Решение № 157 от 30.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20221100900609 по описа за 2022 година

Производството е по предявени от „Б.С.“ ЕООД срещу „Н.“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 38 041,32 лв. – неизплатено възнаграждение за извършени СМР на обект „Милениум“, находящ се в гр. София, бул. Витоша, за които са съставени протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г. и издадени фактури №10002208/01.10.2021г. и №10002207г./01.10.2021г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 818,72 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 05.10.2021г. до 31.03.2022г.

Ответникът оспорва исковете с възражения за липса на облигационни правоотношения между страните по договор за извършване на процесните СМР, сключен в писмената форма, предвидена в чл. 163, ал. 1 ЗУТ, както и с възражения, че процесните СМР не са извършени от ищеца, а от трето за процеса лице („Е.Т.“ ЕООД) в изпълнение на рамкови договори, сключени между ответника и това лице на 24.08.2018г. и 25.09.2018г.

Обстоятелството, че СМР, описани по вид и стойност в представените с исковата молба протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г., са извършени в процесния обект на ответника, не е спорно между страните.

Само по себе си, обаче, това безспорно между страните обстоятелство не е достатъчно за възникване на предявените с исковата молба вземания на ищеца срещу ответника за възнаграждения за изпълнението на процесните СМР, тъй като съществуването на предявените вземания е обусловено на първо място от постигнато между страните съгласие за сключване на договор, с който ответникът възлага, а ищецът приема да извърши тези СМР срещу възнаграждение, уговорено в определен или определяем размер, а на следващо място - от изпълнението на процесните СМР като резултат от действия, извършени от името и за сметка на ищеца.

Според твърденията в исковата молба процесните СМР са извършени по сключен между 1 страните писмен договор от 06.06.2018г., който е и представен с исковата молба, но след оспорванията в отговора на ответника, че въпросният договор касае различен вид СМР и различен обект на ответника от тези, за които са съставени процесните протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г. (основателни с оглед съдържанието на самия договор и представените протоколи), с допълнителната искова молба твърденията на ищеца, че процесните СМР са извършени в изпълнение на представения писмен договор от 06.06.2018г., са оттеглени и е уточнено, че ищецът претендира вземания за възнаграждения по сключен неформален договор с ответника, за чието изпълнение са издадени процесните протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г., както и предходни протоколи от 01.06.2018г., 01.07.2018г., 01.08.2018г. и 27.08.2018г., сумите по които са платени от ответника.

В противовес на възраженията на ответника липсата на подписан между страните изричен писмен договор по чл. 163, ал. 1 ЗУТ за възлагане на изпълнението на процесните СМР, не изключва възможността за сключване на договор със същия предмет и с обвързващо страните действие при постигнато съгласие за създаване на облигационна връзка между страните, тъй като разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ЗУТ не регламентира писмена форма за действителност на договорите за строителство, а форма за доказване и то в административните правоотношения по упражняване на строителния контрол, предмет на регулиране от цитираната разпоредба, а не в правоотношенията между страните по договора.

Същевременно и в хипотезите на предявени по исков ред вземания, произтичащи от сключен неформален договор, при спор между страните относно сключването и съдържанието на договора, страната, която претендира права по този договор, следва да установи с изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване съгласието на страните за сключване на договора и съдържанието на основните права и задължения по този договор.

За доказване на сключването и съдържанието на договор между страните за възлагане на процесните СМР ищецът е представил и като писмени доказателства по делото са приети описаните по-горе протоколи от 01.06.2018г., 01.07.2018г., 01.08.2018г., 27.08.2018г., 27.09.2018г. и 30.11.2018г., както и шест фактури, издадени от ищеца за вземания към ответника за извършени СМР в размери, които съвпадат с размерите на посочените в протоколите общи суми на стойността на СМР, за чието извършване са съставени протоколите.

Самите протоколи за извършени СМР поначало представляват документ, които се съставя за удостоверяване на изпълнението, а не за удостоверяване на сключването на договор за СМР, което се отнася и за фактурите, издадени за цената на извършени СМР, но в случай, че тези документи обективират подписани изявления и на двете страни относно основните права и задължения по договора, за чието изпълнение са издадени, те доказват и сключването на самия договор.

Част от съдържанието на представените от ищеца и приети като писмени доказателства по делото протоколи от 01.06.2018г., 01.07.2018г., 01.08.2018г., 27.08.2018г., 27.09.2018г. и 30.11.2018г. за извършени СМР в процесния обект на ответника е идентично.

Във всички представени протоколи е посочено, че се издават за извършени СМР – част „Електро“ в обект „Милениум“, описани са вид, обем и стойност на изпълнените СМР за периода, за който е издаден съответният протокол, включително етажите и стаите от сградата, в които са извършени тези СМР, посочена е и обща сума за получаване за изпълнените СМР по всеки от протоколите.

2

Следва да се отбележи, че в никоя част от текста и на шестте цитирани протокола не се съдържат данни, че изявленията в протоколите са направени от името на ответното дружество „Н.“ АД, но между страните е безспорно, а се и установява от показанията на свидетеля С.С., че протоколите са подписани за съставител от И.В. – служител на дружество с наименование „Алумин пекс“, на което е възложен строителния надзор върху дейностите в процесния обект, който служител е бил упълномощен от ответното дружество да приема извършените СМР в част „Електро“ в процесния обект.

Освен това и при също безспорното между страните обстоятелство, че ответникът е платил на ищеца сумите, посочени в протоколите от 01.06.2018г., 01.07.2018г., 01.08.2018г. и 27.08.2018г., следва неизбежният извод, че изявленията на И.В., обективирани в тези протоколи, но и в следващите протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г., са направени от името на ответника и го обвързват съгласно чл. 301 ТЗ.

Съществено за предявените в настоящото производство искове е това, че в протоколите от 01.06.2018г., 01.07.2018г., 01.08.2018г. и 27.08.2018г., за които между страните по делото е безспорно, че са издадени в изпълнение на възникнали правоотношения между тях, като лице, на което следва да бъдат платени сумите по протоколите за изпълнените СМР, е посочено именно ищцовото дружество „Б.С.“ ЕООД, докато в протоколите от 27.09.2018г. и 30.11.2018г. е посочено, че сумите за изпълнени СМР по тези протоколи следва да бъдат платени на „Е.Т.“ ЕООД.

Преписи от последните два протокола (а именно протоколите от 27.09.2018г. и 30.11.2018г.) са представени като писмени доказателства по делото и от двете страни, но съдържат разлики.

В представените от ищеца протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г. печатният текст, който съдържа посочване на наименованието на „Е.Т.“ ЕООД“ и данните за адрес, идентификационен номер, банкова сметка и представител на дружеството, са задраскани, вместо което с ръкописен текст са изписани данни за „Б.С.“ ЕООД и е положен подпис от името на управителя му Р. Х..

Представените от ответника протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г. съдържат идентичен печатен текст, но без задрасквания и допълнителен ръкописен текст, освен това в тях не са положени подписи от името на управителя на ищцовото дружество, а от името на Д.Л. като управител на „Е.Т.“ ЕООД.

Зачеркванията и ръкописните добавки в представените от ищеца протоколи съгласно чл.

178, ал. 2 ГПК обусловят доказателствената им сила в исковото производство от представяне на допълнителни доказателства, които дават възможност за извод, че подписите в документите са положени след извършване на ръкописните добавки в тях, тоест доказателства, които дават възможност за извод, че обективираните в документите писмени изявления имат съдържание, съответно на поправения текст.

Подобен извод не може да бъде направен въз основа на предходните протоколи от 01.06.2018г., 01.07.2018г., 01.08.2018г. и 27.08.2018г., които по съображенията по-горе доказват и съгласие на страните за сключване на договори за извършване на СМР, но именно и само по отношение на описаните в тези протоколи СМР и периоди, в които въпросните СМР са изпълнени.

Подобен извод не може да бъде направен и въз основа на представените от ищеца фактури №10002208/01.10.2021г. и №10002207г./01.10.2021г., издадени за възнаграждения за СМР, за които са съставени протоколите от 27.09.2018г. и 30.11.2018г., тъй като цитираните фактури 3 представляват едностранно съставени от ищеца частни документи, които не са подписани от ответника и нямат противопоставима по отношение на него доказателствена сила по чл. 180 ГПК.

Съвкупната преценка на събраните в производството доказателства установява, че действителното съдържание на писменото изявление в протоколите от 27.09.2018г. и 30.11.2018г. на съставителя им И.В. е съдържанието на печатния текст на протоколите без извършените допълнителни зачерквания и ръкописни добавки, тоест съдържанието, което удостоверява извършени СМР по договор, сключен с „Е.Т.“ ЕООД чрез управителя му Д.Л., но подробни съображения в тази насока в случая е безпредметно да бъдат излагани, тъй като и според твърденията на самия ищец в допълнителната искова молба зачеркванията и ръкописните добавки в представените с исковата молба протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г. са извършени след съставянето на самите протоколи и след представянето им на ищцовото дружество, тоест след писменото изявление на съставителя на протоколите, което по съображенията по-горе обвързва ответника с последици, произтичащи от разпоредбата на чл. 301 ТЗ.

Въпросите дали СМР, за които са съставени процесните протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г., действително са извършени от „Е.Т.“ ЕООД и в изпълнение на представените по делото рамкови договори между това дружество и ответника, касаят правоотношения между ответника и посоченото дружество, но тези правоотношения не са част от предмета на настоящото дело, поради което и събраните писмени и гласни доказателства по делото за установяване и опровергаване на съществуването на подобни правоотношения също е безпредметно да се обсъждат, тъй като дори да се приеме, че СМР в двата протокола не са извършени от „Е.Т.“ ЕООД, това не може да обуслови извод, че въпросните СМР са извършени от ищцовото дружество и по сключен договор с ответника.

От значение за основателността на предявените осъдителни искове по делото са именно въпросите има ли сключен договор между ищеца и ответника за възлагане на изпълнението на процесните СМР, описани в протоколите от 27.09.2018г. и 30.11.2018г., както и дали тези СМР са извършени от името и за сметка на ищеца.

Както се посочи по-горе, представените от ищеца предходни протоколи за извършени от ищеца СМР в процесния обект, установяват сключени и изпълнени договори между страните, но само по отношение на СМР и периодите, за които са съставени тези протоколи, не и по отношение на СМР, описани в протоколите от 27.09.2018г. и 30.11.2018г., а самите протоколи от 27.09.2018г. и 30.11.2018г. не установяват правоотношения между страните по делото по сключване и изпълнение на договор за СМР, за чието извършване са съставени, тъй като в частта им, в която след зачерквания и ръкописни добавки ищецът се е посочил като изпълнител на СРМ, за които са съставени протоколите, същите нямат противопоставима на ответника доказателствена сила.