично или чрез упълномощен представител, респективно – за надлежно уведомяване на нарушителя относно сроковете и процедурата за обжалване. Факт е, че е приложено съдебното решение, постановено от съдебен орган на ФР Германия, но същото не е придружено с превод на български език. Липсва и обратна разписка, от която да е видно дали наказателното постановление или съдебното решение са били доведени до знанието на засегнатото лице. За настоящи съдебен състав също остава неясно съдържанието на съдебното решение. За него като такова може да се съди единствено от изписания номер и датата на постановяването му, изписани в горния десен ъгъл на страница първа от решението. Налице е хипотезата на чл. 35, т. 9 от Закона. Представените документи не могат да бъдат възприети като убедителни доказателства за лично връчване на засегнатото лице, чието местоживеене е в България.

Издаващата държава не е изпълнила задължението си да установи, че засегнатото лице действително е било уведомено за съдебното производство и за постановеното решение по начин, който му е позволил да упражни своевременно правото си на защита. В този смисъл съдът приема, че не е доказано лицето да е разполагало с реална възможност да узнае за постановеното решение и да упражни правото си на съдебно обжалване. Подобен резултат би бил несъвместим с гарантираното от чл.

47 и чл. 48 от Хартата право на ефективна съдебна защита, както и с тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-338/20, според което взаимното признаване не може да бъде осъществено за сметка на правото на защита на засегнатото лице. От друга страна, настоящият съд, констатира с абсолютна доза достоверност, че за същото деяние е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е реализирана и ангажирана наказателната му отговорност по НОХД № 1463/2026 на Районен съд Плевен.

3

При това положение съдът приема, че в конкретния случай не са налице необходимите предпоставки за признаване и изпълнение на решението за финансова санкция, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. При тези съображения българският съд прие, че следва да откаже да признае финансовата санкция, наложена във ФР Германия срещу българския гражданин Н. С. И., Н.О. /старо име/.

По изложените съображения и на основание чл. 35, т. ., т. 5, б. „а“ и т. 9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, връзка с член 20, § 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР, Окръжен съд – Плевен РЕШИ:

ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ и изпълнение на Решение № 96 Cs 803 Js 59749/22, постановено на 07.04.2024г., влязло в сила на 20.08.2024г., от съдебен орган на ФР Германия – Amtsgerichht Bremen, с което на българския гражданин Н. С. И., Н.О. /старо име/, роден на 1***г., е наложена финансова санкция в размер на 1 988,11 евро.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд - гр. Велико Търново в 7-дневен срок от постановяването му.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава – с уведомление съдържащо и причините за отказа, като копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4