Решение № 168 от 11.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Велико Търново, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110102545 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Ф. С., подадена чрез адв.

М. Н. от ВТАК, против В. М. М., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне на местоживеенето на детето А.-М.

В. М., упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, както и иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минал период. В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни начала в периода от средата на 2019 г. до началото на м. май 2023 г. в гр. Д. в жилище под наем, както и че от съвместното им съжителство през м. март 2022 г. се ражда детето А.-М. В.

М. Посочва се, че след раждането на детето отношенията им са започнали да се влошават, а една от причините за това е била неполагането на грижи на бащата за него.

Изтъква се, че тъй като съвместното съжителство между страните е станало невъзможно, в началото на м. май 2023 г. ищцата заедно с детето е напуснала ответника и се е върнала да живее при своята майка в ***. Твърди се, че след раздялата ответникът на два пъти е искал детето да пренощува при него, като връщането на детето на майката е било съпътствано със скандали. Сочи се, че понастоящем отглеждането, възпитанието и покриването на финансовите нужди на детето са поети изцяло от ищцата, подпомагана от нейната майка, като се поддържа, че участие в отглеждането на детето следва да поеме и неговия баща чрез заплащане на месечна издръжка. По изложените съображения се отправя молба за постановяване на решение, с което на майката да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, да се определи местоживеенето на детето при нея, а на бащата да се определи режим на лични отношения съобразно фактите по делото, интереса на детето и трайната съдебна практика, като да бъде осъден същият да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 240 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпването на законни причини за нейното изменение или 1 прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й плащане, както и да заплати сумата от 960 лв. – издръжка за минало време за периода 01.05.2023 г. – 31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. М. М..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното заверено копие от удостоверение за раждане от 25.03.2022 г., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община ***, се установява, че страните М. Ф. С. и В. М. М. са родители на малолетното дете А.-М. В. М., родено на *** г.

По делото е представено заверено копие от разпореждане от 30.06.2023 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, от което е видно, че считано от 01.07.2023 г., на ищцата е определена наследствена пенсия в размер на 392,28 лв.

Приобщена по делото е и справка от ТД на НАП – Велико Търново, от която се установява, че за периода 31.08.2022 г. – 31.08.2023 г. няма данни за действащи трудови договори и за осигуряване на ищцата. От справката е видно, че ответникът е работил по трудов договор в периода 01.09.2022 г. – 01.02.2023 г. и в периода 21.08.2023 г. -01.10.2023 г. За посочените периоди същият е имал осигурителен доход средно в размер на 672,17 лв. Страните не са подавали ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2022 г.

По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП-Велико Търново, от който се установява, че Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) е работил по случая на детето А.-М. в периода от м. февруари 2022 г. до м. февруари 2023 г., тъй като за посочения период майката М. С. е непълнолетна и се е нуждаела от подкрепата на специалист за отглеждането на детето. Екипи на ОЗД и ЦОП – Велико Търново са проследявали детето и грижите, които са полагани за него в семейна среда, и са напътствали и обучавали страните в добро родителстване. Наблюдението на двата екипа е било, че и двамата родители имат много грижовно и внимателно отношение към детето и са полагали необходимите грижи за него. След раздялата на родителите през м. юни 2023 г. детето е живяло основно с майка си в с. ***, а бащата се е срещал с него неколкократно. Същото е спокойно, усмихнато и контактно дете, което е развито в рамките и нормите за възрастта. Разполага с необходимите вещи, дрехи и принадлежности. Има създаден режим на бодърстване и спане. Предвид ниската си възраст не посещава детско заведение. Жилището, в което живее със своята майка и баба по майчина линия, представлява тухлена къща на два етажа с прилежащ двор. В него се поддържа много добра хигиена, електрофицирано и водоснабдено е. Майката и малолетната А.-М. спят в една стая, обзаведена с необходимите условия, в която детето разполага със самостоятелно легло. Бащата обитава жилище в гр. *** заедно със своята майка и нейния съжител, както и с непълнолетната си сестра. В обитаваната от бащата стая за детето няма самостоятелно легло. Към момента в жилището няма баня, но по информация на бащата предстои направата на такава. Семейството се къпе при познати, а бащата при работодателя си. Жилището е електрифицирано и водоснабдено и в него се поддържа добра хигиена. Майката е безработна, като отглежда дете до навършване на двегодишна възраст. Получава наследствена пенсия и социални помощи. Разчита и на финансовата помощ на майка си. Бащата работи без трудов 2 договор и получава месечно възнаграждение от около 1500 лв. Според доклада и двамата родители са емоционално привързани към дъщеря си и изразяват желание да се грижат за нея. И двамата могат да разчитат на подкрепата на своите майки.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели. В показанията си свидетелката Н. В. П. заявява, че работи като социален работник, както и че познава ищцата М. С. във връзка с работата си. Срещнала я за пръв път през 2021 г. Тогава ищцата била вече бременна и тъй като била непълнолетна, била насочена към социална услуга. Двамата с ответника се разделили през пролетта.

Докато живеели заедно отношенията между тях били влошени, а разправиите им свършвали с физическо насилие. През този период основно ищцата полагала грижите за детето, а след раздялата с ответника то останало при нея. Според свидетелката ищцата много добре се грижи за детето, като може да разчита и на помощта на своята майка. В показанията си свидетелката М. М. М. – сестра на ответника, заявява, че след раждането на детето отишла да покаже на ищцата как да го къпе, но същата й казала, че не иска да се научи. Според свидетелката ищцата започнала да употребява системно алкохол и по цял ден стояла в Тикток. Удряла детето и му казвала „все си гладно“.

Биела и ответника. След раздялата между страните ответникът давал пари на ищцата на ръка, а на детето купувал много неща. Детето било силно привързано към баща си.

Последният живеел със своята майка и можел да разчита на нея в грижите за детето.

След раздялата му с ищцата периодично вземал детето при себе си за по два дни. В показанията си свидетелят П. Й. П. заявява, че познава страните, тъй като живее в съседство с ответника. Посочва, че е виждал ищцата все пияна и в неадекватно състояние. Бил свидетел и в подобно състояние същата да удря ответника. През повечето време виждал ответникът да се грижи за детето им. Той работел и ходел да пазарува.

В изслушването си по реда на чл. 59, ал. 6 СК майката М. С. посочва, че се грижи добре за детето. Заявява, че от раждането му основно тя полагала грижите за детето, тъй като бащата и майка му били на работа, сестра му - на училище, а другата му сестра живеела в ***. През време на съвместното им съжителство страните разчитали финансово на детските и на майчинството. Между тях постоянно имало конфликти, които били породени основно от липсата на битови условия. Майката споделя още, че се изнервяла и от това, че ответникът не й помагал. Изтъква, че понастоящем може да разчита на помощта на своята майка в отглеждането на детето.

Посочва, че в миналото преди да роди е употребявала алкохол, но не и системно. Не отрича да е удряла ответника. Твърди, че е удряла леко детето по задните части. След раздялата им ответникът купувал за детето памперси, кърпички, шампоани и други, но не е предоставял парични средства.

Изслушан пред съда, бащата В. М. изразява готовност да поеме грижите за детето. Посочва, че разполага с необходимите битови условия за това и че може да бъде подпомаган от своята майка и сестра. По време на съвместното им съжителство основно ищцата се грижила за детето, тъй като той работел. Същият се включвал в грижите, като се случвало да го къпе и храни. До раздялата между тях се стигнало, тъй като ищцата многократно му изневерявала. Ответникът отрича да употребява алкохол.

Сочи, че преди раздялата им ищцата често употребявала такъв. Изтъква още, често се случвало същата да го удря и да му крещи, при което детето се стряскало. След раздялата купувал на детето памперси, храна и други. Плащал издръжка на ръка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

3

При решаване на въпроса за определяне на мерките за упражняване на родителските права съдът преценява комплекс от фактори (възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и други) с оглед най-добрия интерес на детето. Всяко дете има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който предвид възрастта, пола и степента на развитието му, е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности. В случая по делото се установи, че двамата родители са в състояние да полагат адекватни грижи за детето А.-М. и да задоволяват основните му нужди и потребности. Привързани към детето и са заинтересовани от неговото развитие и бъдеще. И двамата изразяват пред съда своето желание да отглеждат детето и могат да разчитат на помощта на свои близки в това. Жилищата и на двамата родители са електрифицирани и водоснабдени и в тях се поддържа добра хигиена. Недостатък от битов характер се явява обстоятелството, че в дома на ответника липсва баня, както и обособено място за спане на детето. Лошата комуникация между страните следва да бъде отчетена като недостатък и при двамата родители. Несъмнено в интерес на детето е те да преодолеят негативните нагласи един към друг и да поддържат добра комуникация помежду си особено когато се касае за важни моменти от живота и развитието му. За това обаче са необходими техните съвместни усилия. От съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира, че в интерес на детето е то да живее при ищцата и на нея да бъдат предоставени родителските права. В тази връзка се отчете, че детето е на ниска възраст, предполагаща непосредствена майчина грижа и контрол, и че от раждането му именно ищцата е била тази, която е полагала основните грижи за него, както преди, така и след раздялата й с ответника. От приобщения по делото социален доклад се установи, че детето се отглежда добре – то е спокойно, усмихнато, контактно и добре развито за възрастта си. Има създаден режим на спане и бодърстване и разполага с необходимите вещи и принадлежности. По делото не се установи по категоричен начин, че употребата на алкохол от страна на майката по време на съвместното й съжителство с ответника е поставила под риск живота и здравето на детето. Следва да се отбележи, че от раждането му семейството е било под наблюдението на социалните служби, като екипите на ОЗД и ЦОП – Велико Търново са констатирали, че то е обгрижвано добре и с необходимото внимание. Не следва да се отчита като недостатък в родителския капацитет на майката обстоятелството, че не е работила, доколкото, както се посочи по-горе, тя е родила детето А.-М. като все още непълнолетна, а впоследствие е поела основните грижи за него. По изложените съображения съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете следва да бъде предоставено на майката, при която следва да бъде определено и неговото местоживеене.