Протокол № 135 от 02.11.2020, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

Номер 135

30.10.2020 г.

Районен съд – Пазарджик

Град Пазарджик

IX Наказателен състав

На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Съдебни заседатели:

Секретар:

Прокурор:

Елисавета Радина

В.П.Н.

Г.Г.Б.

Х.В.

Т.Т. Г. (РП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело от общ характер № 20205220201295 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:17 часа се явиха:

Подсъдимият М. Л., се явява лично доведен от ОЗ Охрана Пазарджик и със служебния си защитник назначен на ДП ад.А. У. – от АК Пазарджик.

Гражданският ищец М. А. Д. редовно уведомена от предходното СЗ се явява.

Явяват се свидетелите О. М. Р. , Д. Г. К. , Р. С. Д. , И. А. Д. , В. С. М. .

Явява се прокурор Г..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ГР. ИЩЕЦ: Да се гледа делото.

АДВ.У.: Да се даде ход на делото.

Съдът

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

О. М. Р. – на 61 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Р. С. Д. – на 55 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Д. Г. К. – на 52 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

И. А. Д. – на 35 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

В. С. М. – на 56 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК. На свидетелите се разясниха правата. Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала, като остана само св.Р..

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

СВ. Р. – Познавам подсъдимия, той е от с.Дреновец. Никога не съм идвал в Пазарджишко село, защото аз съм пенсионер по болест – имам счупване на крака и таз, правил съм катастрофа преди 20 години. Това ми е за първи път идване в Пазарджик. Когато се отказа делото тогава ми беше първият път и сега всъщност втори път. Никога преди това не съм идвал тук.

Не карам такси. Аз съм беден човек и нямам нищо. Аз съм по професия шофьор, но не карам кола. Преди от 18 години е катастрофата и от тогава не 2 карам кола, аз нямам кола.

На въпроси на подсъдимия: Нека леля М. да каже дали този човек е говорил с нея.

ПРОКУРОРЪТ – Моето искане е същото за доп. разпит на пострадалата.

ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ – ще ме питате

АДВ.У. – Не възразявам.

По въпроса на подсъдимия, Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА допълнителен разпит на св.Д..

Пристъпва към доп.разпит на св.Д.:

СВ.Д. – Този човек караше колата. Сигурна съм. Нали му казах да кара през новия мост. Той не е говорил с мен. Той караше колата. Аз бяха от пред до шофьора. Аз го видях – той беше. Подсъдимият беше зад мен на задна седалка, а аз бях отпред на предната до този човек /сочи свидетеля/.

Във връзка със заявеното от св. Д. и подсъдимия, се пристъпва към допълнителен разпит и на св. Р..

СВ.Р. – Аз ви казвам още веднъж - аз не съм идвал в Пазарджик. Не съм осъждан, никъде не съм викан. Аз работя в кметството с тези със заболяванията и сега дойдох.

Моля да ми платите разноските за пътуванията, защото идвам от далече. Давам ви и билетите за миналия път от с.Дреновец до София и от София до Пазарджик и обратно, както и за днешното СЗ от с.Дреновец до София и от София до Пазарджик, като за обратно няма как да ви представя 3 сега билети, но моля да ми се изплатят целите пътни. Аз идвам и предния ден в Пазарджик защото пътувам от далече и спя тук.

Съдът с оглед на посоченото от съдебния секретар, че за предходното СЗ, което е било отсрочено от съдията докладчик, свидетелят не е бил открит, поради липсата на телефон и не е бил своевременно уведомен за пренасрочване на делото /по разпореждането на л.63/. На същия следва да бъдат изплатени всички разходи за пътни, които той е сторил, като и за двете СЗ е идвал предния ден в гр.Пазарджик с оглед отдалеченото населеното място от което пътува – с.Дреновец, обл.Видин.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПОСТАНОВЯВА на свидетеля О. М. Р. да се изплатят пътни разходи в размер общо на 67,80 лева за явяването му за предходното съд.заседание на 15.10.2020 г. и за днешното съд.заседание, платими по сметка на свидетеля.

В залата влиза св.К..

Св. К. – Подсъдимият не го познавам. Във връзка с него съм работил по повод на оплакване на госпожата /сочи гр. ищец/. Работя в полицията и беше постъпила жалба от Д., че е измамена от непознато от нея лице със сумата от 2000 лева с обещания, че ще й повиши пенсията. Обясни, че е идвала в Пазарджик на лекар и до старата автогара чакала някой да я закара до Паталеница. Описа че до нея се приближил възрастен мъж - около 1.60м. висок, заговорил я, казал, че я познава и че ако иска да й увеличи пенсията и ако тя иска той може да й помогне, бил с още един човек. Тя се съгласила и двамата мъже я закарали до селото. Човекът, който й обещал да й увеличи пенсията, който тя описа като пълен, нисък, около 1.60 м., с пълни устни, той я завел до паркиран автомобил, който чакал в странична улица, а в автомобила бил другия мъж. Жената каза, че ЛА бил син. Качилия я и повисокият бил шофьорът, а по-ниският през цялото време й говорил как ще й увеличат пенсията. Направило й впечатление, че не познават Пазарджик и тя ги упътвала накъде да завие и това й направило впечатление, че не са от тук.

Закарали я до дома й. Пред дома спрял колата и шофьорът останал в колата, а по-ниският и пълен влязъл с нея в дома й. там вече документи изкарал и той попълвал, задрасквал. Тя извадила парите и ги дала – 2000 лева в плик. Не си 4 спомням дали той ги е поискал, но трябва да са ги преброили. Дала е парите за да й увеличи пенсията. Това са говорили през цялото време. И парите и документите с телбод са ги запечатали. През това време е поискал вода, аз ходих в дома й и чешмата е в близост, но тя се е обърнала с гръб от него и той я губи от поглед, защото тя му е зад гърба. След като се върнала с водата и той й казва да занесе плика на следващия ден или след два дни в пощата на 2-ри етаж в Пазарджик и да го потърси. Доколкото си спомням тя каза, че той не е пил и вода. Той си тръгва. Минало известно време и тя взела плика и отишла в кметството където имало колеги и отворили плика и видели, че в плика и имало нарязани вестници.

В залата влиза св.Д..

Св. Д. – Знам за какво съм тук. 2 или 3 дни след като се случило това с майка ми и дойде в Пазарджик и ми каза, че дошла за лекарствата и търсила транспорт и някакъв човек й предложил да я закара до селото. Тя се качила и той започнал да й обяснява, че ще дават социална помощ към пенсиите и той й казал, че може да й помогне. Стигайки в къщи той влиза след нея, каза около 60 год. мъж с голяма чанта, облечен с риза и пуловер, доколкото помня така ми каза, бил нисък. Влизайки вътре, но не помня коя врата, но бил заключил едната врата и поискал личната й карта, извадил декларация да й попълни данните и след това казал – „Сега дай колко пари имаш за да ги подготвим и да ги донесеш в пощата на 2-ри етаж”. Казал й, че ще ги подготвят и тя затова ги дала и той ги сложил в плик. Той й поискал чаша вода и тръгвайки тя да я налива, той се отказал от водата и тя се обръща тогава към него и той с телбод запечатва плика пред нея и казва с него да дойде в пощата.