Акт от 14.10.2020, Административен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 742 гр. Силистра, 14.10.2020 г.

Административният съд гр. Силистра, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова, разгледа адм. дело № 33 по описа на съда за 2020 година и установи:

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № 18863-168/03.07.2017 г., издадена от Началник на Районно управление (РУ) - Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Силистра, с която е разпоредено на основание чл. 84, ал. 8 от

Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), да бъдат върнати на посочено от SANTANDER CONSUMER BANК AS-20441791, Кралство Норвегия, лице вещите, иззети и описани в Протокол № 1886р-7957/26.05.2017 г. по описа на РУ-Силистра, във връзка със сигнал за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС) по преписка №1886р-7952/26.05.2017 г. на РУ-Силистра.

Производството е образувано по жалба на В.П.П. и Б.Ч.П. - двамата съпрузи с постоянен адрес ***, подадена чрез представител по пълномощие адв. Г.Г. от Адвокатска колегия гр. София и е по реда на Дял Трети от Административнопроцесуалния кодекс. Решението, което ще бъде постановено по делото подлежи на редовен инстанционен контрол пред Върховния административен съд.

От посочения в оспорената заповед Протокол се установява, че предмет на полицейското изземване е лек автомобил, марка „Фолксваген“ модел „Пасат“; цвят „черен металик“, с поставени регистрационни табели №СС 6766 АН и номер на рама: WVW ZZZ3CZFE414549. Същият е иззет от жалбоподателя В.П.П., който изрично е записал „Автомобилът е моя собственост. Закупен от Варна от частно лице, след което регистриран в Силистра“, ведно със Свидетелство за регистрация на МПС, част Втора, № *********.

След извършена проверка е установено, че със Заявление №171099001941 от 07.03.2017 г., оспорващият е поискал да бъде регистриран като собственик на автомобила; последният да бъде зачислен в района на действие на ОД на МВР гр. Силистра, както и да ползва право на регистрационен номер от наличните в Сектор „Пътна полиция“. В хода на същата проверка е установено и приложено по делото Свидетелство за регистрация на МПС, част Първа, на процесния автомобил, с вписан собственик - праводателят на жалбоподателя С.О.С.от гр. Варна.

Впоследствие, на

24.05.2017 г. е регистриран и процедиран релевираният сигнал в Н.ШИС от Областно полицейско управление Хордаланд, Кралство Норвегия, при чието наличие полицейските органи в България, действат при обвързана компетентност, съгласно националното право и по-конкретно чл. 84 от ЗМВР, обосновало оспорения по делото резултат. В хода на настоящото производството сезираният съд, след извършена служебна справка с практиката на съдилищата в България по аналогични случаи, установи, че те се разрешават с отхвърляне на жалбите на лицата, претендиращи да са добросъвестни собственици на отнетите превозни средства, като прави впечатление и това, че обикновено упълномощеното лице от различни кредитни институции с търговски статут от различни европейски държави - някои членки на ЕС, други не, е дружеството, получило автомобила като пълномощник и на Норвежката банка - „Плам“ ЕООД, с адрес на управление в гр. Добрич, ул.

“Възход“ № 2/а и ЕИК: *********, представлявано от К.И.К.. (Така напр.: Решение № 4938/27.04.2020 г. по адм.д. № 2108/20 г. на ВАС,VО; Определение № 4012/28.03.18 г., адм.д. 2298/18 г. на ВАС,VО; Решение № 5113/22.07.19 г., адм.д.

№ 8524/17 г. на Административен съд София град и др.). От така посочената съдебна практика е видно, че в други сходни производства, издирените превозни средства са връщани на кредитни институции от различни държави - Норвегия, Исландия, Белгия и т.н., посредством един и същ упълномощен представител в България, а именно „Плам“ ЕООД гр. Добрич, за което не се намира нормативна забрана, но наподобява т.нар. „колекторска дейност“, последната по дефиниция е съсредоточена в управлението на просрочени вземания. Същите представляват сериозен проблем пред кредиторите - организации от различни бизнес сфери, включително банки, тъй като високите им нива се отразяват негативно на ликвидността. По правило обаче, чрез колекторски фирми се събират просрочени частни вземания, което навежда на извод за наличие на опорочени гражданско-правни отношения, свързани с необслужван банков кредит, а не за наказателно производство.

При служебния преглед на съдебната практика в България, настоящият състав установи още, че жалбоподателите са се опитали да водят съдебен процес по предявени в условията на евентуалност, граждански искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (вещен иск) и чл. 57, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (в случай на отчуждаване, погиване и т.н. на процесния автомобил) пред общия съд, срещу „Сантандер Консюмер Банк“ АД, фирмен № *********, с адрес на управление „Страндвейн“ № 18, 1366, гр. Лисакер, Норвегия, но производството по образуваното гражданско дело № 240/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Силистра, е било прекратено поради липса на компетентност на българския съд да разгледа и разреши отнесения до него спор, с международен елемент, по аргумент от чл. 2, т. 1, раздел 1, дял II, във връзка с чл. 60 от Конвенция относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в гр. Лугано на 30.10.2007 г. (т.нар.

Луганска конвенция от 2007 г.) Това обстоятелство не е инвокирано в настоящия административен процес, но се установява от Определение № 752/ 21.11.2018 г. на Варненския Апелативен съд по в.ч.гр.д. № 576/2018 г., недопуснато до касационен контрол с Определение № 69/26.03.2019 г. на Върховния касационен съд по ч.гр.д.

№ 584/2019 г., II Отделение, Гражданска колегия.

Освен това, в хода на производството е представено Удостоверение изх. № 7027/04.07.2017 г., издадено от Районна прокуратура гр. Варна, видно от което е, че по жалба на В.П.П. срещу С.О.С.(продавачът на автомобила), е образувана предварителна проверка (прокурорска преписка № 7027/17 г.), с оглед установяване налице ли са данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, в частност на документно престъпление, която към м.юли.2017 г. не е приключила и, няма данни да е образувано наказателно производство и към настоящия момент (м.10.2020 г.).

Всичко изложено по-горе свидетелства, че жалбоподателите не са бездействали през периода: от изземване на колата (26.05.2017 г.) до предявяване на настоящата жалба срещу административния акт, индивидуализиран по-горе, а напротив, потърсили са всички възможности да защитят правата си на добросъвестни собственици съгласно регламентираните вътрешно-правни способи/средства за защита, резултатът от което е посоченият по-горе.

При тези установявания настоящият състав на Административен съд гр. Силистра намира за уместно да отправи до Съда на Европейския съюз запитване относно тълкуването на приложимите към спора разпоредби и правила за използването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), при наличие на данни, сочещи на обоснован извод, че сигналът, въведен в ШИС, излиза от обхвата на целите, за които е създадена, с което се злепоставят правата и законните интереси на добросъвестни собственици, ползващи се със засилена защита,както от Конституцията на Република България (чл. 17 КРБ), така и от общностното право, съгласно чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), както и чл. 1 от Допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на Република България на 31.07.1992 г., обнародван в Държавен вестник бр. 66/14.08.1992 г.

По тези съображения съдът формулира съдържанието на преюдициалното запитване както следва:

I. По допустимостта на настоящото запитване отправено до Съда на Европейския съюз, в контекста на чл. 267 §1 б. “б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), доколкото една от страните (Кралство Норвегия) не е член на ЕС, а Република България - не е страна по Шенгенското споразумение и, в хипотезата на чл. 267 §2: „Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе.“ Точно такъв е настоящият случай, като с оглед на установените факти, съдът има колебания да реши делото така, както обикновено се разрешават от националните юрисдикции спорове от процесния вид, предвид разпоредбите на ЗМВР, още повече, че е депозирано и нарочно искане от жалбоподателите за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването на приложимите норми от общностното право.

1. Без съмнение КЗПЧОС, подписана в Рим на 04.11.1950 г., не е акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза, в контекста на чл. 267 §1 б. “б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз, а съглашение от по-висок порядък, намиращо се извън юрисдикцията на СЕС. Съгласно Становище 2/13 на Съда (пленум) от 18.12.2014 г., т. 40; 2. Съюзът се присъединява към КЗПЧОС, което не променя области-те на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите; 3. Основните права, както са гарантирани от КЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи; т. 179 […] в съответствие с чл. 6 §3 от Договора за Европейския съюз основните права, както са гарантирани от КЗПЧОС, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Въпреки това, докато Съюзът не се присъедини към тази Конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза.

2.

Освен това, няма спор, че Кралство Норвегия не е член на ЕС, но е в Списъка на държавите в Шенгенското пространство, създадено на 14.06.1985 г. от правителствата на петте държави - Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия, впоследствие подписали Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген на 19.06.1990 г., която без съмнение е приложима към настоящия случай. Достиженията на правото от Шенген се прилагат изцяло в Норвегия от 25.03.2001 г., като същите са включени в нормативната уредба на Европейския съюз посредством протоколи, приложени към Договора от Амстердам през 1999 г. От 01.05.2004 г. достиженията на правото от Шенген са интегрирани в правната уредба на ЕС чрез протокола, приложен към ДЕС и ДЕО (т.нар.“Шенгенски протокол“), а актовете, които се основават на тях или са свързани с тях по друг начин, са задължителни за държавите-членки, включително за Република България. Горното е изрично посочено във Въведение към Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1528 на Комисията от 31.08.2017 г. за замяна на приложението към Решение за изпълнение 2013/115/ЕС относно наръчника за SIRENE и други мерки за прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение, създадена съгласно Регламент (ЕО) №1987/2006 и Решение 2007/533/ПВР, наричани „правни инструменти на ШИС II“. Тези инструменти са в сила от 09.04.2013 г. и отменят Дял IV от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.

3.

Следователно, правото от Шенген е инкорпорирано в системата на Европейското право, а двете държави, с отношение към спора по делото - регистриращата сигнала в ШИС (Норвегия) и изпълняващата го (България), са генерално обвързани от същото, като СЕС е с безспорна юрисдикция по релевирания въпрос.

II. Страни по делото

4.

Жалбоподатели

- В.П.П. и Б.Ч.П. - двамата съпрузи с постоянен адрес ***, представлявани от адвокат Г.Б.Г. от Адвокатска колегия гр. София.

5.

Ответник

- Началникът на Районно управление гр. Силистра при Областна дирекция на МВР гр. Силистра, с административен адрес: гр. Силистра, ул.“Васил Априлов“ №1.

III. Предмет на делото

6.

Оспорва се законосъобразността на Заповед, издадена на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР за връщане на считания за собствен от жалбоподателите лек автомобил, тъй като в срок от 60 дни от уведомяването за откриване на издирваната вещ, държавата членка, въвела сигнала в ШИС II,е отправила писмено искане за връщането ѝ на посочено в искането лице.