Решение № 260016 от 12.02.2021, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е №……….. град Свиленград, 12.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 768 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-001056 от 18.11.2020година на Началник Група към ОД на МВР – Хасково, РУ

Свиленград , с което на Р. Н.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2,предл.1 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят Р. Н.С. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконносъобразен. В жалбата се оспорва описаната фактическа обстановка,като се твърди,че същата не отговаряла на фактическата такава,като се оспорва твърдението относно извършеното от страна на жалбоподателя нарушение.Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р. Н.С. се явява лично и дава обяснения по случая,като твърди,че описания в НП мотопед ,реално бил велосипед с ел двигател,като при закупуването му изрично му било обяснено,че не се изисква регистрацията и както свидетелство за правоуправление на МПС ,поради което го закупил.Представлява се от адв.Кр.Т.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи.

В съдебната фаза ангажира гласни доказателства.

Претендира разноски по делото ,но не представя списък на същите.

АНО (въззиваемата страна) - Началник

Група към ОД на МВР – Хасково, РУ

Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

В придружителното писмо до съда се отправя възражение за прекомерност на адв.възнаграждение в случай на присъждане на такова.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград/ преди РП

Свиленград/, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят бил неправоспособен водач и живеел в село Левка и тъй като често вървял пешо до град Свиленград,св.П.В.В.го посъветвал да си закупи мотопед или ел. колело за което не се изисква регистрация в КАТ и съответно не се изисква да има СУМПС. Жалбоподателят се съгласил и св.В.започнал да издирва такова средство при което открил да се продава ел.велосипед марка Минеда,син на цвят.

Двамата отишли на място при търговеца и след като същият ги уверил,че за процесното средство не се налага водача да има СУМПС и съответно не следва да се регистрира в КАТ, жалбоподателят го закупил и започнал да се предвижва с него до град Свиленград.

На 31.10.2020 година свидетелят М.К.Н. и колегата му св.А.Г.К.,*** на път Общински №55024 по път IV-22047 при км 10+000,когато около 15,350часа спрели за проверка движещият се в посока гр.Свиленград мотопед /в случая ел.велосипед /марка Минеда,син на цвят, който бил без регистрационен номер и бил задвижван от ел.двигател и педали.

При проверката свидетелите установили,че мотопеда се управлява от жалбоподателят,който след справка се установило ,че е неправоспособен.

Полицейските служители отвели жалбоподателя в сградата на РУ Свиленград ,тъй като приели че има извършено нарушение.

Отрицателният факт за правоспособността да управлява МПС, потвърждава – еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и разпитаните свидетели- М.К.Н. и А.Г.К.,като това обстоятелство се установява от приобщената по АНПр справка за нарушител/водач.

За така констатираното нарушение/касателно управление на МПС без да е правоспособен водач/ на жалбоподателят бил съставен,предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение с бланков №814434 от 31.10.2020г. в негово присъствие, като жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 26.11.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

Видно от Заповед

№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи със същата се определят държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

По АНПр е приложена и справка за нарушител/водач,видно от която жалбоподателя не е правоспособен водач,като срещу него има издадени АУАН и НП .

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.К.Н. и А.Г.К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите М.К.Н. и А.Г.К. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН.

Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че същият не притежава СУ на МПС,но въпреки това е управлявал мотопеда /ел.велосипеда/ през процесния ден.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства ––Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

По делото жалбоподателя даде обяснения,както и бе разпитан в качеството на свидетел лицето Петър Валентинов Василев. Както от обясненията ,така и показанията на посочения свидетел се установява,че жалбоподателят е закупил процесният мотопед ,реално бил велосипед с ел двигател,като при закупуването му изрично от продавача било обяснено,че не се изисква регистрацията и както свидетелство за правоуправление на МПС , поради което жалбоподателят го закупил ,тъй като не бил правоспособен и не можел да закупи лек автомобил или друго МПС за което следвало да се извърши регистрация. Свидетелят В.сочи ,че ел.двигател на велосипеда няма голяма мощност,като съдил от това,че когато той се качил да го пробва , тъй като бил много по тежък на килограми от жалбоподателя, средството не тръгвало,а по нагорнище,дори и жалбоподателят без да върти педалите трудно се предвижвал. Тъй като обясненията и показанията на св.В.не си противоречат помежду си ,а отделно от това не бяха опровергани от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства ,то съдът ги кредитира с доверие и приема,че процесното средство реално е ел.велосипед,тъй като има педали и ел.двигател прикрепен към велосипеда.

По делото от страна на жалбоподателя бе представен и приет като доказателство по делото гаранционната карта, с която е закупен процесният ел.велосипед/скутер с педали/,както и снимков материал към офертата и техническите характеристики към него,като съдът служебно е издирил техническите характеристики на процесното превозно средство,като видно от официалният сайт,същият е предназначен за деца и възрастни.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДвП за това, че на процесната дата и място управлявал електрически мотопед , след като бил неправоспособен водач.

Съгласно твърдяната за нарушена разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според §6, т.11 от ДР на ЗДвП

„Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

В т.14 на същия параграф от ДР на

ЗДвП е дадено легално определение на "мотопед", според което мотопед е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.

В случая предвид събрания доказателствен материал, включително и от показанията на актосъставителя, съдът намира за недоказано нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.

Изцяло опровергана от наличните доказателства се явява презумптивната доказателствена сила на АУАН, относно основното спорно по делото обстоятелство дали процесното МПС се явява електрически мотопед или електрически велосипед/скутер с педали/.

И актосъставителят и наказващият орган са отразили в своите актове, че жалбоподателя е управлявал електрически мотопед, като в показанията си пред настоящия съдебен състав актосъставителят заявява, че не е знаел какви са характиристиките на процесното МПС и колко киловата е то, тъй като водача не носил необходимите документи на превозното средство,но същото било снабдено с педали и ел .двигател.