Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262532 от 28.07.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2364/2021
Вид
Решение № 262532
Подписан
28.07.2022
В сила
31.07.2023
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60 · Закон за администрацията
  • чл. 55, ал. 1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№..... гр.София, 28.07.2022г.

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав на тридесети първи май година 2022 в открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова-

Коюмджиева

Секретар: Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2364 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79, ал. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД.

По изложените в исковота молба и молба –уточнение от 08.03.2021г. ищецът „Център за развитие на човешките ресурси“ е предявил срещу Сдружение „Б.И.за

А.П.“ обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното сдружение да заплати сумата от 21 600 евро, като получена на отпаднало основание, поради разваляне на Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047760 от 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 2030,15лв. представляваща обезщетение за забава, за периода от 31.08.2020г. до 19.02.2021г. – датата на предявяване на иска.

В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 600 евро, обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047760 от 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2 030.15 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2020г. до 18.02.2021. Ищецът претендира сторените по делото разноски.

Твърди се, че ищецът е държавно учреждение, създадено с ПМС №277 /2013г., като административна структура по реда на чл.

60 от ЗА. Сочи се, че „Център за развитие на човешките ресурси“ изпълнява функциите на национална агенция за България по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз, като в това си качество администрира подадените проектни предложения и сключени договори за финансова подкрепа по Програма „Еразъм+“.

Наведен е довод, че „Еразъм+“ е програма за изпълнение на проекти в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, като финансирането по нея се предоставя директно от Европейската комисия на Националните агенции за изпълнение на конкретни проекти. Поддържа още, че „Еразъм+“ не е оперативна програма, средствата по нея не се предоставят от фондовете съобразно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, а Националните агенции, вкл. ищеца нямат качество на управляващи органи. Договорите се сключват по специални и общи условия предоставяни от ЕК. Твърди се, че одобрените кандидати сключили договор за финансова подкрепа се наричат координатори, както и че всяко проектно предложение преминава два етапа на проверка – преценка за административно съответствие и качествен контрол. Сочи се, че качественият контрол се извършва от външни за Център за развитие на човешките ресурси /ЦРЧР/ оценители. При получаване на проект за оценка, оценителите са длъжни да подпишат и представят декларации за липса на конфликт на интереси, съобразно чл. 57 от Финансовия регламент на ЕС/Регламент №966/2012/. Реципрочно задължение съществувало и за кандидат-коодинаторите и потенциални бенефициенти.

Наведен е довод, че както в самите договори за финансова подкрепа, така и в приложимото европейско законодателство е предвидено, че при установени нередности, измами, конфликт на интереси или друго обстоятелства опорочаващи процедурата по предоставяне на финансиране, същото следва да бъде възстановено към Националната агенция, респ. към бюджета на Съюза.

Твърди се, че ответното сдружение е подало проектно предложение на 15.02.2018год., като е посочило една партньорска организация – European Strategic Parthnerships Ltd., представлявано от председателя Д.К.Проектът преминал административна оценка, след което е преминал към качествена оценка.

За външни оценители са били определени лицата А.Д.П.(П.) и П.М.. Двамата оценители са декларирали липса на конфликт на интереси. Предвид получената в точки качествена оценка, проектното предложение на ответното сдружение било одобрено и бил сключен Договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047760 от 31.05.2018 г., като при сключване на договора е одобрено и участието и на партньорската организация

- бенефициент European Strategic Parthnerships Ltd. По договора за финансова подкрепа било извършено авансово плащане на 04.06.2018г. в размер на 21 600 евро. В хода на изпълнение на договора бил установен конфликт на интереси между един от оценителите на проекта, а именно А.Д.П.(П.) и управителя на партньорската организация European Strategic Parthnerships Ltd – Д.К., между които е бил сключен граждански брак на 16.06.2018г.

Твърди се, че А.Д.П.(П.) е сключила договори с ЦРЧР с предмет извършване на качествени оценки по програма „Еразъм+“ за периода от 2017 - 2020 г., като никога не е декларирала конфликт на интереси. От друга страна Д.К.е управител и собственик на 75% от капитала на London Mobility Company 2000 Ltd., което е чуждестранен партньор по 8 одобрени за безвъзмездно финансиране проекта, оценявани също от Ася П.. В същото време Д.К.е бил управител на други две дружества, сключили договори за финансова помощ с ищеца, а на трето управител бил неговия баща. А.Д.П.(П.) участвала в оценяването на общо 14 проекта, получили финансирание и 2 проектни предложение, поставени в резервния списък, по които пряко като кандидат или чрез собствените си чуждестранни партньорски организации участвал и нейният съпруг Д.К.По случая били образувани множество проверки. С оглед установеното било взето решение за прекратяване на договора за безвъзмездна финансова помощ. Съгласно приложните общи условия, прекратяването на договора се извършвало чрез изпращането на две нарочни писма до координатора. Такива били изпратени на 30.01.2020г. и 14.05.2020 г., като е бил даден срок за възстановяване на отпуснатите средства – 31.08.2020год.

Навежден е довод, че случаят разкрива признаците на конфликт на интереси съгласно общите условия към договора, както и с оглед чл. 57 от регламент № 966/2012год. Излагат се съображения и че съгласно тази разпоредба действията на участващите лица могат да се квалифицира като измама, засягаща финансовите интереси на Европейските общности и нередност, засягаща финансовите интереси на Европейските общности. Взаимоотношенията между А.Д.П.(П.) и Д.К.съставлявали конфликт на интереси и съгласни чл. 41 от Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 г. на Комисията. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. II.17.3.1, буква „ж“ от Приложение I от ОУ, съгласно който, Комисията може да прекрати договора ако разполага с доказателства, че бенефициентът или свързано с него лице са извършили съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата за предоставяне на средствата или по време на изпълнението на договора, включително когато бенефициентът или свързаното с него лице са подали невярна информация или не са подали изисканата информация.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответното Сдружение „Б.И.за А.П.“, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е бенефициент по Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047760 от 31.05.2018г. Сочи се, че единствено ЦРЧР отговоря за администрирането и управлението на проектите по програма „Еразъм+“, в това число и за подбора на оценителите. Ищецът контролирал проектите във всеки един аспект. Националните агенции, а не оценителите отговаряли за подбора на проектите, като финалното решение е тяхно. Твърди се, че оценителите имат единствено косвен принос за избора на проекти, който подлежи на строг контрол. Дейността на оценителите се осъществява съобразно Ръководството за оценители по програма „Еразъм+“.

Посочва, че всеки проект се оценява от двама независими експерти, като при съществена разлика на дадените от тях оценки се определя и трети. Ответникът поддържа, че при потенциален конфликт на интереси, отговорността за неговото възникване следва да бъде носена от ЦРЧР. Твърди, че като бенефициент не е знаел кой е назначеният по неговото проектно предложение оценител, нито обстоятелства около личния му живот. Поддържа, че е потърпевш от развилата се ситуация, а осъждането му щяло да доведе до неоснователното обогатяване на ищеца. Оспорва да е бил установен случай на „конфликт на интереси“. Съставената от служители на ищеца докладна записка не се ползвала с материална доказателствена сила и не обвързвала съда. Становищата на АФКОС и ИА „Одит на средствата от ЕС“ не доказвали наличието на конфликт на интереси. В същото време, разследвания на прокуратурата, КПКОНПИ и Европейската служба за борба с измамите не са установили престъпление, конфликт на интереси или нарушение на процедурата по предоставяне на средствата. Твърди, че е била извършвана проверка по отношение на изпълнението на проекта, но не са били установени нередовности. Посочва, че ищецът поддържа невярното внушение, че проектите по програмата се изпълняват единствено извън страната. Навеждат се доводи, че ищецът е бил запознат с партньорската организация още преди подписването на договора. Навежда доводи, че не следва да се приравняват фигурите на „партньор“ и „бенефициент“, като по този начин се създавало погрешно впечатление за по-голяма свързаност между тях отколкото съществува. Партньорската организация осъществявала единствено логистично съдействие при осъществяването на дейностите по договора. Твърди, че А.Д.П.(П.) е оценявала много повече от сочените в исковата молба проекти, които са били впоследствие одобрявани от ищеца. Излагат се съображения, че не е налице нарушение на клаузата на чл. II.5.2. от ОУ към договора, съгласно която бенефициентът не е уведомил за евентуален случай на конфликт на интереси, доколкото не е могъл да знае за личните отношения на трети за него лица, нито би могъл да знае за личността на оценителя. Хипотезата на конфликт на интереси не се отнасяла за връзки между партньорските организации, каквато е European Strategic Parthnerships Ltd. Съгласно приложимото европейско законодателство, конфликт на интереси би могъл да възникне единствено между финансовите участници и другите лица, участващи в изпълнението и управлението на бюджета, като оценителите и партньорските организации не попадат в тези категории. Поддържа, че доколкото договорът за безвъзмездна финансова помощ е за продължително изпълнение и при прекратяването му не следва да бъдат върнати получените по него средства.

В срока и по реда на чл. 211 от ГПК „Б.И.за

А.П.“, е предявил насрещна искова молба с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на „Център за развитие на човешките ресурси“ да заплати на сдружение „Б.И.за А.П.“ сума в размер на 5 400 евро, представляваща балансово плащане по договор за отпускане на финансова подкрепа от 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2021г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 2 540.83 лева, представляваща обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 31.12.2018г. до 14.05.2021г. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск ЦРЧР, в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност - неоснователност.

С определение № 26969 от з.с.з. на 28.05.2021г., постановено по гр.д. № 2364/2021г. по описа на СГС, I ГО, І -7-ми, на основание чл. 211 ГПК е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от СДРУЖЕНИЕ „Б.И.ЗА А.П.“ е против ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, както и иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на „Център за развитие на човешките ресурси“ да заплати на сдружение „Б.И.за А.П.“ сума в размер на 5 400 евро, представляваща балансово плащане по договор за отпускане на финансова подкрепа от 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2021г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 2 540.83 лева, представляваща обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 31.12.2018г. до 14.05.2021г.