Решение № 2187 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9300/2022
- Вид
- Решение № 2187
- Подписан
- 18.05.2023
- Състав
- Мария Милкова Дългичева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2187 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330109300 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът ЗАД „Армеец” АД е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура” кумулативно обективно съединени регресни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 528, 74 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинени вреди на застрахованото имущество лек автомобил „*********“ с рег. № ********, включително ликвидационни разноски в размер на 10 лв., както и за заплащане на законна мораторна лихва в размер на сумата от 465, 88 лв., изтекла за периода от ******** г. до ********* г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ********* г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на ******** г., около 12.50 ч., на автомагистрала „********“, по посока от гр. С. към гр. Б., на км. 113 + 500, лек автомобил „*******“ с рег. № ******** е претърпял ПТП, предизвикано от сблъсък с паднал предмет на пътното платно – пожарогасител на друг автомобил. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП № *********** г. Твърди, че вследствие на произшествието били увредени следните части от лекия автомобил – кора под двигател, маслен картер, конзола на скоростна кутия и др. Поддържа, че увреденият лек автомобил, със собственик М. Л. Ц., бил застрахован със застрахователна полица № ********** от ********* г. при ищцовото дружество за имуществена застраховка „********“. За осъществения застрахователен риск била образувана преписка по щета № **********. Сочи, че причинените на автомобила вреди 1 били описани от експерти, като общата стойност на извършения ремонт е за сумата от 1 518, 74 лв., която включва: подмяна на части и ремонт на автомобила, както и заплатена сума за репатриране на автомобила поради невъзможност за движение на собствен ход, в размер на 332, 16 лв. Твърди, че е заплатил обезщетение за възстановяване на автомобила с платежни нареждания съответно от ********* г., ********* г. и ********* г. Поддържа, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Твърди, че изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища е задължение на ответника на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си за поддържане на републиканските пътища в изправност, което бездействие на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с причинените имуществени вреди на моторното превозно средство. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното ПТП, неговия механизъм, настъпилите вреди и техния размер, както и доводите за отговорността на АПИ за описаните вреди. Възразява за съпричиняване.
Настоящият съдебен състав, като съобразни наведените от страните оспорвания и възражения, приема предявения иск за процесуално допустим и основателен в цялост, по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на застрахователен риск, като за увредения е възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи причинната връзка между увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност носи възложителят на работата, както и действителният размер на вредата. Ответникът по регресния иск не е обвързан от размера на платеното застрахователно обезщетение, тъй като застрахователят се суброгира до размера на иска на увредения спрямо възложителя на работата, т.е. следва да се докажат всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
От анализа на доказателствата по делото се установява, че щетите по лек автомобил „******“, модел „*****“, с peг. № ********** са възстановени от „Ди и Си Сървисиз груп“ ЕООД, на което дружество на ******* г. ищецът е заплатил сумата от 77, 28 лв. На същата дата ищецът е заплатил на „АГС ПАРТС“ ЕООД сумата от 1 109, 30 лв. за доставка на части и подмяна на увредените такива на процесния автомобил. Установява се още, че на 2
******** г. ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил – М. Ц. сумата от 332, 16 лв., платена от последния за репатриране на увредения автомобил от мястото на ПТП.
От събрания доказателствен материал безспорно се установи и мястото на настъпване на инцидента, както и че същото представлява републикански път. От показанията на разпитания свидетел и собственик на увредения автомобил – М. Ц. става ясно, че същият се е движил по АМ „*******“. Същото се установява и от приложения по делото протокол за ПТП. Мястото на инцидента представлява републикански път, който следва да бъде поддържан от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез съответните технически лица, натоварени с тази дейност. Съгласно чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Закон за пътищата републиканските пътища се управляват и поддържат от АПИ, а съгласно § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на този закон "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Последното обосновава отговорността на АПИ по чл. 49 ЗЗД, в качеството на юридическо лице, възложител на работа по поддръжка на републиканската пътна мрежа. Следва да се отбележи, че юридическите лица могат отговарят за вреди само по чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД, който смисъл са разясненията на т. 1 от ППВС № 7 от 1959 г.
Спорен от фактическа страна е въпросът относно това дали вредите са причинени по описания в исковата молба механизъм. Според приетата съдебно-автотехническа експертиза най-вероятен за настъпване на процесното ПТП е твърденият от ищеца механизъм. Вещото лице е посочило, че вследствие на преминаване на автомобила през изпаднал на платното за движение пожарогасител от неизвестно МПС е възникнал удар в долната част на автомобила, като в резултат на това настъпват щети – кора под двигател, маслен картер ДВГ и конзола скоростна кутия /заден тампон/ в степен за подмяна. Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото заключение, което е базирано на писмените доказателства по делото, разпита на собственика на автомобила, както и снимков материал. Оспорването на ответника, че не е установен механизма на ПТП се явява неоснователно, тъй като всички доказателства по делото и най-вече приетата експертиза, са еднопосочни. Не се доказва и съпричиняване от водача, в който смисъл беше и разпределената от съда доказателствена тежест, а именно, че ответникът, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи релевираното възражение за съпричиняване.
По отношение на въпроса за размера на вредите и дължимото застрахователно обезщетение вещото лице е посочило, че средна пазарна стойност на части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила, възлизат на сумата от 1 593, 40 лв.
Независимо от изчисленията, сторени от вещото лице, искът е предявен за сумата от 1 528, 74 лв., като същият следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, до тази сума.
Основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава за претендирания период и в претендирания размер.
3
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден на разноските по делото – за държавна такса, разноски за експертизи, юрисконсултско възнаграждение и депозит за свидетел в общ размер на 619, 78 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-П.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 1 528, 74 /хиляда петстотин двадесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинени вреди на застрахованото имущество - лек автомобил „*********“ с рег. № ********* вследствие на настъпило на ******** г. ПТП, включително ликвидационни разноски в размер на 10 лв., както и сумата от 465, 88 лева /четиристотин шейсет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от ********** г. до ******** г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ******** г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата от 619, 78 лева/ шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4