Решение № 591 от 22.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Сливен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104848 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че сключил с ответницата Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****. с предоставена в заем сума в размер на 300 лв. Твърди, че падежа за връщане на заетата сума настъпил, а ответницата не изпълнила задължението си да върне сумата по кредита. По депозирано заявление от ищеца било образувано чгд № ****г. на СлРс и издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за следните суми: 300 лв., главница, 17,89 лв., възнаградителна лихва за периода от 17.10.2024г. до 17.01.2025г. и 261,25 лв., разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника чрез уведомление и съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 300 лв., главница по за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****., ведно със законната лихва от датата на заявлението 26.06.2025г. до окончателното плащане. Претендира разноски в заповедното и исково производство.

1

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от особен представител на ответната страна, назначен от съда. Оспорва искът като неоснователен, тъй като не било доказано сумата по кредита да е усвоена от ответницата.

Иска се отхвърляне на претенцията.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2024г. страните сключили договор за потребителско кредит № 1186131, ищцовото дружество в качеството на заемодател, а ответницата в качеството си на заемател. Договорът бил сключен от разстояние. Била предоставена в заем сума в размер на 300 лв., със срок на погасяване три месеца с първа падежна дата 17.11.2024г. и последна 17.01.2025г., при лихвен процент по кредита 36%, ГПР 38,64 %, обща дължима сума по кредита 317,89 лв.

В чл.19 от договора страните уговорили предоставяне на обезпечение по договора за кредит в срок до три дни от сключването на договора – физическо лице поръчител или банкова гаранция. В случай, че потребителя заемател не предостави обезпечението то той дължал по силата на уговорката в чл.29 неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден без обезпечение. Неустойката се дължала периодично заедно с месечните вноски по главницата и лихвата на кредита. Така месечните вноски с включена неустойка в тях били в размер на 159,64 лв. и общо дължима сума по кредита в размер на 478,92 лв.

Сумата по кредита била усвоена от ответницата на 17.10.2024г. видно от платежно нареждане за кредитен превод. От справка по кредита към 28.11.2025г. се установява, че ответницата не е извършила плащане по кредита.

На 26.06.2025г. ищцовото дружество депозирало, чрез пълномощник заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Било образувано чгд № ****г. по описа на СлРС и съответно издадена заповед за сумата от 300 лв., дължима главница, 17.89 лв. възнаградителна лихва за периода 17.10.2024г. – 17.01.2025г., както и разноски в размер на 21,25 лв. държавна такса и 240 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление на адреса, което обусловило 2 предявяването на настоящия иск по реда на чл.422 ГПК, с който се претендира единствено сумата по главницата в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от страна, разполагаща с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

По този иск ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.

Принципно съдът е длъжен служебно да се произнесе по неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. по неговата действителност, но в конкретния случай ищецът претендира единствено главницата по договора, която се дължи винаги, дори и когато договора е недействителен – чл.23 ЗПК, поради което съдът не следва да разглежда в детайли договора.

В случая, предмет на предявения иск е вземане за главница, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит. Безспорно се установи в процеса сключването на такъв договор между страните и усвояване 3 на предоставената в заем сума от ответницата. Доказа се също така, че тя не е плащала суми за погасяване на задълженията си по кредита.

Ето защо искът по чл.422 ГПК се явява основателен в пълния му предявен размер от 300 лв., респ. 153,39 €, главница и бива уважен.

С оглед изхода на правния спор, ответницата дължи разноски на ищцовото дружество в общ размер на 464,15 €, от които 126,06 € по съразмерност в заповедното производство и 338,09 € в настоящия исков процес.

Съдът не дължи произнасяне по възражение на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна, тъй като тя е представлявана от особен представител, назначен от съда на разноски платени от ищеца.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.

В. С., ЕГН: ********** от **** ДЪЛЖИ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление ****, сума в размер на 153,39 € /сто петдесет и три евро и 0,39 евро цента/, главница по договор за потребителски кредит № ****., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. В. С., ЕГН: ********** от **** ДЪЛЖИ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление ****, сума в размер на 464,15 € /четиристотин шестдесет и четири евро и 0,15 евро цента/, деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Сливен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104848 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че сключил с ответницата Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****. с предоставена в заем сума в размер на 300 лв. Твърди, че падежа за връщане на заетата сума настъпил, а ответницата не изпълнила задължението си да върне сумата по кредита. По депозирано заявление от ищеца било образувано чгд № ****г. на СлРс и издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за следните суми: 300 лв., главница, 17,89 лв., възнаградителна лихва за периода от 17.10.2024г. до 17.01.2025г. и 261,25 лв., разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника чрез уведомление и съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 300 лв., главница по за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****., ведно със законната лихва от датата на заявлението 26.06.2025г. до окончателното плащане. Претендира разноски в заповедното и исково производство.

1

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от особен представител на ответната страна, назначен от съда. Оспорва искът като неоснователен, тъй като не било доказано сумата по кредита да е усвоена от ответницата.

Иска се отхвърляне на претенцията.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2024г. страните сключили договор за потребителско кредит № 1186131, ищцовото дружество в качеството на заемодател, а ответницата в качеството си на заемател. Договорът бил сключен от разстояние. Била предоставена в заем сума в размер на 300 лв., със срок на погасяване три месеца с първа падежна дата 17.11.2024г. и последна 17.01.2025г., при лихвен процент по кредита 36%, ГПР 38,64 %, обща дължима сума по кредита 317,89 лв.

В чл.19 от договора страните уговорили предоставяне на обезпечение по договора за кредит в срок до три дни от сключването на договора – физическо лице поръчител или банкова гаранция. В случай, че потребителя заемател не предостави обезпечението то той дължал по силата на уговорката в чл.29 неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден без обезпечение. Неустойката се дължала периодично заедно с месечните вноски по главницата и лихвата на кредита. Така месечните вноски с включена неустойка в тях били в размер на 159,64 лв. и общо дължима сума по кредита в размер на 478,92 лв.

Сумата по кредита била усвоена от ответницата на 17.10.2024г. видно от платежно нареждане за кредитен превод. От справка по кредита към 28.11.2025г. се установява, че ответницата не е извършила плащане по кредита.

На 26.06.2025г. ищцовото дружество депозирало, чрез пълномощник заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Било образувано чгд № ****г. по описа на СлРС и съответно издадена заповед за сумата от 300 лв., дължима главница, 17.89 лв. възнаградителна лихва за периода 17.10.2024г. – 17.01.2025г., както и разноски в размер на 21,25 лв. държавна такса и 240 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление на адреса, което обусловило 2 предявяването на настоящия иск по реда на чл.422 ГПК, с който се претендира единствено сумата по главницата в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от страна, разполагаща с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.