Решение № 254 от 17.11.2025, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 539/2025
- Вид
- Решение № 254
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 13.12.2025
- Състав
- ГАЛЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за българските лични документи
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 17 · Правилник за издаване на българските лични документи
- чл. 17, ал. 1 · Правилник за издаване на българските лични документи
РЕШЕНИЕ
№ 254 гр. Добрич, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20253230200539 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.. Т., обл. Д., ул. „Х...“ № ..., депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно постановление № 25-1717-000545 от 08.05.2025 г., издадено от Началник Сектор Първо РУ на ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.
С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира, че същата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална 1 легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.04.2025 г. около 11-11,30 ч. В. К. Т. подал в ОД на МВР Добрич Декларация вх. № 265000-1405/22.04.2025 г. по чл. 17 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която заявил, че на 18.04.2025 г. в П. са му откраднали чантичката с личните му документи и шофьорската книжка. Бил запознат и с обстоятелството, че с подаването на декларацията СУМПС, издадено на негово име, ще бъде обявено за невалидно. На същата дата му била издадена и Глоба с фиш № .... в размер на 30 лева за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични документи.
Въпреки че не притежавал СУМПС и вече е уведомил компетентните власти за това, на 22.04.2025 г. около 16,46 ч. Т. управлявал товарен автомобил марка „....” с рег. № ....в гр. Д. по бул. „...” в посока бул. „...“, в близост до № .., когато бил спрян за проверка от св. М. И. С. и св. Б. М. Е. – полицейски служители към Първо РУ на ОД на МВР - Добрич.
В хода на проверката след справка в информационната система се установило, че водачът управлявал МПС, след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било обявено за невалидно – водачът е пуснал заявление в РУ Т. за откраднати документи – СУМПС и лична карта.
Предвид констатираното нарушение, св. С. в присъствието на жалбоподателя и на св. Е. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН Серия .... № ...., с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и описал подробно обстоятелствата, установени в хода на проверката.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – „Управлява МПС, след като СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”, като на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите С. и Е., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства - АУАН Серия .... № ..../22.04.2025 г.;
Наказателно постановление № 25-1717-000545/08.05.2025 г., ведно с възражение от 24.04.2025 г.; Копие на Заповед № 357з-172/21.01.2022 г.; Копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. – 2 л.; Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № 2195/25.04.2025 г.; Заверено копие на разписка от терминално устройство; Заверено копие на 2
Удостоверение за здравословното съС.ие на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС; Заверено копие на Декларация по чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи;
Заверено копие на Глоба с фиш № Т265000061/22.04.2025 г.; Заверено копие на Декларация от В. К. Т. от 25.04.2025 г.; Заверено копие на Данни за издаване на СУМПС от 25.04.2025 г., ведно със Заявка за проверка по RESPER и свидетелство за управление на МПС– 4 л.
При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните доказателства, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
Видно от приобщените доказателства по делото, процесното Наказателно постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят фишове за налагани на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата.
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице (Заповед № 357з-172/21.01.2022 г.). В действителност в АУАН е посочено, че същият е бил съставен в присъствие на един свидетел, посочен като при съставяне на акта. В същото време обаче от показанията и на двамата разпитани свидетели се установи по безспорен и категоричен начин че двамата са били в наряд и св. Е. е присъствал както при констатиране на нарушението, така и при съставяне на АУАН. Съдът приема за техническа грешка посоченото в АУАН „свидетел при съставяне на акта“, при констатирането на която административно-наказващият орган правилно е приложил чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и въпреки това е издал процесното Наказателно постановление.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая също е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на 3 това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
На следващо място, АУАН е надлежно връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. В законоустановения срок нарушителят е депозирал писмени възражения по реда на ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
Приемайки, че АУАН е редовно съставен, то той се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която не беше оборена в хода на настоящото производство. Това е така, защото съдът кредитира изцяло показанията на св. С. и на св. Е. като пълни, обосновани и непротиворечащи и помежду си и с останалия приобщен по надлежния ред писмен доказателствен материал. Свидетелите разказват свои лични възприятия и съдът няма основание да не дава вяра на техните показания.
В чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП императивно е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В процесния случай по безспорен начин се доказа, чрез кредитираните от съда гласни доказателства, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата.
От приобщените писмени доказателства и доказателствени средства се установи и че към датата и часа на проверката СУМПС на жалбоподателя е било обявено за невалидно, тъй като със саморъчно попълнена Декларация по чл. 17 от Правилника за прилагане на ЗБЛД водачът лично е заявил пред надлежните органи, че шофьорската му книжка е била открадната в П. на 18.04.2025 г., т. е. вмененото деяние се доказва по безспорен начин, както от обективна страна, така и от субективна.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в редакцията й, действаща към датата на вмененото нарушение, регламентира налагане на административно наказание „глоба“ от 100 лв. до 300 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Административно-наказващият орган е наложил глоба в минимален размер на 4 предвидената санкция.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с опазване сигурността на обществения ред чрез спазване правилата за движение по пътищата и стриктно изпълнение указанията на контролните органи в тази насока.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, доколкото никъде в процесното Наказателно постановление и издадения АУАН преди него не са били изложени твърдения, че водачът е бил неправоспособен към датата и часа на констатираното нарушение. Напротив, същият управлява моторно превозно средство със СУМПС, обявено за невалидно, което представлява отделно нарушение по смиъла на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1717-000545 от 08.05.2025 г., издадено от Началник Сектор Първо РУ на ОДМВР – Добрич, с което на В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Г. Т., обл. Д., ул. „....“ № ..., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5