Решение № 36 от 11.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. В., 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20251320201403 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от Л. А., от гр.В., общ.В., обл.В., ж.к.“Б.Т.“, № 5, вх.Б, ет.7, ап.69 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 9 от 10.11.2025г. на Началника на Група „Миграция“ при ОД на МВР - В., с което на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 80лв. /осемдесет лева/ на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД за извършено от нея административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Жалбоподателката оспорва с жалбата си и лично в съдебно заседание наказателното постановление, моли да бъде отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена жалбата, като основателна.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, е взел становище чрез съпроводителното си писмо, по законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, и по основателността на жалбата. Поддържан атакуваното НП и моли то да бъде потвърдено, като 1 законосъобразно и обоснова. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2025г. в гр.В. на жалбоподателката А. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата и място пред служители на ОДМВР-В. е декларирала, че е изгубила БЛД „Разрешение за пребиваване“, издадено на 20.06.2024г. и валидно до 24.08.2027г. В последствие е съставено и процесното наказателно постановление за същите обстоятелства. Действително А. е декларирала, че е изгубила своя личен български документ, но е декларирала това в съответния предвиден законов срок. Наред с това не са изяснени обстоятелствата за изгубването и дали тя има вина, както и не са сочени никакви уточнени време, място и обстановка на случилото се загубване. Реално жалбоподателката – стара, самотна и болна жена от формална гледна точка е изгубила своя документ. Действително реален битов факт.

Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка – АУАН, писмена декларация, както и от гласните доказателства: показанията на свидетеля-актосъставител свид.В., между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ският районен съд.

От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че жалбоподателката не следва да понесе административно-наказателната отговорност, така както е определена и наложена от административнонаказващия орган. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че е на лице основание за прилагане разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр.с чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за маловажен случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Както и макар деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята 2 малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия казус, според съвкупния анализ на всички обстоятелства релевантни към случая и съобразявайки данните по делото и обстоятелствата, които са изяснени, се касае за маловажен случай, третирайки се деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, липса или незначителност на вредните последици. По тази причина според Съда наложеното наказание е прекомерно тежко и не би съдействало за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по законосъобразност и е задължително за съда предписание, дадено с ТР № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за правилното прилагане на чл.9, ал.2 от НК е въпрос за правилното приложение на материалния закон. Също и не са изследвани обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица или за обществените отношения.

Нарушението е за пръв път и жалбоподателката не е наказвана преди за друго такова нарушение.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 9 от 10.11.2025г. на Началника на Група „Миграция“ при ОД на МВР – В., с което на Л. А., от гр.В., общ.В., обл.В., ж.к.“Б.Т.“, № 5, вх.Б, ет.7, ап.69 с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. В., 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20251320201403 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от Л. А., от гр.В., общ.В., обл.В., ж.к.“Б.Т.“, № 5, вх.Б, ет.7, ап.69 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 9 от 10.11.2025г. на Началника на Група „Миграция“ при ОД на МВР - В., с което на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 80лв. /осемдесет лева/ на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД за извършено от нея административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Жалбоподателката оспорва с жалбата си и лично в съдебно заседание наказателното постановление, моли да бъде отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена жалбата, като основателна.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, е взел становище чрез съпроводителното си писмо, по законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, и по основателността на жалбата. Поддържан атакуваното НП и моли то да бъде потвърдено, като 1 законосъобразно и обоснова. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2025г. в гр.В. на жалбоподателката А. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата и място пред служители на ОДМВР-В. е декларирала, че е изгубила БЛД „Разрешение за пребиваване“, издадено на 20.06.2024г. и валидно до 24.08.2027г. В последствие е съставено и процесното наказателно постановление за същите обстоятелства. Действително А. е декларирала, че е изгубила своя личен български документ, но е декларирала това в съответния предвиден законов срок. Наред с това не са изяснени обстоятелствата за изгубването и дали тя има вина, както и не са сочени никакви уточнени време, място и обстановка на случилото се загубване. Реално жалбоподателката – стара, самотна и болна жена от формална гледна точка е изгубила своя документ. Действително реален битов факт.

Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка – АУАН, писмена декларация, както и от гласните доказателства: показанията на свидетеля-актосъставител свид.В., между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ският районен съд.

От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че жалбоподателката не следва да понесе административно-наказателната отговорност, така както е определена и наложена от административнонаказващия орган. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че е на лице основание за прилагане разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр.с чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за маловажен случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Както и макар деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята 2 малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия казус, според съвкупния анализ на всички обстоятелства релевантни към случая и съобразявайки данните по делото и обстоятелствата, които са изяснени, се касае за маловажен случай, третирайки се деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, липса или незначителност на вредните последици. По тази причина според Съда наложеното наказание е прекомерно тежко и не би съдействало за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по законосъобразност и е задължително за съда предписание, дадено с ТР № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за правилното прилагане на чл.9, ал.2 от НК е въпрос за правилното приложение на материалния закон. Също и не са изследвани обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица или за обществените отношения.

Нарушението е за пръв път и жалбоподателката не е наказвана преди за друго такова нарушение.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 9 от 10.11.2025г. на Началника на Група „Миграция“ при ОД на МВР – В., с което на Л. А., от гр.В., общ.В., обл.В., ж.к.“Б.Т.“, № 5, вх.Б, ет.7, ап.69 с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 3