Решение № 475 от 24.10.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. К., 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100417 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове на Д. М. Н. , ЕГН **********, с адрес: ******* против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:

******* за признаване за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция ******* е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждането на ответника Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* да върне на ищцата Д. М. Н., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, дадената по в изпълнение на договора сума в размер на 97, 32 ( деветдесет и седем лева и 32 ст.), ведно със законната лихва считано от 11.04.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен заем с „И.А.М.” АД; че като условие за отпускане на заема е предвидено обезпечение в полза на кредитира; че в изпълнение на тази договорка чрез заемодателя, ищецът е сключил възмезден договор за предоставяне на гаранция с „Ф.Б.“ ЕООД. Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави като се акцентира, че сумата по възмездната обезпечителна сделка възлиза на около половината от дадената в заем сума. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност, като иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:

Съдът е сезиран обективно съединени искове за установяване недействителността на договор за предоставяне на гаранция и за връщане на даденото по него. Нищожността на договора за гаранция се релевира поради противоречие с добрите нрави.

Установява се приетите по делото писмени доказателства ( л. 50 – л. 54 ), че между ищеца и „И.А.М.“ АД е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 250 лева, със срок от 14.04.2022 г. до 30.06.2022 г. Като условие за отпускане на кредита е предвидено неговото обезпечаване. В изпълнение на това задължение между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД е 1 сключен процесният договор за предоставяне на гаранция по силата на който ищецът е поел задължение за заплащане на сумата от 97,32 лева в полза на „Ф.Б.“ ЕООД, която сума е пратена, видно от представената от ответника разписка (л. 25 ) , имаща характер на изходящ от недо свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за ответника факт. В тази насока са и изводите на приетата от съда ССчЕ.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. В случая като са съпоставят срокът на договора и размерът на възнаграждението е видно, че това изискване е нарушено.

Съдът намира, че сключеният между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция е недействителен поради противоречието му с добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза обосновано може да се предположи, че ищецътпотребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице-търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него.

Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Следва да се изтъкне и това, че възнаграждението в полза на „гаранта“ всъщност е пратимо чрез месечните погасителн вноски, видно от текста на довора, което само по себи е достатъчно, за да подкрепи горните изводи. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Нищожност поради противоречие с добрите е налице и при съществена нееквивалентност на престациите, каквато съдът приема, че е налице в случая.

Ответникът дължи връщане на полученото по нищожния договор.

При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът, като разноските 2 възлизат на сумата от 208 лева – държавна такса и експертиза. При условията на чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА следва да се присъди сумата от 960 лева с ДДС в полза на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ *******

Така мотивиран, РС-К.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на Д. М. Н. , ЕГН **********, с адрес: ******* против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:

*******, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция ******* е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, педл. III ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ******* да заплати на Д. М. Н. , ЕГН **********, с адрес:

******* сумата от 97, 32 ( деветдесет и седем лева и 32 ст. ), дадена в изпълнение на прогласения за нищожен договор за предоставяне на гаранция *******., ведно със законната лихва считано от 11.04.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Д. М. Н. , ЕГН ********** сумата от 208 (двеста и осем) лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ *******сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева с ДДС – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3