Определение № 496 от 25.06.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. Плевен, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244400600364 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК.

С Определение №315/02.04.2024г., постановено по ЧНД № 557/2024г., Районен съд – Плевен на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК , потвърдил Постановление от 29.02.2024 г. на Районна Прокуратура – Габрово, с което на основание чл.243, ал.1, т.2 и чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено досъдебно производство № 3/2023г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Габрово, Вх. № 2207/23г., по описа на Районна прокуратура – Габрово, образувано и водено за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2, във вр.чл.130, ал.2 от НК.

Недоволен от постановеното определение е останал П. К. В., който го обжалва. В жалбата се твърдят множество допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон във фазата на досъдебното производство, което е ограничило правата му като пострадал. Излага се собствен анализ на конкретния случай, като се прави искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд.

Съдът след като се запозна с изложеното в жалбата, доказателствата по делото и след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт намира следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В производството по чл.243, ал.5 от НПК първоинстанционният съд 1 осъществява съдебен контрол по обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство в досъдебната фаза на процеса.

С постановлението от 29.02.2024 година, на прокурор при Районна прокуратура – Габрово, по досъдебно производство №3/2023 година, по описа на ОСО при РП– Габрово, се поставя край на наказателното производство и процесуалните действия по него се преустановяват. Съобразно основния принцип в чл.14, ал.1 от НПК, в обхвата на съдебната проверка от първоинстанционния съд, следва да се направи преценка дали разследването по делото в досъдебната фаза, е проведено обективно, всестранно и пълно. За да се осъществи законосъобразно тази проверка, първоинстанционният съд следва при формиране на вътрешното си убеждение, да е обсъдил по същество всички доказателствата, доказателствени средства, както и заключенията на вещите лица и след това да постанови съдебен акт.

В настоящия случай Районен съд – Плевен е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, без да анализира, изложи и аргументира по същество доказателствената съвкупност по делото и без да обсъди възраженията наведени в жалбата с която е сезиран. В мотивната част на определението, контролиращият съд е приел постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство за законосъобразно, а доводите на жалбоподателя П. В., за допуснати съществени процесуални нарушения , за неоснователни, без обаче да посочи по какъв начин е стигнал до този извод.

Формално е приел, че действията по задържане от страна на полицейските органи са законосъобразни, но не е обсъдил дали използваната сила не представлява ексцес на правомощия и дали принципът на пропорционалност за прилагане на физическа сила за овладяване на съпротива с по-нисък интензитет от невъоръжено лице, което не представлява сериозна заплаха, е спазен. Липсват също така и обоснованост от страна на Районен съд – Плевен, по въпроса поради каква причина се е наложило последваща употреба на физическа сила чрез притискането на П. В. в стена на асансьорното съоръжение, след като вече са му били поставени помощни средства – белезници, както и било ли е необходимо прилагането й с такъв интензитет, предвид численото превъзходство и специализираната полицейска подготовка на униформените служители. В тази връзка не са посочени и не са анализирани както показанията на жалбоподателя, така и показанията на свидетелите К.М.М. и К.П.К..Те както и свидетелите полицейски служители Ц.К. и Х.Х. са участвали пряко при задържането на жалбоподателя П. К. на 01.06.2019г. около и след 22.00 часа.

В мотивите си първоинстанционният съд сочи, че описаните увреждания в съдебномедицинската експертиза, е очаквано да се получат при задържане на лице, което е оказало съпротива, но липсват обсъждане досежно двете експертни становища, в които е прието, че са налице увреждания, които е възможно да са получени от удар с ръка. Извършена е и консултация при 2 специалист УНГ, в която е посочено, че е възможно намаляването на слуха при П. В. да е предизвикано от травматични фактори.Това неминуемо налага обстоен анализ и съпоставяне на доказателствената съвкупност по делото, което на практика липсва в съдебния акт на Районен съд – Плевен.

Предвид спецификата на дейността на органите на МВР, както и техните правомощия при и по повод на задържане на лице, са регламентирани редица заК.и изисквания по отношение прилагането на физическа сила и помощни средства. Те са регламентирани в ЗМВР.Във вътрешното и в наднационалното законодателство са предвидени множество заК.и гаранции, чието предназначение е да не се допусне неправомерно използване на физическа сила от полицейските органи и нарушаване на правата и свободите на гражданите.

Непосочването на фактическа обстановка, която съдът е приел за установена, въз основа на кои доказателства прави своите заключения, поради каква причина кредитира едни доказателства, а други не, както и какви са правните изводи на съда, изведени от анализа на събраните на досъдебното производство доказателства, води до съществени и неотстраними от контролищата инстанция нарушения, които на първо място водят до накърняване правото на П. В., да разбере по какъв начин първоинстанционният съд е достигнал до крайните си изводи за наличието и на прекратително основание по чл.24, ал.1, т.3 от НПК.От друга страна това води, до невъзможност и на настоящия съдебен състав да изпълни задълженията си по преценка на възраженията съдържащи се в жалбата на П.

В. срещу определението на районния съд.Видно от постановлението на прокурора е, че се приемат и смесват две прекратителни основания.В самото постановление не става ясно какво в крайна сметка се приема, че е налице недоказаност или изтекла погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, обвързана с предвидената наказуемост по чл.131, ал.2, вр. с чл.130, ал.2 от НК.Пряко в този смисъл мотивите в определението на първоинстанционният съд са явно формални и противоречиви.Кое от двете прекратителни основания, посочени като цифрово основание в постановлението на прокурора, се приема от първоинстанционния съд?Ако пък се приема, че действията на полицейските служители са правомерни, законосъобразни, то ще е налице липса на престъпление, а не недоказаност.При прекратяване на наказателното производство отговора на тези въпроси следва да е безспорен.

Липсва каквото и да е обсъждане на разпоредбите на ЗМВР, свързано с действията на полицейските служители по чл.72,73 и 74 от ЗМВР, както в постановлението на прокурора, така съответно и в обжалваното определение на РС-Плевен.

На практика липсва годен съдебен акт, който подлежи на проверка от въззивния съд, поради което определението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №315/02.04.2024г. постановено по ЧНД № 557/2024г. по описа на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4